РЕШЕНИЕ
№ 763
София, 30.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело № 1274/2008 година по описа на І г.о.
Производството е по §2, ал.3 ПЗРГПК, във връзка с чл.218а, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба от адв. П процесуален представител на ищците М. А. Р. от с. Д., община Д., област Х. , и В. А. С. от град Х., против въззивно решение от 0.36112007 г. по гр.д. №3551/2006 г. по описа на Софийския градски съд, г.к., ІV-Б отделение.
Обстоятелствата по делото са следните:
М. А. Р. от с. Д., община Д., област Х. , и В. А. С. от град Х., посредством процесуалния си представител – адв. В, са предявили против А. С. Д. от град Х. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.42, б.”б”, във връзка с чл.25, ал.1 ЗН и чл.3, б.”в”, предложение последно ЗН. В исковата молба се твърди, че страните по спора са наследници на Д. А. , след смъртта на който , ответникът е предприел действия за обявяването си като заветник на наследодателя по силата на саморъчно завещание от 10.01.2004 г. Поддържа се, че същото не е написано от наследодателя и не е подписано от него.
С решение от 23.6.2006 г. по гр.д. №8598/2005 г. Софийският районен съд, ГК, 52 състав, е уважил иска с правно основание чл.42, б.“б”, във връзка с чл.25, ал.1 ЗН, а е отхвърлил иска с правно основание чл.3, б.”в”, предложение последно ЗН.
С решение от 30.11.2007 г. по гр.д. №3551/2006 г., по въззивна жалба от ищците М, Софийският градски съд е оставил в сила решението на първата инстанция.
Въззивната инстанция, изхождайки от разпоредбата на чл.3, б.”в” ЗН, е приела, законът изисква съзнателно служене с неистински завещание, т.е. че не е достатъчно само да е използвано завещанието, което не е подписано от завещателя, а и наследникът да е знаел, ч то е неистинско. С оглед събраните по делото доказателства въззивната инстанция е стигнала до извод, че не е установено съзнателното служене с него в контекста на ангажираните по спора доказателства. Относно показанията на разпитания по делото свидетел Я са изложени изводи за приложението на чл.136 ГПК/отм./, а игнорирайки ги е прието, че възпроизведените изявления на ответника по исковата молба не сочат категорично наличие на знание от негова страна, че завещанието е неистинско.
Срещу въззивното решение на Софийския градски съд е подадена касационна жалба от адв. П процесуален представител на ищците М. А. Р. и В. А. С., с оплаквания за допуснати нарушения по чл.218 б, б.”в” ГПК/отм./. Твърди се, че СГС е постановил решението си в разрез със събраните по делото доказателства, включително и тези ангажирани пред него с оглед изискванията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./. Поради това се прави оплакване за необоснованост на съдебното решение, предвид действията на ответника във връзка с обявяване на завещанието. Излага се също така, че въззивното решение не е съобразено и с уважаване на иска по чл.42, б.”б” ЗН.
Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска. Претендират се разноски. Депозирана е писмена защита.
Ответникът по касация – А. С. Д., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмената защита на касационните жалбоподатели и с оглед правомощията си по глава ХІХ “А” ГПК/отм./, намира за установено следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл.218 а, б. “а” и чл.218 в, ал.ал.1 и 2 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна.
Решението на Софийският градски съд е правилно.
Законосъобразно, обосновано и при спазване на съдопроизводствените правила въззивната инстанция е стигнала до правилния извод за неоснователност на предявения иск. Изводите му, съобразени с ангажираните по делото доказателства, съответстват с изискването на чл.3, б.”в”, предложение последно ЗН. Представените по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитания пред СГС свидетел Я, не установяват по категоричен начин съзнателно служене с неистинско завещание. Обстоятелството, че завещанието е неистинско не е достатъчно основание, за да се обяви дадено лице за недостойно да наследява. Необходимо е то съзнателно да си служи с него. Касационните жалбоподатели не са установили по категоричен начин наличието на хипотезата на чл.3, б.”в”, предложение последно ЗН, както с ангажираните писмени доказателства, така и с устните такива. Обстоятелството, че св. Я е казал на ответника своето мнение и това на нотариуса, на което ответника не е дал според него ясен отговор не сочи на признание за съзнателно служене с процесното завещание. Това не се установява и от цитираните от свидетеля думи на ответника в проведения между тях разговор, а именно че последния се е погрижил да се снабди с него, поради това че е искал да запази имота на наследодателя. Законовата хипотеза не се установява и от останалата част от показанията на разпитания свидетел.
Изложеното сочи на неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решени е- в сила.
Водим от горните съображения и на основание чл.218 ж, ал.1, изречение второ, хипотеза първа ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 30.11.2007 г. по гр.д. №3551/2006 г. по описа на Софийския градски съд, г.к., ІV-Б отделение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: