О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 764
София, 29.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. Саралиева гр.дело № 278/2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Софийски районен съд, чрез пълномощника му юрк. Е. М., срещу решението от 20.12.2010 г. по гр.д. № 8766/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав, с което е оставил в сила решението от 25.05.2010 г. по гр.д. № 48732/2009 г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявения от И. И. Г. иск по чл. 128 във вр.с чл. 221 ал. 2 КТ и като е отменил решението на първоинстанционния съд в останалата част е уважил исковете й с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 КТ, ведно със законната лихва и разноски.
Ответницата по жалбата И. И. Г., чрез пълномощника й адв. С. Н., изразява становище в писмен отговор за липса на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК, подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, предвид че главния иск е неоценяем.
Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищцата е незаконно, тъй като в атакуваната заповед нарушението не е описано конкретно и недвусмислено, а прекалено общо, не е посочено в какво се изразява неосъществения от главния счетоводител контрол, не е посочено времето на извършване на нарушенията, поради което заповедта не отговаря на изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ. Приел е, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 194 ал. 1 КТ.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът поставя въпросите относно изискванията на чл. 195 ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта, спазени ли са те, когато в заповедта са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, с които работникът е запознат; необходимо ли е да се посочи точния момент на извършване на нарушенията, когато се изразяват в бездействие през определен период от време. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с практиката на ВКС- посочени решения по чл. 290 ГПК, което е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Към изложението са приложени посочените в него съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Формулираните от касатора правни въпроси са от значение за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд. Разрешението им е в противоречие с приетото в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, които формират задължителна практика- решение № 722/03.01.2011 г. по гр.д. № 518/2009 г. на ІV г.о., решение № 629/01.11.2010 г. по гр.д. № 279/2009 г., решение № 379/24.06.2010 г., решение № 676/12.10.2010 г. по гр.д. № 999/2009 г., всичките на ІV г.о.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от решението от 20.12.2010 г. по гр.д. № 8766/2010 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б въззивен състав.
Делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: