Р Е Ш Е Н И Е
№ 768
гр. София, 03.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното
от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1233 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на С. К. В. от гр. А., обл. Варна, чрез процесуалния й представител адв. Р, против въззивното решение № 57 от 17 януари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., в частта му, с която е отменено решение № 1* от 11 май 2007 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г. и вместо него родителските права върху детето А. са предоставени на бащата В. В. , определени са лични отношения между детето и майката, касаторката е осъдена да заплаща месечна издръжка от 60 лева, както и да заплати издръжка за минало време в размер на 480 лева за една година преди завеждането на иска.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради необоснованост. Касаторката изтъква, че решението не е в полза на малолетното дете, отведено да живее в малко село, което пречи на личните контакти и условията за неговото развитие са много по-лоши; решението е постановено въпреки убедителен социален доклад и задълбочена и мотивирана съдебнопсихологична експертиза; детето не се учи добре поради ниската взискателност на бащата и делегирането на това му задължение на бабата на детето; не е известно какви са битовите условия на село.
Ответникът В. А. В. от гр. В., чрез процесуалния си представител адв. Д, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъква, че не се изтъкват доводи за допуснати нарушения или несъответствие на изводите на съда със събрания доказателствен материал, а само обстоятелства, които са настъпили в последствие; липсват доказателства, че майката е по-добрият родител; дори и да е налице промяна в местожителството, преценката за интересите на детето би останала същата.
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че детето желае да живее при бащата и то със съгласието на майката, която не е поемала грижи по отглеждането и възпитанието на детето изцяло; поведението на майката е определило местоживеенето на детето; в перспектива майката би могла да е по-успешен родител, но бащата е доказал, че може да се грижи за детето; промяната в средата би довела до стрес и предоставянето на родителските права на майката би довело до подмяна изцяло на жизненото пространство и социалната среда; нуждите на детето са от около 110 лева месечно, от които 60 следва да се поемат от майката.
Съдът е сезиран с искане за предоставяне на родителските права в рамките на бракоразводен процес. Детето А. е родено от брака на страните на 15 януари 1997 г. Страните не спорят, че първоначално детето напуснало семейното жилище заедно с майката, но от началото на 2005 г. трайно живее с бащата.
Атакуваното решение е правилно.
При разрешаване на въпроса с предоставянето на родителските права следва над всичко да се има предвид интереса на детето да бъде отглеждано от по-подходящия за това родител и при по-добра среда. Желанието на детето да живее при един от родителите си е важно, но не е определящо, тъй като на преценка в процеса по съобразяване на най-добрия интерес на детето се подлага комплекс от обстоятелства, като част от тях касаят качества на родителите, част – качества на детето, а последната група се отнася до обективни условия, даващи възможност на родителя да осъществява родителските права. Освен посоченото следва да се има предвид, че важните обстоятелства се преценяват в състоянието им към момента на устните състезания пред въззивния съд.
Пред съдилищата по съществото на спора със средствата на съдебно-психологическа експертиза, е установено, че двамата родители притежават добри личностни качества, като бащата дава обич и спокойствие на детето, а майката би могла да възпитава по-успешно детето. Изводите на въззивния съд за това, че бащата е доказал на практика, че успешно може да се грижи за детето, са съответни на доказателствата по делото. Детето се чувства комфортно и защитено в средата на баща си и баба си. Изводът на съда, че промяна в родителските права би довела до подмяна изцяло на жизнената среда, взема предвид както установени навици на детето за живеене при бащата, така и помощта от страна на бабата на детето. Промяната в родителските права би поставила детето в съвършено нови условия – майката съжителства с друго лице, което също има дете от предходен брак; детето отдавна не живее постоянно с майка си, а промяната би довела до необходимостта то да се справя с друга семейно-житейска ситуация.становените условия за живот и при двамата родители са сходни, но при бащата детето би имало по-свободно жизнено пространство.становено е, че бабата е поела отговорността за възпитанието и успеваемостта в училище на детето. Макар детето да не се учи добре, помощта от трети лица за отглеждането му, както е в случая, трябва да се вземе предвид. Ролята на майката спрямо детето следва да бъде проявена чрез по-интензивни контакти при спазване и дори при съгласие на страните – и по-често, на режима на лични отношения с детето. Твърдението, сторено от експерта-психолог, че майката би могла да възпитава по-успешно детето, може да се установи едва на практика и подлежи на изграждане в отношенията между майката и детето.
На последно място, касационният съд не може да вземе предвид нови твърдения за настъпили факти, а именно твърдението, че бащата и детето са се преместили в друго населено място, което е неблагоприятно за личностното развитие на детето, както и за контактите с майката. Предмет на проверка в касационната процедура е въззивното решение, като промени в обстоятелствата, настъпили след деня на устните прения пред въззивния съд, не могат да се съобразяват в настоящото производство, но евентуално биха могли да послужат за основание за ново искане за предоставяне на родителските права.
Ответникът претендира присъждане на разноски по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК (отм.), но доказателства за сторени такива пред касационния съд не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 57 от 17 януари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 1* по описа на окръжния съд в гр. В. за 2007 г., в обжалваната му част, с която е отменено решение № 1* от 11 май 2007 г., постановено по гр.д. № 5* по описа на районния съд в гр. В. за 2006 г. и вместо него родителските права върху детето А. са предоставени на бащата В. В. , определени са лични отношения между детето и майката С. В. , В. е осъдена да заплаща месечна издръжка от 60 лева, както и да заплати издръжка за минало време в размер на 480 лева за една година преди завеждането на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: