1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 759
София, 13.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 539 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца К. Б. В. срещу Решение № 7281 от 01.11.2013г. по в.гр.д.№ 7894/2013г. на СГС, Адм.отделение, 3 „Б“ състав, с което е потвърдено Решение № ІІ-61-50 по гр.д.№ 30971/2012г. на СРС, 61 състав за отхвърляне на предявените против [фирма] обективно съединени искове- по чл.208,ал.1 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 11 000лв. по договор за застраховка „каско“ на л.а. „“БМВ 320 Д“, рег. [рег.номер на МПС] , обективиран в полица № 0306А 000 401, във връзка с настъпило застрахователно събитие „кражба“ и за заплащане на обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода 18.05.2011г.-24.06.2012г. в размер на 1 260.26лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на исковете със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК –противоречие с Решение № 173 от 22.11.2013г. по т.д.№ 727/2012г. на ВКС, 2 т.о. са поставени материалноправните въпроси: Има ли право застрахователят по имуществена застраховка, да откаже изплащане на застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор; и Допустимо ли е дадено обстоятелство, предвидено в застрахователния договор по имуществена застраховка като условие за поемане на уговорения застрахователен риск /т.е. за сключването на договора/, да се счита задължение на застрахования по този договор, чието неизпълнение да обуславя правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователното обезщетение по смисъла на чл.211,т.2 КЗ. Твърдението е, че за да отхвърли исковете, въззивният съд е приел, че ищецът не е изпълнил същественото си задължение да снабди застрахования автомобил с действаща сигнално охранителна система със звукова сигнализация, без да отчете, че при сключването на договора застрахователят е прегледал съществуващата техника за защита на автомобила и е сключил полицата- т.е. липсата на сигнално охранителна система със звукова сигнализация е факт, който не е настъпил след подписването на договора, а е съществувал и е бил известен на застрахователя към момента на сключване на застраховката.
От насрещната страна отговор на касационната жалба не е постъпил.
За да потвърди решението за отхвърлянето на исковете с правно основание чл.208,ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че по силата на чл.38.1 от ОУ към застрахователния договор, за покриването на рисковете по клаузи „П” и „К” по застраховката „Каско” „задължително условие е наличието на допълнително монтирана и изправна сигнално охранителна система с дистанционно управление на режима на работа и светлинна и звукова сигнализация, като наличието на имобилайзер не отменя това задължение”. Безспорно е било, че автомобилът е бил откраднат, а в хода на образуваната по повод на кражбата щета е установено, че той не е имал фабрична аларма, обстоятелство, което е било отразено като съществуващо при сключването на договора при огледа на автомобила в съставения протокол, подписан от представител на застрахователя и застрахования, в който изрично е отразено, че е извършена проверка на алармената система. Не е било спорно и че автомобилът е имал имобилайзер, но не и система със звукова сигнализация. Въззивната инстанция е приела, че ищецът е декларирал неотговарящо на действителността обстоятелство за фабрична алармена система, поради което не може да черпи права, позовавайки се на приетата от застрахователя без забележки система за защита на автомобила. При така декларираните от ищеца обстоятелства е счетено, че твърдението му, че застрахователят дължи плащане, защото е поел носенето на риска при тези условия, са неоснователни. Мотивирано е, че неизпълнението на задълженията на застрахования е в причинно следствена връзка с настъпването на събитието, респ. възможността за предотвратяването му, поради което и на основание 15.28.4 ОУ застрахователят основателно е отказал да изплати застрахователно обезщетение, тъй като неизпълненото задължение на застрахования е от съществено значение за охраняване интересите на застрахователя по аргумент от разпоредбата на чл.211,т.2 КЗ.
Становището на настоящия състав, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси и при посочената допълнителна предпоставка, произтича от следното:
При формулиране на общото основание за допускане на касационното обжалване, касаторът изхожда от твърдение, което не е прието от въззивния съд за установено и за основателно: че при сключването и влизането в сила на застрахователния договор, застрахователят е знаел за неизпълненото задължение по т.38.1 от ОУ-че автомобилът не е снабден с сигнално охранителна система с дистанционно управление на режима на работа и светлинна и звукова сигнализация и е приел да осигури застрахователно покритие на вещта в това състояние. При анализа на доказателствата такъв извод не е обоснован, а е обсъдено, че именно ищецът е декларирал оборудването на автомобила със съответстваща на изискванията на ОУ /като част от клаузите на застрахователния договор/ защитна система, чието наличие е прието за съществуващо и при огледа по чл.38 ОУ чрез съставения с участието на представител на застрахователя протокол. Поради това и позоваването на противоречие на обжалваното решение с отговора на правния въпрос, даден в Решение № 173 от 22.11.2013г. по т.д. № 727/2012г. на 2 т.о., че застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпването на застрахователното събитие като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор, е неоснователно поради липса на тъждество на обуславящите това разрешение факти. Правен въпрос, относим към правните доводи на съда за отхвърляне на иска не е формулиран, поради което не е осъществена общата предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 7281 от 01.11.2013г. по в.гр.д.№ 7894/2013г. на Софийски градски съд, Адм.отделение,ІІІ „Б“ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.