6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр. София, 21.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия ВЛАДИМИРОВ гр. дело № 2735/2018 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
В. Д. В., чрез адв. М. е подал касационна жалба срещу решение № 337/08.02.2018 г. по гр. д. № 1977/2017 г. на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационна жалба В. Т. У., чрез адв. А., я оспорва.
Третото лице – помагач „ДЗИ – Общо застраховане“ АД – гр. София не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе съобрази следното.
Предмет на касационната жалба е цитираното въззивно решение, с което Апелативен съд – София след отмяна на решението от 24.01.2017 г. по гр. д. № 11029/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, І-20 състав, е отхвърлил предявеният от В. Д. В. против В. Т. У. иск по чл. 51 от Закона за адвокатурата (ЗА), във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) от неизпълнение на договор за правна помощ и защита, в размер на 65 405 лв.
Въззивната инстанция е постановила горния резултат като е приела, че не е налице виновно неизпълнение на задълженията на ответника – адвокат, по сключения с ищеца – клиент договор за правна защита и съдействие от 24.11.2008г., с предмет завеждане на дело срещу ЗПАД „Булстрад“ за заплащане на обезщетение по повод застраховка „Гражданска отговорност“ („ГО“) на автомобилистите, в резултат на което да са произтекли вреди за клиента. Установил е, че ответникът не е проявил професионална недобросъвестност или очевидна некомпетентност при направената от него преценка относно релевантния по възложения му казус правен въпрос за началния момент на давността по исковете срещу застрахователя на задължителната застраховка „ГО“ и респ. на иска по чл. 409 ТЗ (отм.). Съдът е разгледал изпълнението на задълженията на ответника – довереник по сключения с ищеца – доверител договор за мандат в два аспекта. Първият – оказване на адвокатска услуга по предприемане на фактически (технически) действия и дейности за възложеното му завеждане на дело срещу „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД за заплащане на обезщетение по сключен договор за застраховка по риска „ГО“. Вторият аспект на дължимата услуга според решаващия състав се е изчерпвал с показаната от адвоката професионална компетентност по конкретния казус и в частност на познанията му по дискусионния в практиката правен въпрос за началото на давността по исковете срещу застрахователя на ГО и то когато застрахованият е удовлетворил увредения. След анализ на установените по делото факти в тяхната съвкупност е направен извод, че противно на твърденията на ищеца не е налице необосновано забавяне на ответника за извършване на възложените му действия – т. е. за завеждане на дело, чрез подаване на искова молба срещу застрахователя. Изложени са мотиви, че в случая е била изготвена редовна – с оглед изискванията на процесуалния закон – искова молба, което предпоставя яснота по основанието и размера на исковата сума, която ищецът претендира от застрахователя, като такава, с която е удовлетворил увредените лица от ПТП, виновно причинено от него. Съдът е приел, че такава яснота по релевантните за спора факти (на кого от пострадалите, кога и в какъв размер делинквента е удовлетворил вземането) се внасяла с представеното удостоверение от 10.02.2010 г., изготвено от провеждащия принудителното изпълнение срещу длъжника В. ЧСИ Ц. Н.. Развити са съображения, че действията на ответника – адвокат по извършване на възложената му услуга (изготвяне и сезиране на съда с искова молба срещу застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди, съизмерими с платеното от застрахования в полза на увредените от него лица), са предприети своевременно и в кратък срок след посочената дата, поради което няма необосновано забавяне при извършването й. Не е установено неполагане на дължимата грижа от страна на адвоката и виновно неизпълнение на задълженията му по поръчката и по дискусионния тогава въпрос за началото на погасителната давност на вземания на застрахования срещу неговия застраховател по застраховката „ГО“ в случаите, когато първият е удовлетворил пострадалите лица. В тази връзка въззивният съд е приел, че ответникът е проявил професионална компетентност и правни познания и макар да е отчетено, че към датата на сезиране на съда с иска по чл. 409 ТЗ (отм.) – 19.02.2010 г., противоречивата съдебна практика по въпроса да е била преодоляна (с Решение № 144/26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 532/2008 г., ІІ т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК) е направен извод, че това решение е било задължително само за долустоящите съдебни инстанции – предвид отсъствието на чл. 290, ал. 3 ГПК (в сегашната му редакция), поради което несъобразяването му от ответника не е проява на правна некомпетентност. Изложени са мотиви, че ответникът е проявил дължимата грижа за опазване интересите на своя доверител, като в производството по иска по чл. 409 ТЗ (отм.) се е позовавал на действащото законодателство и противоречивата съдебна практика, според която началният момент на погасителната давност на тази искова претенция не се свързва с датата на събитието, а с датата на обезщетяване на увредените лица. Ето защо е прието, че ищецът като доверител не е претърпял вреди или е пропуснал ползи, поради неполагането на посочената от адвоката грижа и е отречено правото му на обезщетение за това.
С определение № 37 от 15.01.2019 г. на настоящия състав на ВКС въззивното решение е допуснато до касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния материалноправен въпрос:
„Отговорността на адвоката по чл. 51 ЗА, натоварен да заведе дело, може ли да се ангажира само от факта на неизвършване на това действие преди да изтече погасителната давност за вземането, предмет на делото или е необходимо съобразяването и на други обстоятелства от значение за изпълнение на поръчката?“
В отговор на така поставения въпрос, настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение, намира следното.
При изпълнение на поръчката адвокатът дължи точно и своевременно осъществяване на уговорените по договора правни и фактически действия, необходими за реализиране на претендирано от или срещу доверителя материално субективно право така, че то да може да бъде реализирано от последния, респ. реализирането му спрямо него да бъде осуетено. Когато предмет на договора за правна услуга е фактическо действие – завеждане на дело, довереникът следва да прояви онази дължима грижа, така щото да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства (чл. 2, ал. 2 ЗА), като извърши сезирането на съда преди изтичане на погасителната давност за защита на спорното субективно материално право и избегне съществуващият риск от отхвърлянето му като погасено по давност, което е равнозначно по своя резултат на неговото отричане (непризнаване). За извършването на действието, за което адвокатът е натоварен с договора за поръчка, довереникът следва да му е предал необходимите документи и книжа, установяващи фактологията на материалноправния спор, който предстои да бъде разгледан от съдилищата, но не съществуват пречки и самият доверител, като действа от името и за сметка на своя клиент да ги осигури и набави за нуждите на процеса. Въпросите за конкретния размер на исковата претенция, която адвокатът е натоварен да предяви съдебно и за фактите, свързани с нейната изискуемост, не касаят допустимостта й, а са свързани с нейната основателност, поради което сезирането при липсата на конкретни данни за точния размер на иска и за изискуемостта на вземането, предмет на спора, не би било нередовно. В този случай завеждането на възложеното дело е точно изпълнение на професионалните задължения на адвоката, дори и при отсъствието на несъмнени данни за конкретния размер на иска, който следва да бъде предявен и съставлява действие по защита на най – добрия интерес на неговия клиент, предвид угрозата претенцията да бъде погасена по давност и по същество отхвърлена при своевременно възражение за давност на ответника. Защото не е обичайно да се очаква, че неговата защита ще пропусне да възрази за изтекла погасителна давност. При поведение (действие или бездействие) в отклонение от принципа за защита на най-добрия интерес на доверителя и пропускане на възможността за завеждане на възложеното дело преди изтичане на погасителната давност за вземането, предмет на спора, (въпросът за началния момент на която е бил дискусионен в практиката и доверителят е бил запознат с нея) след като е разполагал с данни за фактите по него, адвокатът е във виновно неизпълнение на поръчката, като елемент от фактическия състав на основанието по чл. 51 ЗА.
При извършената проверка правилността на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК и с оглед горното разрешение на поставения по делото правен въпрос, ВКС намира следното:
Основателно е оплакването в касационната жалба, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е направил извод за липсата на основания за ангажиране отговорността на ответника по договора за правна защита и съдействие от 24.11.2008 г. В противоречие на чл. 51 ЗА действията на ответника – адвокат са приети да са в съответствие с принципа за дължимата грижа по чл. 2, ал. 2 ЗА и предявяването на иска по чл. 409 ТЗ (отм.) в изпълнение на поръчката едва на 19.02.2010 г. (след изтичане на погасителната давност за спорното вземане, на 31.07.2009 г.) не съставлява виновно неизпълнение на неговите професионални задължения по чл. 51 ЗА, макар довереникът да е разполагал с данни за релевантните по спора факти (без удостоверението от ЧСИ за конкретния размер на изплатените суми от длъжника по изпълнението) преди това.
От събраните по делото доказателства е видно, че предмет на поръчката, сключена между страните на 24.11.2008 г., е завеждане на дело срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ за заплащане на обезщетение по договор за застраховка „ГО“, поради удовлетворяване на увредените лица от застрахования за събитие (ПТП), настъпило на 31.07.2004 г. и виновно причинено от него. Установява се, че клиентът е заплатил възнаграждение на адвоката и му е предоставил налични документи (вж. показанията на разпитаните свидетели Д. и Г.) за изплатените суми за удовлетворяване на пострадалите лица към датата на подписване на договора – два броя платежни нареждания за извършени банкови преводи, от м. септември 2008 г. и 18.11.2008 г., съответно за сумите от 36 500 лв. и 25 800 лв. по изпълнително дело № 215/2008 г. по описа на ЧСИ Ц. Н.. Липсвало е единствено нарочно уведомление от ЧСИ, който провеждал принудителното изпълнение за конкретните суми, изплатени в погашение на дълга, а също и писмено уведомление до застрахователя по риска „ГО“ за настъпилото застрахователно събитие (ПТП). Така ответникът е разполагал с наличната информация относно размерът на вземането на неговия клиент към застрахователя, за изплатени суми в полза на взискателите по изпълнителното дело, с които те са удовлетворени за вреди от застрахователното събитие (ПТП). Затова е могъл и е следвало да изпълни точно поръчката като заведе дело преди да изтече давността на вземането, претендирано с иска – т. е. преди 31.07.2009 г. Неговият размер е 65 405 лв., а исковата молба е заведена в компетентния съд – СГС, на 19.02.2010 г. Поради своевременно релевирано от застрахователя – ответник възражение за изтекла погасителна давност за вземането, предявеният иск по чл.409 ТЗ (отм.) е отхвърлен, като погасен по давност с влязло в сила решение. Забавеното изпълнение на задължението на адвоката да предяви иска преди горната дата, дори и без да е разполагал с удостоверението от съдебния изпълнител за конкретния размер на изплатените от длъжника суми в хода на изпълнителното производство на пострадалите лица, съставлява неизпълнение на професионалното му задължение да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства. Налице е противоправно и виновно неизпълнение на договора за адвокатска услуга, защото адвокатът е бездействал повече от 1 година и е бил наясно с правните последици от прилагането на института на давността спрямо процесното вземане при възражение от ответника, а и му е била известна противоречивата практика на ВКС по въпроса за началния момент на погасителната давност за вземането срещу застрахователя в очертаната хипотеза. Той е следвало да предвиди, че забава в сезирането на съда след 31.07.2009 г. е възможно да обуслови отхвърляне на претенцията, като погасена по давност (при очаквано възражение на ответника) и да заведе делото преди тази дата, дори и с риска да не е презицирал размера на вземането и да не е ангажирал доказателства в негова подкрепа, което е било възможно да стори в хода на съдебното производство. Защото размерът на заплатените суми на увредените лица, т. е. размерът на вземането, претендирано с иска по чл. 409 ТЗ (отм.) и доказателствата за това обстоятелство, които ответникът твърди да са се изяснили едва с процесното удостоверение от ЧСИ Ц. Н. от 10.02.2010 г., не рефлектират върху допустимостта на процеса и не препятстват надлежното изпълнение на професионалните задължения на адвоката по договора.
В резултат от забавеното изпълнение на поръчката от довереника предявеният иск срещу застрахователя (предмет на съглашение) е отхвърлен с влязло в сила решение като погасен по давност, въз основа на приетото за основателно възражение от защитата на ответника по иска по чл. 409 ТЗ (отм.) за изтекла погасителна давност. Сумата от 65 405 лв. е застрахователното обезщетение, което клиентът – застрахован би получил от застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите при цялостна основателност на предявения иск, но което вземане е погасено по давност, поради което и претенцията е отхвърлена. Макар вредата от погасяването на вземането по давност да е същата като при неговото отричане (непризнаване) в разглежданият случай тя не е установена. До каква сума би бил основателен искът по чл. 409 ТЗ (отм.) против застрахователя за застрахователното обезщетение, дължимо на застрахования, който е удовлетворил увредения, ако не беше погасен по давност, е въпрос, чийто отговор въззивната инстанция не е дала. Застрахователното дружество (ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“), задължило се да покрие риска „гражданска отговорност“ на застрахования за причинените от него на трети лица вреди, е обвързано от границите на определената в договора сума – чл. 405 ТЗ (отм.). В изпълнение на това си задължение (без да е обвързано от присъдата на наказателния съд срещу ищеца В. в гражданско – осъдителната й част) то е определило (по заведената пред него щета от увредените лица – наследници на починалата при събитието М. И. Х.) и изплатило по изпълнително дело № 215/2008 г. на ЧСИ Ц. Н. сумата от 15 000 лв. – застрахователно обезщетение за търпените от Л. А. Х. неимуществени вреди. Приело е, че в качеството си на застраховател не дължи такова обезщетение на другия претендиращ – внук на починалата, А. П. Х., предвид установената по-далечна степен на родство и съществуващата към този момент задължителна съдебна практика, изключваща лицето от кръгът на най – близките на починалия, за които е признато правото на обезщетение.
Установеното плащане на застрахователно обезщетение в полза на трето увредено лице, е основание за намаляване или изключване отговорността на застрахователното дружество по иска по чл. 409 ТЗ (отм.), което пък рефлектира и върху вредата и нейния размер, претендирани в настоящото производство от противоправното и виновно поведение на адвоката – ответник.
Налице е и причинно – следствена връзка между неточното (забавено) изпълнение на поръчката от довереника и лишаването от вземане за неговия доверител, предмет на иска срещу застрахователя, който е отхвърлен като погасен по давност. Защото именно поради бездействието на ответника, искът е заведен и адвокатската услуга е извършена след изтичане на погасителната давност за вземането, едва на 19.02.2010 г.
Липсата на данни от значение за преценката относно наличието на вреда и нейния размер, която ищецът като клиент търпи от погасяването по давност и отхвърлянето на това основание на претенцията му срещу застрахователя за застрахователно обезщетение по застраховка „ГО“, поради удовлетворяване на увреденото лице, изисква събирането им и налага извършването на нови съдопроизводствени действия от въззивната инстанция. Ето защо, обжалваното решение ще следва да се отмени и делото върне, при предпоставките на чл. 293, ал. 3 ГПК за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, по разноските за водене на делото пред ВКС.
По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 337 от 08.02.2018 г. по гр. д. № 1977/2017 г. на Апелативен съд – София.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.