4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№765
София.17.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ МАРКОВ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 418/2016 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул.”Т., [жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 1817 от 11.08.2015 г. по т.д. № 1471/2015 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение от 22.03.2013 г. по т.д. № 19/2012 г. на Окръжен съд – Кюстендил за отхвърляне на предявения срещу [фирма] осъдителен иск за сумата 40 000 евро, ведно със законната лихва от 14.09.2011 г. – по запис на заповед от 09.09.2009 г.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281 ГПК. Изразява се несъгласие с изводите на въззивния съд за подписване на процесния запис на заповед от лице без представителна власт по см. на чл.26, ал.2 ТЗ, съответно за несъобразяване разпоредбите на ЗЗД по отношение учредената представителна власт на В. К., в качеството му на пълномощник на [фирма]. По съображения в жалбата се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на решение по същество и уважаване на иска, или връщане на делото за ново въззивно разглеждане.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са формулирани множество материалноправни въпроси, по които се поддържат допълнителните предпоставки по т.1 и т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, с приложена съдебна практика, на която се позовава касатора.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва изцяло искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в постъпил по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Обжалваното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК – след обезсилване на първоначалното въззивно решение № 2096 от 18.11.2013 г. по в.т.д. № 2264/2013 г. на Софийски апелативен съд и връщане на делото за произнасяне по действително предявения иск. В мотивите към постановеното касационно решение № 41 от 08.04.2015 г. по т.д. № 653/2014 г. по описа на ІІ т.о. изрично е отразено, че след като за вземането има издадена заповед по реда на чл.417, т.9 ГПК и е редовно предявен допустим установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, то трансформирането му в осъдителен иск, основан на ценната книга, е недопустимо. За недопустимо е прието и произнасянето на първия въззивен състав по осъдителен иск, основан на каузалното правоотношение между страните.
Независимо от задължителните указания на ВКС, при повторното въззивно разглеждане на делото, съдебният състав на Апелативен съд – София, приемайки, че са налице предпоставките за изменение вида на исковата защита – от установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК в осъдителен иск, основан на процесния запис на заповед, се е произнесъл по последния иск. Допуснатото от първата инстанция изменение на иска, на основание чл.214 ГПК, е счетено за допустимо, предвид приключилото с влязъл в сила съдебен акт производство по ч.гр.д. № 3552/2011 г. на Окръжен съд- Пловдив, образувано по реда на чл.274, ал.2, във вр. с чл.419, ал.1 ГПК, с което е отхвърлена молбата на [фирма] за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15793/2011 г. на Районен съд – Пловдив, като е обезсилен издадения изпълнителен лист.
По съществото на спора, въззивният състав на Апелативен съд – София е приел, че процесният запис на заповед не поражда действие спрямо ответното дружество, тъй като е издаден от пълномощник извън обема на учредената му представителна власт и не е налице надлежно потвърждаване на действието на пълномощника.
Съдът не е възприел становището на ищцовото дружество за приложимост на чл.301 ТЗ, предвид липсата на доказателства за узнаване, от страна на управителя на ответното дружество, за издадения запис на заповед и съответно потвърждаване на менителничното задължение. Съобразено е, че потвърждаването на каузалното правоотношение, не може да се тълкува като потвърждаване и на задължението по ценната книга.
За ирелевантни са счетени доводите на страните във връзка с действителността на вземането, основано на сключен договор за заем, с оглед възприетото изначално несъществуване на менителничното вземане.
Настоящият състав на ВКС намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото. Налице са данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, с което е потвърден първоинстанционният съдебен акт за отхвърляне на предявен от ищеца – касатор осъдителен иск за вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК. Макар и в касационната жалба да не се поддържат доводи за наличие на такъв порок на атакуваното решение на Апелативен съд – София, съответно недопустимостта да не е подведена под основанията за допускане на касационно обжалване, наличието на вероятност за недопустимост на обжалваното решение обуславя задължението на ВКС да го допусне до касационен контрол. В този смисъл са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1817 от 11.08.2015 г. по т.д. № 1471/2015 г. на Апелативен съд – София.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 565 /хиляда петстотин шестдесет и пет/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване на делото за публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: