О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
София, 08.10.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1614 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 и е образувано по касационна жалба, подадена от А. „П. и.“, [населено място] (А….), представлявана от Д. С. А. – председател на Управителния съвет, чрез юрисконсулт С. Н., срещу въззивно решение № 253/26.01.2018 г., постановено по въззивно гр.д. № 4591/2017 г. от Софийски апелативен съд в частта, с която А… – [населено място], е осъдена да заплати на М. Г. Н. сумата в размер на 72 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й М. П. Н., резултат от ПТП, настъпило на 15.04.2010 г., както и компенсаторна лихва, считано от 15.04.2010 г. до окончателното издължаване.
Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на исковете по чл. 49 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, евентуално намаляване размера на обезщетението.
Насрещната страна М. Г. Н., чрез адвокати Н. Д. и П. С., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд в обжалваната част, е уважил предявения от М. Г. Н. против касатора А…. иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата 72 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на нейната дъщеря М. П. Н., настъпила при ПТП от 15.04.2010 г., като отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 100 000 лева. Присъдил и компенсаторна лихва, считано от датата на увреждането.
Апелативният съд установил, че ПТП е настъпило на 15.04.2010 г ., на третокласен път III-554, 8-ми км – в близост до помпена станция. По посоката на движение на лекия автомобил, управляван от дъщерята на ищцата, в зоната на 8-ми километър не е имало пътни знаци А12 „Неравности по платното за движение“ и В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ вдясно от пътя, като същите били разположени вляво – за движещите се в насрещното платно автомобили. В конкретния случай пътен знак В26, който ограничава скоростта на движение до 40 км/ч, бил поставен на 1,6 км. преди мястото на настъпване на ПТП. Съдът приел, че непосредствените причини за настъпване на инцидента били внезапната поява на неравност на пътя (денивелация от 15см.), която е довела до неустойчиво движение на автомобила след скок с летеж от около 5.2 м. и сътресение при приземяване, превишената скорост, както и поведението на водача след това, който не е реагирал адекватно и не е предприел действия по намаляване скоростта на движение на автомобила с цел предотвратяване на инцидента, а е завил с волана рязко наляво, което е било причина превозното средство за загуби устойчивост. Съдът установил, че водачът се е движил със 108 км/ч, като превишението е от 18 км/ч при максимална допустима скорост от 90 км/ч (при липса на знак В 26, ограничаващ скоростта до 40 км/ч).
Съдът приел, че липсата на знак А12 „Неравности по платното за движение“ не може да се вмени във вина на ответника. Той, съгласно разпоредбата на чл.25, ал.4 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътища с пътни знаци, ред. ДВ, бр.54/14.07.2009 г., няма такова задължение, но не е изпълнил вменените му по Наредба № 16 от 2001 г. за временна организация на движението при извършване на строителство и ремонт на пътищата и улиците, отм., към която препраща чл. 5, ал. 1 от Наредба №18. Посочената наредба предвижда не само задължението за поставяне на пътен знак А23 “Участък от пътя в ремонт“ на самостоятелна стойка преди началото на работния участък, но и на знак В26 “Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“, който на двулентов път, когато работния участък е с дължина, по-голяма от 300 м., следва да се повтаря на всеки 300 м. (чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 2).
Съдът достигнал до извода, че инцидентът е настъпил поради противоправното поведение, както на водача, така и на ответника, като определил съучастие от 40 % на М. Н..
Съдът, също така, установил, че починалата била единствена дъщеря на ищцата М. Н.. Двете са живеели в общо домакинство и имали прекрасни отношения помежду си. Майката преживяла изключително тежко загубата, която не е преодоляна и към настоящия момент; постоянно плаче, видимо се е променила, ограничила социалните си контакти.
С тези мотиви и като съобразил обществено-икономическото положение в страната към датата на деликта и възрастта на пострадалата, САС оценил справедливия размер на обезщетението на 120 000 лева, което редуцирал с 40 %, предвид съпричиняването на увреждането.
Касаторът А. „П. и.“ поддържа предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се обосновава с въпроса: липсата на нормативно установено отстояние от 300 метра между пътни знаци В26 води ли до отмяна на ограничението на скоростта, което те предписват, при положение че не са налице предпоставките по чл. 50, ал. 1 от ППЗДвП или ограничението на скоростта остава задължително за съблюдаване и изпълнение.
Излагат се доводи и за очевидна неправилност на въззивното решение поради извода, че най-близкият пътен знак, който ограничавал максимално допустимата скорост до 40 км/час, бил поставен на разстояние от 1 600 метра преди мястото на настъпване на ПТП-то.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че поставеният правен въпрос е включен в предмета на спора – касаторът поддържа, че независимо, че не е поставил знак В26 в лентата на движение на пострадалата, тя е следвало да се движи със скорост от 40 км/ч., доколкото такъв е имало последно на разстояние 1,6 км. преди пътната неизправност, а ограничението важи до следващото кръстовище или до знак, който го отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2; на процесния участък не е поставян знак, който да отменя въведеното ограничение на скоростта до 40 км/ч, нито е установено кръстовище, което да отменя неговата забрана. Поддържа, поради това, липса на причинна връзка между своето поведение и деликта, евентуално по-малко участие в причиняването му.
Разрешението по поставения въпрос би могло да се отрази върху крайния резултат по спора, а е и от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 253/26.01.2018 г., постановено по въззивно гр.д. № 4591/2017 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която А….., [населено място] е осъдена да заплати на М. Г. Н. сумата в размер на 72 000 лв., представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й М. П. Н., резултат от ПТП, настъпило на 15.04.2010 г., компенсаторна лихва, считано от 15.04.2010 г. до окончателното издължаване, както и съдебноделоводните разноски.
УКАЗВА на касатора А. „П. и.“, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1440 лв., по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това. При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: