4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 769
София, 09.12.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 429/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Б., гражданин на В. и “Б..” ООД, гр. София, действащи чрез адвокат Л. М. от САК, срещу решение от 03.08.2009 г. по гр. д. № 1372/2008 г. на Софийски градски съд, ІV Б отделение, с което е оставено в сила постановеното от Софийски районен съд, 41 състав решение от 03.01.2008 г. по гр. д. № 56/2007 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени изцяло предявените от двамата ищци срещу ”И. К.” АД, гр. София обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 500 лв. – неустойка за забава по предварителен договор от 17.03.2004 г. за периода от 30.11.2005 г. до 29.12.2006 г. и иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 6 279.15 лв. – обезщетение за пропуснати ползи за същия период и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 20 лв. – мораторна лихва за забава от 30.11.2005 г. до датата на исковата молба.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. По отношение на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД счита, че съдът е следвало служебно да постави задача на допуснатата счетоводна експертиза за изчисляване размера на приетата за дължима от ответника неустойка. Оплакванията му във връзка с иска с правно основание чл. 82 ЗЗД са за неправилна преценка на събраните по делото доказателства досежно пропуснати в резултат от забавата за изграждане на процесния апартамент ползи, изразяващи се в невъзможността същият да бъде отдаден под наем.
В молба-приложение към касационната жалба от 15.04.2010 г., с оглед изрично дадените му в разпореждане от 20.11.2009 г. указания за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, касаторът се е позовал на трайно очертаващата се тенденция в съдебната практика да не се назначават експертизи за изчисляване размера на претенцията по съображения, че за това не са необходими специални знания.
Ответникът по касация – ”И. К.” АД, г. София – моли за недопускане на касационното обжалване, предвид неизпълнение на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна. Подробни съображения за това са развити в писмен отговор от 29.04.2010 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да остави в сила първоинстанционното отхвърлително решение на Софийски районен съд по гр. д. № 56/2007 г., въззивният съд е приел, че и двата главни иска са неоснователни. По отношение на иска за присъждане на неустойка е преценено, че същият е доказан по основание, но липсват доказателства за неговия размер. В тази насока, като е взел предвид начина, по който е уговорено определянето на неустойката в чл. 13, ал. 2 от процесния предварителен договор – в размер на лихвения процент на “Б.” за безсрочни валутни влогове на ден – решаващият състав е счел, че не разполага с необходимите познания сам да изчисли неустойката и че това е в компетентността на вещото лице, на което, обаче, носещата доказателствената тежест ищцова страна не е поставила необходимата задача. Неоснователността на иска за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи е аргументирана с липсата на доказателства за извършени от името и за сметка на ищеца С. Б. разходи, свързани с ремонта и обзавеждането на апартамента, с оглед твърдяното намерение за отдаването му под наем. Представените в тази връзка документи – оферта, договор за поръчка, складова разписка и три броя квитанции – са счетени за недоказващи твърдяните разходи, доколкото същите не са на името на ищеца С. Б., който именно е страна по предварителния договор, нито е установено разходите да са направени за негова сметка.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато частично.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос за служебното задължение на съда да допусне експертиза за установяване размера на претенцията, когато същата е доказана по основание, е решен в противоречие със задължителната практика по т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо, по отношение на иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. В останалата му част – по отношение на иска по чл. 82 ЗЗД за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи – поради липса на предвидените в закона предпоставки, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 03.08.2009 г. по гр. д. № 1372/2008 г. на Софийски градски съд, ІV Б отделение в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. Т. Б., гражданин на В. и “Би Пи Ел Ай Б.” ООД, гр. София срещу „И. К.” АД, гр. София иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 500 лв. и обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
УКАЗВА на С. Т. Б., гражданин на В. и “Б.” ООД, гр. София, в едноседмичен срок от съобщението, да представят доказателства за внесена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 70 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.08.2009 г. по гр. д. № 1372/2008 г. на Софийски градски съд, ІV Б отделение в останалата му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: