О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 768
София 04.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 25.11.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 713/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 553/30.03.2009 год. по гр. д. № 2603/2007 год. Пловдивският окръжен съд е отменил решение № 106/09.07.2007 год. на Пловдивския районен съд по гр. д. № 3656/2006 год., и вместо него е постановил друго, с което признава за установено по отношение на В. Т. Я. и Я. А. Я. от гр. П., ул. “. № 99, вх. “А”, ет. 6, ап. 17, че “С” Е. гр. П. ликвидация/, е собственик на недвижим имот в град П., представляващ апартамент 17/45, вх. “А”, ет. 6, жилищен блок 1589 на ул. “. № 99, кв. “В”, и осъжда В. Т. Я. и Я. А. Я. от гр. П., да предадат на “С” Е. гр. П. ликвидация/ владението върху недвижимия имот, както и да заплатят на ищеца 1078,84 лв. съдебни разноски.
С оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, решението на въззивния съд се обжалва от В. Т. Я. и Я. А. Я. от гр. П.. В жалбата се излагат съображения, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесния недвижим имот, а освен това неправилно е прието от въззивния съд, че не била изтекла необходимата придобивна давност, тъй като след датата 30.06.1992 год., когато касаторите са сключили договор за продажба с ЕТ “Д”, те са влезли във владение на имота, което продължава и до днес. Предвид на това се моли за отменяване на въззивното решение и на постановяване на друго, с което искът се отхвърли, ведно с присъждане на направените съдебни разноски във всички досегашни производства.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК. В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 и т. 2 от ГПК се прилагат копия от решение № 1843/10.05.1983 год. по гр. д. № 2989/83 год. на ВС І гр. о., решение № 1796/03.06.1996 год. по гр. д. № 2657/95 год. на ВС ІV гр. о., решение № 425/20.03.2008 год. по гр. д. № 3315/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, решение № 2117/20.12.2007 год. по гр. д. № 3607/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, и решение № 2083/12.12.2007 год. по гр. д. № 2146/2007 год. на Пловдивския окръжен съд.
Ответникът по касация – “С” Е. гр. П. ликвидация/, не взема становище по жалбата.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че съгласно Заповед № СД-Б-121/04.08.1989 год. на Председателя на ОбНС Пловдив, издадена на основание чл. 130 ал. І т. 2 ЗТСУ, във вр. с чл. 94 ал. І т. 2 НДИ и чл. 15 ЗС, и съгласно решение № 73, взето с протокол № 6/12.05.87 год. на ИК на ОбНС Пловдив, на ищеца се предоставя терен определен за строителство на жилищен блок 1589 в кв. “В”. След построяване на 13 броя апартаменти в северното крило на блока в груб вид, между които и процесния, между БСФ “Р” гр. П.(ищецът е бил съдружник в тази фирма) като продавач и ЕТ “Д” като купувач, на 29.12.1991 год. e сключен предварителен договор за покупко-продажба. След изграждане на жилищната сграда и приемането й с акт обр. 16, на 18.07.1994 год. и 17.01.1995 год. между ищеца и правоприемника на ЕТ “Д”ЕТ – ЕТ “Д”, се съставят протоколи, с които ищецът предава на последния апартаменти, между които и процесния. Преди сключването на протоколите от 18.07.1994 год. и 17.01.1995 год., на 30.06.1992 год. ЕТ “Д” продава с писмен договор, без спазване на изискването за нотариална форма, на ответниците В. Т. Я. и Я. А. Я. процесния апартамент, а със заповед № 11/23.11.1995 год., на основание договора от 29.12.1991 год., протокола от 17.01.95 год. и акта обр. 16, ответниците са настанени от управителя на ищеца в процесния апартамент. С влязло в сила решение по гр. д. № 183/95 год. на ВКС, се оставя в сила решение по в. гр. д. № 348/2004 год. на ПАС, с което се оставя в сила решение по гр. д. № 2990/94 год. на ПОС, с което искът на ЕТ “Д” против “С” Е. гр. П. ликвидация/, предявен по реда на чл. 19 ал. ІІІ ЗЗД за обявяване за окончателен сключения предварителен договор от 29.12.1991 год., е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че от фактическа обстановка се доказват твърденията на ищеца – същият се легитимира като собственик с акт за ЧДС № 567/10.11.1997 год., а ответниците не са придобили правото на собственост. За неоснователно е прието възражението им, че в случая е изтекла придобивна давност, тъй като не е доказано владение от тяхна страна.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл съдът е този за придобиване на правото на собственост въз основа на изтекла придобивна давност.
ВКС ІІ т. о. приема, че в процесния случай не е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 и т. 3 от ГПК, а въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по т. 2 поради следните съображения:
Материалноправният въпрос по който се е произнесъл въззивния съд е решаван противоречиво от съдилищата и това е видно от представените от касатора решение № 1843/10.05.1983 год. по гр. д. № 2989/83 год. на ВС І гр. о., решение № 1796/03.06.1996 год. по гр. д. № 2657/95 год. на ВС ІV гр. о., решение № 425/20.03.2008 год. по гр. д. № 3315/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, решение № 2117/20.12.2007 год. по гр. д. № 3607/2006 год. на Пловдивския окръжен съд, и решение № 2083/12.12.2007 год. по гр. д. № 2146/2007 год. на Пловдивския окръжен съд. Решенията на ПОС са постановени по искове предявени от същия ищец против други ответници-физически лица на които са им били предоставени апартаменти от процесния блок, и исковете са се основавали на същите факти, а тези решения са били обжалвани пред ВКС и са образувани дела под № 4321/2008 год. на ВКС І гр. о., № 1098/2008 год. на ВКС ІІ гр. о. и № 907/2008 год. на ВКС І гр. о., като по тях няма постановено решение по същество.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 ГПК на въззивно решение № 553/30.03.2009 год. постановено по гр. д. № 2603/2007 год. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 122,28 лв., като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието, или след изтичане на срока за изпълнение, делото да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: