Р Е Ш Е Н И Е
№ 767
София, .04.01. 2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при участието на секретаря Борислава Лазарова,
изслуша докладваното от съдия Б.ТАШЕВА гр. дело № 2534 по описа за 2008г.
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.218и ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК по касационната жалба на адвокат С като процесуален представител на М. С. Т. и И. С. З., и двамата от гр. Ст. Загора, срещу въззивното решение на Старозагорския окръжен съд от 21. ХІІ.2007г. по гр.д № 576/2007г.
Ответниците по касационната жалба И. М. Б. и Д. М. Б., и двамата от гр. Ш., са заели становище за нейната неоснователност. Претендират разноски.
Ответниците по жалбата М. Д. Б., Ж. Б. Г., И. И. Б., С. И. С., С. И. С., Т. А. Б., М. А. Т., Т. И. И., В. И. Х., Г. Т. А., С. Н. С. и И. Н. С. не са заявили становище пред настоящата инстанция.
ВКС на РБ, състав на ІV ТО, намира, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество – и частично основателна, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение Старозагорският окръжен съд след връщането на делото от ВКС на РБ за ново разглеждане е отменил решението на Ч. РС от 22. Х.2001г. по гр.д. № 160/1999г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявените от З. И. П. , заместена след смъртта й в хода на процеса от С. Ив. С. , С. Ив. С. , М. Ст. Т. , И. Ст. З. , М. Д. Б. , И. Ив. Б. , Г. Ив. П. , заместена от Т. Ат. Б. , М. Ат. Т. , Т. Ив. И. , В. Ив. Х. , Г. Т. А. , М. Ив. П. , заместена от С. Н. С. и И. Н. С. , срещу И. М. Б. и Д. М. Б. искове с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че земеделските имоти: нива 11.02 дка „Д„Л” /Бочов кладенец”, нива 9 дка „Г”, нива 4 дка „П”, нива 5 дка „М” /Маданка/, нива 2 дка „В”, нива 4.8 дка „Щ”, нива 6 дка „Б”, нива 3.8 дка „Ф” /Дълбок дол”, лозе 7 дка „Б”, нива 5 дка „Б”, нива 2.2 дка „М” и лозе 1.6 дка „П”, а по решение № 63/15.VІ.1995г. на ПК Чирпан възстановени с план за земеразделяне: нива 10-.128 дка „Б”, нива 3.8 дка „Д”, нива „Л” 9032 дка, лозе в „П” 8.395 дка и нива „М” 33.243 дка, са принадлежали на общия на страните наследодател И. И. Б. /Аврамов/, починал на 26.ІІ.1968г., а не на наследодателя на ответниците – негов син М. Ив. Б. , починал през 1990г.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че от представените по делото доказателства не се установява ищцовото твърдение, че общия наследодател И. Б. /Аврамов/ приживе е бил собственик на заявените и възстановени от и на част от наследниците му земи. С решение на ПК Чирпан № 63/15.VІ.1995г. на ответниците като наследници на М. Ив. Б. са възстановени земеделски земи с план за земеразделяне, посочени в исковата молба/. Общият на страните наследодател И. Б. І е завещал на М. Б. със завещание от 06.ІІІ.1940г. имоти в землището на с. С. нива 12 дка „А”, нива 4 дка „Г”, нива 3.7 дка „Х”, нива 8.3 дка „Ю”, нива 3.4 дка ”Ч”, нива 2.7 дка „Д”, нива 114 дка „Д”, гора 4.8 дка „Г”. По данъчен регистър от 1947г. М. Б. има вписани гори 8 дка, ниви 45 дка и лозе 8 дка, по данъчен регистър от 1946г. на наследниците на С. З. К. са записани ниви 13.4 дка, лозя 20.6 дка и гори 116 дка, на н-ци Б. В. са записани 41.8 дка ниви, 11.2 дка лозя и гори, за периода 1944-1948г. на И. И. Б. І са записани ниви 62.5 дка, лозя 24.9 дка и гори. За същия период на И. Ив. Б. ІІ са записани 59.2 дка ниви и лозе 18.5 дка. М. Б. не е бил член на ТКЗС и не е внасял ниви в него. С. К. , съпруг на починалата ищца, е внесъл 33.5 дка земя. Според заключение на вещо лице за възстановяването на земеделските земи от ПК ответниците са представили клетвена декларация. Не е налице съвпадане на земите по представените по делото нотариални актове на името на общия наследодател, на които се основава исковата претенция, и земите по допълнителна уточнителна молба от 05.VІ.2002г., за които ищците твърдят, че са останали от него. Според протокол № 3/04ІV.1951г. на ОК по ТПС по заявления на И. Ив. Б. І, ІІ и ІІІ към ДПФ са причислени /поради безвъзмездното им отстъпване/ 51 дка от първия, 8.5 дка от втория и 14.5 дка от третия. При съвкупната преценка на доказателствата се установява, че възстановените с план за земеразделяне имоти не съответстват на описаните в нотариалните актове, което обуславя извод за липса на доказателства те да са били собственост на общия наследодател. Една част от претендираните земи са възстановени на неговите наследници, а и той е подарил на ДПФ 85.5 дка ниви. При това положение и след съпоставяне на записванията в данъчния регистър по партидите на И. И. и М. И. с нотариалните актове е прието, че процесните земи са били собственост на М. И. към момента на образуване на ТКЗС, а земите по нотариалните актове не са идентични с възстановените на неговите наследници.
Касационната жалба на М. Ст. Т. и И. Ст. З. срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.218б ал.1 б. „в” от ГПК /отм./. Изложени са съображения, че съдът не е взел предвид, че общият наследодател е починал чак през 1968г., че ответниците не са представили доказателства за обявяване на завещанието, при което земите не може да бъдат възстановени на тях. Не е ясно защо се изброяват имоти на С. З. К. и на Б. ВБончев, които нямат нищо общо с процесните. Не е даден отговор на въпроса на какво основание М. Б. е увеличил размера на земите си от 62 дка през 45-46г. на 53 дка през 1947г. В противоречие с чл.10 ал.3 от ЗСПЗЗ е и изводът във връзка с безвъзмездното отстъпване на ДПФ на земеделски земи. Не са преценени задълбочено представените нотариални актове и не е взето предвид, че възстановяването на собствеността на н-ци М. Б. е само въз основа на клетвена декларация.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, като прецени атакуваното решение във връзка със заявените в касационната жалба оплаквания, намира, че атакуваното решение е частично неправилно.
Въззивният съд е постановил решението в противоречие с представените по делото доказателства, включително с нотариалните актове и с продавателен акт, на които ищците основават претенцията си. Така с продавателен акт от 1907г. общият на страните наследодател И. И. Б. /Аврамов/ е придобил чрез покупка ? ид.част /тъй като купувач е и Т. И. / от нива 11.2 дка в м. „Д” и от нива 4 дка в м.”Щ”, с нот.акт № 40/1921г. е закупил нива 3.8 дка м. „Ф”, нива 5 дка в м. „М”, нива 3.4 дка в м.”Щ”нива 4 дка в м.”П”, нива 2.2 дка в м. „М”, нива 8 дка в м. „С”, и с нот.акт № 41/1921г. е закупил 1 /2 ид.част /тъй като купувач е и Т. Ив. А. / от нива 1.6 дка в м. „Пейова /Добрева/ чешма”, от нива 5.6 дка и от 12.3 дка в м.”В”, от нива 8.3 дка в м.”Н”. Тези земи са били заявени пред ПК Чирпан за възстановяване на н-ци М. Б. , като с решение по протокол № 11/30. ХІ.1992г. са признати и определени за възстановяване с план за земеразделяне нивите в м.”Д” 15 дка, „В” 2 дка, „Б” 5 + 6 дка, „Белия камък /Ветите лозя/” 7 дка, и „Пеева /Добрева/ чешма” 1 дка. По отношение на тези имоти ответниците не са представили доказателства наследодателят им М. Б. към момента на образуването на ТКЗС да ги е придобил от общия наследодател в индивидуална собственост – установено е по делото, че възстановяването на собствеността от ПК Чирпан е основано на декларация от тяхна страна. С оглед предмета на спора – установяване на собственост към минал момент /образуването на ТКЗС и приобщаването на имотите в него/, е без значение в случая завещанието в полза на М. Б. от общия наследодател, предмет на което са само претендираните по делото ниви в м.”Д” и м.„Дълбок дол /Фандъкова чешма/”, тъй като наследството е открито след този момент – със смъртта на И. Ив. Б. /Аврамов/ през 1968г. /Същото се отнася и за причисляването към ДПФ поради доброволното им безвъзмездно отстъпване от общия наследодател на нива в м.”В” 2 дка и лозе в м.”Щ” 3 дка/. Ето защо не следва да се разглеждат оплакванията във връзка с наследяването по завещание. При това положение се налага извод, че към момента на приобщаването на посочените земи към ТКЗС те са били собственост на общия наследодател. Изводът не се променя от представените по делото извлечения от данъчните регистри – в тях не се съдържат данни за конкретни имоти, а за общи размери на такива. Изводът не се променя и от представеното допълнително заключение на вещо лице с оглед на обстоятелството, че по него са съпоставяни земеделските земи по Протокол № 11/30. ХІ.1992г. на ПК Чирпан с посочените от ищците в молбата им от 05.VІ.2002г. имоти, които са предмет на спора.
За имотите по т.2, 3 и 5 по молбата от 05.VІ.2002г. ищците не са установили с представените продавателен акт и нотариални актове да са придобити от общия наследодател, каквото е твърдението им. Останалите претендирани имоти – по т.3, 4, 5, 7, 9 и 12 от молбата – не са признати от ПК Чирпан и не са възстановени. А преценката за основателността на предявените искове следва да се извърши само относно признатите за възстановяване земи на н-ци М. Б. с решението по Протокол № 11/30. ХІ.1992г., тъй като само относно тях може да възникне спор за материално право по смисъла на чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 във вр. с чл.218и ал.1 от ГПК /отм./ атакуваното решение следва да бъде отменено в отхвърлителната му част относно ниви 5.6 дка в м. „Д”, 1 дка в м. „В”, 2 дка в м.”Щ”, 4.15 дка в м.”Б” /”Н”/, 7 дка в м.”Б” /”В” и 0.8 дка в м. „П” /”Д”/ и вместо него следва да бъде постановено друго, с което претенциите за тези имоти бъдат уважени. В останалата му обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
На ответниците по жалбата Д. М. Б. и И. М. Б. не следва да се присъждат разноски, тъй като те не са представили доказателства да са направили такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Старозагорския окръжен съд, първи граждански с-в, от 21. ХІІ.2007г. по гр.д. № 576/2007г. в отхвърлителната му част относно ниви: 5.6 дка в м. „Д”, 1 дка в м. „В”, 2 дка в м.”Щ”, 4.15 дка в м.”Б” /”Н”/, 7 дка в м.”Б” /”В”/ и 0.8 дка в м. „П” /”Д”/ и ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, предявени от С. И. С., С. И. С., двамата от гр. Ш., М. С. Т., И. С. З., двамата от гр. Ст. Загора, М. Д. Б., И. И. Б., двамата от София, Т. А. Б., М. А. Т., двамата от гр. Ч., Т. И. И. от гр. Ст. Загора, В. И. Х. от София, Г. Т. А., С. Н. С. и И. Н. С., тримата от гр. П., срещу И. М. Б. и Д. М. Б., двамата от гр. Ш., че земеделските имоти, находящи се в землището на с. С., община Ч..6 дка в м. „Д”, 1 дка в м. „В”, 2 дка в м.”Щ”, 4.15 дка в м.”Б” /”Н”/, 7 дка в м.”Б” /”В”/ и 0.8 дка в м. „П” /”Д”/, към момента на приобщаването им към ТКЗС са били собственост на общия на страните наследодател И. И. Б. /АВРАМОВ/, починал на 26.ІІ.1968г.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите му части.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: