Р Е Ш Е Н И Е
№ 758
София, 16.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 октомври две хиляди и девета година в състав:
Председател: Ценка Георгиева
Членове: Мария Иванова
Илияна Папазова
При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. № 2459/2008г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК /отм./ във вр. § 2, ал. 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Й. от гр. М., срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 15.01.2008г. по в.гр.д. № 378/2007г., с което е оставено в сила решението на Монтанския районен съд от 04.05.2007г. по гр.д. № 58/2007г., с което е уважен предявеният от З. И. К. и Р. И. Й. против Д. Т. Й., Л. В. Й. и С. Д. Й. иск за ревандикация на 1/3 ид. част от поземлен имот, подробно описан в решението.
Ответниците З. И. К. и Р. И. Й. чрез пълномощника си адв. В. И. молят решението да се остави в сила и да им се присъдят разноските по делото.
Ответниците Л. В. Й. и С. Д. Й. не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съдът взе пред вид следното:
За да уважи иска за собственост на 1/3 ид. част от поземлен имот 48 489.12.398 по плана на гр. М., с площ от 448 кв. м, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че имотът е принадлежал на Д. Й. Ц. , починал през 1984г. С нот. акт № 101/75г. Д. Ц. дарил на синовете си Т. Д. и С. Д. 1/20 ид. част от правото на строеж върху парцела и 1/20 ид. част от построената в него двуетажна жилищна сграда. Със спогодба от същата година ответникът С. Д. получил в дял собствеността на първи етаж от жилищната сграда, а Д. Т. и Л. В. /като наследници на починалия през 1975г. Тома Д. / – втория етаж на къщата. След смъртта си Д. Ц. /починал на 12.11.1984г./ оставил за свои законни наследници син С. Д. Й., внук Д. Т. Й. – по заместване на починалия преди общия наследодател негов син Т. Д. Й. , дъщеря В. Д. Й. , починала през 1990г. и заместена от съпруга и децата си – З. И. К. и Р. И. Й., и съпруга Е, починала през 1985г.
През 2001г. ответниците Д се снабдили с нот. акт за собственост на основание наследство и давност върху 1/2 ид. част /по 1/4 ид. част за всеки от тях/ от дворното място. През 2003г. по искане на ответниците Д било извършено разпределение на ползването на дворното място.
От правна страна съдът е приел, че след смъртта на общия наследодател Д съпругата му, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН всяко от децата му, респективно от заместилите го по закон, получава по 1/3 ид. част от имота, каквито са правата им към момента. По делото няма данни за изменение или изгубване на тези права. Не е установено ответникът Д. Т. Й. лично или чрез друго лице да е упражнявал фактическа власт върху имота като свой, в подкрепа на което е и заведеното от него и майка му Л. Й. дело за разпределение на ползването на имота с права и за наследниците на В. Д. Й. От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели е установено, че ищците З са посещавали имота, с което са демонстрирали наследствените си права. Като неоснователно съдът е преценил позоваването на ответника Д на изтекла погасителна давност за приемане на наследството по чл. 50 /отм./ ЗН от В. Д. , наследодателка на З. и Р. И. Наследството е открито през 1984г. и срокът по чл. 50 /отм./ ЗН е изтекъл през 1989г. Разпоредбата на чл. 50 ЗН е отменена със ЗИЗ ЗН /ДВ бр. 60/1992г./, като в § 9 ПР на същия закон е прието, че отмяната на срока за приемане на наследство се отнася и за откритите преди влизане в сила на закона наследства, по които в срока не е направено възражение за изтекла давност. Като правно ирелевантно съдът е преценил обстоятелството, че ответницата Л не наследява Д. Ц. , тъй като тя заедно със сина си Д. Т. е оспорила правата на ищците и без основание ги лишава от правото им на собственост.
Срещу така постановеното решение Д. Т. Й. прави оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост. Излага доводи, че след смъртта на общия наследодател имотът е ползван само от ответника С от него – Д. Т. и майка му Л. Й. Наследодателката на ищците – не е живяла в имота и не го е ползвала. Като неправилен сочи и извода на съда относно правото на собственост на Л. Й.
Решението е правилно.
Правата на ищците /ответници по касация/ З. и Р. И. върху процесния имот правилно са определени от съда на 1/3 общо за дамата, придобити по наследство от тяхната майка В, дъщеря на общия наследодател Д. Изложените от жалбоподателя доводи, че В. Д. не е живяла в имота и не го е ползвала, биха имали значение при направено от него възражение за придобиване на имота по давност. Такова възражение в инстанциите по същество не е направено. Освен това сам жалбоподателят с предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС на 29.08.2002г. срещу наследниците на В. Д. , е признал техните наследствени права върху дворното място.
Правилен е извода на съда и относно правата на ответницата Л. Предмет на делото е иск, предявен от З. и Р. И. за собственост на 1/3 ид. част от поземления имот, без подобренията, поради което предмет на установяване са правата на ищците. Споровете между някои от ответниците за техните части от имота не са предмет на делото.
По изложените съображения решението на Монтанския окръжен съд е правилно и следва да се остави в сила. На ответниците З. И. К. и Р. И. Й. следва да се присъдят 300 лв. разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ,ал. 1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 15.01.2008г. по в.гр.д. № 378/2007г.
ОСЪЖДА Д. Т. Й. от гр. М. да заплати на З. И. К. и Р. И. Й., двамата от гр. С. сумата 300 лв. разноски по делото.
Председател:
Членове: