О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 757
София, 04.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №273/2017 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№10786/16.11.2016 г., подадена от адв. С. П. – процесуален представител на ищцата В. Г. М. от [населено място] против въззивно решение №375/15.8.2016 г. по гр.д.№489/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.о., което е отменено решение №88/13.4.2016 г. по гр.д.№88/2016 г. на Горнооряховски районен съд, ГО, 8 състав, и е отхвърлен предявения от В. Г. М. от [населено място] против [фирма] – [населено място], област В. Т., иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 8572,99 евро, представляваща платена без основание сума/платени в повече от договорената между страните с предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 12.7.2007 г. сума/ и заплатената с нотариален акт за учредяване на вещно право но строеж под №021 по н.д.№575/2007 г. на нотариус С. М., като неоснователен и недоказан.
Въззивната инстанция е приела за „I.Необосновани изводите на съда относно фактите, като съдът не е приел за установени факти които се разкриват от доказателствата по делото , а именно:
1/ Към датата на сключването на предварителния договор не е имало одобрен технически проект за изпълнението на строителството на сградата и отделните обекти в нея,с определени обеми на застроената площ съгласно задължително изискуемата се част от техническия проект-архитектурна част.
Към датата на сключването на договора не е имало одобрен технически проект със съответната архитектурна част за извършване на строителството.Такъв проект видно от представената заглавна страница на проекта/ на л. 60 от делото е бил одобрен на 10.08.2007г.Следователно,страните са договаряли при наличие само на инвестиционен проект в който неизменими са само общата застроена площ на сградата и разгънатата застроена площ на същата.От цялото недобросъвестно поведение на представителя на ответното дружество се разкрива ,че представителя на дружеството при сключването на договорите се е възползвал от неосведомеността на договарящите граждани/ в случая ищцата / за да подържа в нея заблуждението ,че договаря конкретно обособен с одобрен технически проект обект/ апартамент 17 в сградата, като в инвестиционния проект при наличието на който е договаряно при сключване на предварителния договор , предвижданията за този обект са били да е с със застроена площ от 57.96кв.м., а в последствие в одобрения след месец технически проект по който се изпълнява сградата и приема извършеното строителство застроената площ на имота е на 45.69 кв.м. вероятно за сметка на друг обект ,като целта е била продавача да получи повече от следващата се цена на обекта, който той следва да изгради и предаде на ищцата по одобрения технически проект-архитектурна част.Видно е, както от заблуждаващия запис в предварителния договор ,че апартамента се индивидуализира съгласно „одобрен архитектурен проект”,при очевидна липса на технически проект-архитектурна част, с който окончателно се определят границите на отделните обекти,така и с последващото поведение на представителя на ответното дружество,така и процесуалното му поведение че е налице меко казано некоректно поведение от страна на дружеството ответник.Така пълномощницата на дружеството, при първото плащане от 2000 евро е издала разписка за получаването им, както изисква закона, а при второто плащане което е много по значимо/ втората вноска от 57 923.93лв./ не е издала разписка, а подписала „декларация” на 04.01.2008г. за платената от ищцата сума, в която не е посочено пълномощното въз основа на което ги е получила за да може впоследствие да се оспори доказването на това плащане спрямо дружеството-потвърждение за осъществяването на това обстоятелство е в отговора по делото на ответното дружество в който се възразява ,че втората вноска е направена на лице което не е упълномощавано от дружеството да получава пари, т.е. няма плащане на втората вноска поради направено лошо плащане.Това възражение на ответното дружество не е доказано поради пропуска на процесуалния му представител да открие производство за оспорване на пълномощията на Г. Ш., а впоследствие отказ от оспорване.От своя страна, за да не рискува, защитата на ищцата не е поискала съдът да задължи ответното дружество да представи пълномощното на Г. Ш., относно правата и по сключването и изпълнението на предварителния договор, разчитайки на действието на разпоредбата на чл.301 от ТЗ .
2/ С прехвърлянето на правото на строеж с № 021,том IV,рег.№2657 н.дело №575/2007г. на нотариус С. М.,продавача фактически е направил невъзможно изпълнението на задължението си да прехвърли правото на собственост на ищцата в обем от договорената застроена площ на апартамента от 57.96 кв.м.
Както вече се прие за установено по-горе до датата на завеждане на делото-03.12.2013г., правото на собственост на апартамента не е прехвърлено по нотариален ред от дружеството продавач на купувачката в изпълнение на уговореното в чл.2.2.1 от предварителния договор.Следователно ищцата е узнала за обема на правото си на собственост при предаването на имота-02.12.2008г.който акт на предаване установява окончателното изграждане на сградата и обекта ,но от страна на ищцата липсват адекватни юридически актове и действия и действия на адекватна правна защита на накърнените и интереси в посока на защитни действия спрямо измамата в посочения от закона срок .
II.Неправилни са изводите на съда както,че платената сума от ищцата 8 572.99 евро в повече от цената съответстваща на получения от нея апартамент въз основа на н.а. № 021,том IV,рег.№2657 дело №575/2007г. на нотариус С. М. със застроена площ от 45.69 кв. м., вместо договорения по предварителния договор с площ от 57.95 кв.м. е платена без правно основание, така и ,че погасителната давност за предявяване на иска е започнала да тече от датата на издаване на разрешението за ползване за сградата, съответно за апартамента предаден на ищцата.
В правния мир между страните съществува предварителен договор за продажба на недвижим имот и всяка от страните е престирала своите задължения за изпълнение на своите договорни задължения,следователно даденото от страните по договора има своето основание в него и не е дадено без основание, както е приел районния съд.Следователно платените от ищцата суми са платени въз основа на действащ между страните договор макар и договора да е бил сключен при осъществен порок, щом като не атакуван като такъв в предвидения преклузивен законен срок по чл.32 ал.2 предл.3 алтернатива втора на ЗЗД.
Въпроса за изтеклата давност за предявяване на иска може да се обсъжда само ако е установено получаване на нещо без основание, докато както се каза по горе макар и с порок сключения между страните договор е основание за плащането на договорената цена на имота до момента на унищожаването на този договор.
Тук следва да се отбележи,че формирането на самия диспозитив на решението на районния съд е тотално погрешен дори при основателност на иска, защото не може да се съпоставят договорената в предварителния договор цена на правото на собственост на имота с цената на правото на строеж което винаги е част от правото на собственост и винаги обективно е по-малко като стойност от правото на собственост.
Друг е въпроса, че изпълнението от страна на ответното дружество представлява неточно изпълнение и ищцата е имала възможност да се ползва от правата по чл.210 ал.2 от ЗЗД. Видно обаче от съдържанието на исковата молба ищцата не твърди ,че е осъществила разваляне на договора,а от същото съдържание на твърденията в обстоятелствената част не може да се извлече твърдение,че същата претендира сумата като отбив от договорената цена, поради това ,че и е прехвърлено и предадено в изпълнение на договора право чиито обем е по малък от договорения в действащия между страните договор.Следователно ищцата не търси защита на правото си основаващо се на чл.210 ал.2 от ЗЗД и съдът не е длъжен да обсъжда и се произнася по това право.Ето защо въз основа на гореизложеното предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли изцяло.”
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна от касационната инстанция. Твърди се, че искът е подаден от В. М. на основание чл.55, ал.1, във връзка с чл.59 ЗЗД, затова, че е платила без основание сумата 8572,99 евро, на [фирма], по предварителен договор от 12.7.2007 г. за изграждане и продажба на апартамент цената на недвижим имот – апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Сочи се, че съгласно предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, ответната фирма [фирма] е поела да изгради и продаде процесния апартамент с площ 57,96 кв.м и склад с площ 6,52 кв.м, за който купувачът В. М. е поела задължение да заплати 36730 евро, с нот.акт №021, т.IV, рег.№2657, д.№575 от 2007 г. ответната фирма учредява право на строеж за апартамент от 45,69 кв.м и за склад с площ от 3,74 кв.м, за което жалбоподателката е платила 10000 лева, като правото на строеж е учредено без да има одобрен архитектурен план за строежа, на база на одобрен от Д. СО инвестиционен проект, в който неизменими само общата застроена площ на сградата и разгърната застроена площ на същата.
Твърди се, че липсва окончателен договор и на база на предварителния договор, учреденото право на строеж и платените вноски в сроковете на предварителния договор, ищцата се легитимира като собственик на процесния имот. По-нататък в изложението се обсъжда приетата по делото съдебно-техническа експертиза, както и допълнителната такава, и се твърди, че искът е по чл.55, ал.1, във връзка с чл.59 ЗЗД, поради което това е основанието, извъндоговорно да се претендира неоснователно обогатяване, след като неоснователно е увеличено имуществото на едно лице за сметка на друго и се сочи ППВС №1/1979 г. Сочи се, че правно ирелевантни в мотивите на атакуваното решение за анализите за опити за заблуда на жалбоподателката от страна на ответното дружество, начина й на плащане дали е осъществено или не на легитимно лице и пр. Сочи се и, че извън въпроса дали договорът е сключен между страните е сключен при осъществен порок или не, и съответно унищожаем договор, жалбоподателката претендира на извъндоговорно неоснователно обогатяване на ответната фирма с изискуемите 8572,99 евро, или ответното дружество дължи изцяло полученото без основание. Като основание за допускане не сочат разпоредбите на чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място], област В. Т., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, макар, че се сочи, че такива са налице. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа описание на факти и обстоятелства, както и касационни оплаквания, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпросите от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №375/15.8.2016 г. по гр.д.№489/2016 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: