О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 756
С., 09.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2470 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Р. С. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № ІІ-11 от 11.02.2014г. по в.гр.д. № 17/14г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 171 от 27.09.13г. по гр.д. № 353 по описа за 2013г. на Районен съд Несебър, като са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението от длъжността „брокер” и за присъждане на трудово възнаграждение в размер на 6 189.43лв. за периода 6.05.08г.-29.08.08г.,ведно със законната лихва считано от 16.05.2013г., при отхвърляне на иска в останалата му част до претендирания размер от 7 727.10лв., като са отхвърлени и предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по чл.344 ал.1 т.3, във вр.с чл.225 ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставяне без работа поради уволнението в размер на 12 000лв. за периода 30.08.2008г.-1.03.2009г.
Във връзка с предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, вззивният съд е направил справка в Търговския регистър и е констатирал, че с решение от 3.07.12г. ответното дружество е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му. Приел е иска за неоснователен, като в мотивите е посочил, че на основание чл.235 ал.3 от ГПК зачита настъпилия към постановяване на акта факт, че ответникът не упражнява търговска дейност. За да прецени като неоснователен иска с правно основание чл.225 ал.1 от КТ, въззивният съд се е позовал на писмо с изх.№ 66-04-299 от 13.09.13г.на НАП ТД П. /което ищцата не е оспорила/, съгласно което тя е имала сключен трудов договор с друг работодател, като няма данни той да е прекратен към периода, за който се претендира обезщетение /30.08.2008г.-1.03.2009г./
Като основание за допустимост на въззивния акт в отхвърлителната му част, касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по следните поставени три въпроса : 1.Следва ли съда да възстанови на работа незаконно уволнен работник, ако в хода на процеса са настъпили нови факти, които възпрепятстват реалното му връщане на работа?. Противоречието с практиката на ВКС по така поставения въпрос обосновава с постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 85 от 3.02.2010г. по гр.д.№ 4969/08г. на ІІІ г.о., в което на същия е даден положителен отговор. К. поставя като съществен за изхода на спора и въпроса :2.”Работникът ли носи тежестта да докаже отрицателния факт, че е останал без работа след уволнението?”.Позовава се на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 394 от 18.05.2010г. по гр.д.№ 1584/09.на ІІІ г.о. , което счита, че противоречи на въззивното. Третият въпрос, който поставя е : 3.Може ли служебно съдът да включва в предмета на спора факти, които не са включени в доклада по делото?”. Счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл.290 от ГПК /например решение № 195 от 11.07.2011г. по гр.д.№ 1707/09.на ІV г.о./, съгласно които възраженията на ответника, които се основават на факти и обстоятелства, настъпили до изтичане на срока за отговор на исковата молба се преклудират с изтичането на този срок.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил отговор от ответната страна.
К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Съпоставката между фактите по делото, мотивите на въззивния съд и поставените от касатора три въпроса, налага извод, че само първия от тях е от значение за изхода по делото и съставляват годно общо основание за допустимост. По него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, защото даденото от въззивния съд разрешение противоречи на приетото в цитираното от касатора решение № 85 от 3.02.2010г. по гр.д.№ 4969/08г.на ІІІ г.о., съгласно което иска за възстановяване на работа следва да се уважи, дори и в хода на процеса да са настъпили нови факти, които да възпрепятстват реалното връщане на работа на възстановения работник, заради обуславящия от признаването на уволнението за незаконно характер на иска и възможността за работника да се възползва от благоприятните последици на възстановяването.
Вторият поставен въпрос, касаещ доказателствената тежест за установяване на факта, че след уволнението работника е оставал без работа и не е получавал трудово възнаграждение е предмет на образувано т.д.№ 6/2013г.на ОСГК на ВКС, което е висящо. Същият обаче не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и не е бил решаващ при формиране на изводите му във връзка с предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3, във вр.с чл.225 ал.1 от КТ. Видно от гореизложените мотиви на въззивния акт – съдът не е обсъждал въпроса за доказателствената тежест /В доклада на първоинстанционния съд указанията по този въпрос са, че с оглед разпоредбата на чл.154 от ГПК всяка страна установява фактите, на които основа своите искания и възражения/. Съдът е преценил иска за неоснователен след като е обсъдил единственото представено в надлежния срок относимо доказателство – писмо с изх.№ 66-04-299 от 13.09.13г.на НАП ТД П. /установяващо наличие на сключен трудов договор с друг работодател/, което е било прието заедно със заключението на експертизата като доказателство от първата инстанция и не е оспорено от страните. Тъй като така поставеният от касатора /втори/ въпрос не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, не е обуславящ за изхода на спора, не може до обоснове необходимост от спиране на производст-вото до постановяване на решение на Общото събрание по т.д.№ 6/2013г.
Третият поставен от касатора въпрос /за възможността на съда служебно да включва в предмета на спора факти, които не са включени в доклада по делото/ също не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Не се установява съдът да е включил в предмета на спора факти, които не са предмет на доклада по делото. Твърденият от работника факт, че е останал без работа след уволнението е включен в предмета на делото като спорен. Това, че ответната страна не е представила нито писмен отговор в посочения от закона срок, нито писмени доказателства, не правят този факт безспорен. Той е подлежал на установяване и при преценката му съдът е бил длъжен да съобрази единственото налично по делото относимо доказателство. Следва да се посочи, че цитираната от касатора практика на ВКС, съгласно която възраженията на ответника, които се основават на факти и обстоятелства, настъпили до изтичане на срока за отговор на исковата молба се преклудират с изтичането на този срок, не обуславя наличие на специалното основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като в случая ответникът въобще не е правил възражения.
Мотивиран от изложеното, като счита, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК само досежно иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-11 от 11.02.2014г. по в.гр.д. № 17/14г. на Окръжен съд Бургас само в частта, касаеща предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.