Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
Гр.София, 08.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 2 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “З”АД, гр. С. срещу решение № 90/16.07.2008г., постановено по гр.д. № 2248/07г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено решението от 18.07.2007г. по гр.д. № 2389/06г. на Софийския градски съд и ЗАД “Е” е осъдено да заплати на А. А. М. и Н. М. М. обезщетения по 40000 лв. на всеки от тях за неимуществени вреди и по 2500 лв. – имуществени вреди, настъпили от причинена вследствие на ПТП смърт на сина им М. Н. М. на 21.11.2004г.
С определение № 140/04.03.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: Действителна ли е, при действието на чл.387, ал.2 и ал.3 /отм./ ТЗ, клауза в застрахователен договор, която предвижда, че неплащането в срок на част от застрахователната премия има за последица прекратяване на правоотношението.
Първоинстанционният Софийски градски съд е сезиран с иск на А. А. М. и Н. М. М. срещу ЗАД “Е” за заплащане на обезщетение за вреди, претърпени от смъртта на сина им М. Н. М. , настъпила при ПТП на 21.11.2004г., като виновният водач е бил застрахован за риска “Гражданска отговорност” при ответника.
По делото е било безспорно настъпването на застрахователното събитие на 21.11.04г., както и сключването на застрахователен договор, по който застрахованият се е задължил да заплати разсрочено част от застрахователната премия, а при неплащането й до 31.03.04г., договорът се прекратява в 24.00 ч. на 15.04.2004г.
Софийският градски съд е отхвърлил иска, като е приел, че застрахователното правоотношение е прекратено към датата на настъпване на ПТП и няма основание за ангажиране на отговорността на застрахователя. Клаузата в договора, според която същият се прекратява при неплащане на премията в срок без задължение за застрахователя да уведоми писмено застрахования, е счетена за действителна и не са приложени нормите на чл.26, ал.4 ЗЗД във вр. с чл.387, ал.2 /отм./ ТЗ.
За да постанови обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел, че следва да се ангажира от отговорността на застрахователя по риска “Гражданска отговорност” за причинените на ищците вреди, тъй като застрахователното събитие е настъпило в срока на действие на договора според застрахователна полица – до 31.12.2004г. Решаващият състав е изложил съображения за нищожност на клаузата за прекратяване на застрахователния договор в 24.00ч. на 15.04.04г. поради неплащане на разсрочената част от премията в срок до 31.03.04г. Разпоредбите на чл.387, ал.2 /отм./ от ТЗ и на чл.10, ал.2 от Наредба № 4 за задължителното застраховане /отм./ са определени като императивни правни норми и според тях застрахователят може да прекрати договора не по-рано от 15 дни от деня, в който застрахованият е получил писмено предупреждение за прекратяване поради неплащане на съответната премия в срок. Липсата на предупреждение е обосновала извода на съда, че към момента на настъпване на ПТП застрахователното правоотношение не е било прекратено.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Въвежда довод, че сключеният застрахователен договор има силата на закон за страните и в същия е уговорено прекратително условие – неплащане в срок на премията, което има за последица прекратяване на договора без изпращане на уведомление от застрахователя или като такова да се счита предупреждението, съдържащо се в полицата, поради което към момента на настъпване на ПТП договорът е прекратен на основание чл.387 ТЗ във вр. с чл.20а и чл.25, изр.1 ЗЗД.
Ответниците оспорват жалбата, като излагат съображения, че застраховката “Гражданска отговорност” има социален елемент и цели обезщетяването на трети лица, а не на застрахования, поради което не би могла да бъде сключвана при общи или специални условия, които да се противопоставят на пострадалите лица. Разпоредбата в полицата, според която застрахованият ще се “счита за уведомен”, че при неплащане на премията договорът се прекратява, представлявала фикция, която не била законодателно уредена и противоречала на чл.387, ал.2 /отм./ ТЗ.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС, за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл.387, ал.2 ТЗ при неплащане на текущата застрахователна премия, застрахователят може да намали застрахователната сума, да измени договора или да го прекрати. Тези права могат да се упражнят от застрахователя не по-рано от 15 дни от деня, в който застрахованият е получил писмено предупреждение – чл.387, ал.3 /отм./ ТЗ. Разпоредбата е възпроизведена и развита в чл.10 на Наредба № 4/24.09.2003г. за задължителното застраховане /отм./, като е предвидено, че застрахователят може да прекрати договора не по-рано от 15 дни от деня, в който застрахованият е получил писмено предупреждение, но ако застрахованият плати разсрочената част след прекратяване на договора, застраховката се възстановява, считано от нула часа на деня, следващ плащането. Според чл.10, ал.3 от Наредбата ако застрахователното събитие настъпи преди да е изтекъл срокът на предупреждението, застрахователно обезщетение се дължи.
С полица от 28.12.2003г. е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, по който застрахованият дължи плащане на разсрочена част от застрахователната премия до 31.03.2004г. Срокът на действие на застраховката е с начало 00.00 ч. на 01.01.2004г. и край – до 31.12.2004г. при заплащане на цялата застрахователна премия в срок до 31.03.2004г. Договорът се прекратява в 24.00 ч. на 15.04.2004г., ако разсрочената част от премията не е платена до 31.03.2004г. Полицата съдържа изявление на застрахования, че се счита за предупреден по смисъла на чл.387 ТЗ за прекратяване на договора, ако разсрочената част от премията не бъде платена в срок.
За да се отговори на поставения въпрос следва да се определи дали клаузата за прекратяване на застрахователния договор, според която се преустановява действието му при неплащане в срок на разсрочената част от застрахователната премия без предупреждение или чрез връчването му в момента на подписването, представлява прекратително условие по чл.25 ЗЗД, както и характера на нормата на чл.387, ал.3 /отм./ ТЗ и съответно дали страните по застрахователния договор могат да правят уговорки в отклонение от тази разпоредба.
Според законовото определение в чл.25 ЗЗД условието на договора представлява поставяне на действието или на прекратяването му в зависимост от настъпването на едно бъдещо несигурно събитие.словието е модалитет и за възникването му е необходимо изрично волеизявление на страните.
Тезата на касатора се основава на разбирането, че събитието, с настъпването на което договорът се счита за прекратен, е неплащането на разсрочената част от премията.
Съставът на ВКС намира, че фактът на неплащане на поето парично задължение няма характер на условие – модалитет на договора.говорка, според което настъпването или ненастъпването на този факт да обуславя действието на договора, не би могла да бъда постигната. Заплащането на застрахователната премия е основно задължение на застрахования, т.е. премията е дължимата престация и задължителен елемент от волеизявлението при сключване на застрахователния договор. Плащането представлява изпълнение на договора и с оглед на принципа, че договорите се сключват за да се изпълняват, то този факт не представлява бъдещо несигурно събитие по смисъла на чл.25 ЗЗД. Противното би означавало, че изпълнението на задълженията по страните по договора е винаги несигурно и всички договори са сключени под условие. Дори и при потестативно прекратително условие, осъществяването на фактите по което е предоставено на волята на една от страните, то събитието следва да е различно по вид от изпълнението или неизпълнението на основното задължение на тази страна по договора.
По изложените съображения ВКС приема, че неплащането в срок на част от застрахователната премия не е прекратително условие, а е факт, релевантен към уговорения начин за прекратяване на договора. Изпълнението на парично задължение е всякога възможно – чл.81 ал.2 ЗЗД и при неизпълнението му се реализира отговорност на длъжника за забавата. По правилото на чл.87, ал.2 ЗЗД развалянето на договора поради забава е възможно и без определяне на срок за изпълнение при т.нар. фикс-сделки, докато при останалите случаи на неизпълнение и ако не са налице хипотезите по ал.2, развалянето настъпва след предупреждение от кредитора.
Разпоредбата на чл.387, ал.3 /отм./ ТЗ е специална по отношение нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД, но е основана на същия принцип, че преустановяването на действието на договора при неизпълнение би могло да настъпи след предупреждение от кредитора. Редът за прекратяване на застрахователния договор изисква и спазването на допълнителни изисквания с оглед на особения вид на обществените отношения в областта на застраховането, а именно: възможността застрахователното покритие за започне и когато не е изплатена изцяло застрахователната премия – чл.382 /отм./ ТЗ, както и действието на договора да се възобнови с по-късното /след срока/ плащане на разсрочената част от премията – чл.10, ал.2 от Наредба № 4/03г. /отм./ и в предоставеното право на избор на застрахователя – да намали застрахователната сума, измени договора или да го прекрати при забавено неизпълнение – чл.387, ал.2 /отм./ ТЗ.
В изброените хипотези по чл.387, ал.2 /отм./ ТЗ законът предоставя договорна свобода – кое от правата да се упражни, но настъпването на правните последици, включително и прекратяването на договора, е обвързано с получаването на писмено предупреждение от застрахования, отправено му от застрахователя и с изтичането на срок от 15 дни, който не би могъл да бъде намаляван по волята на страните. Разпоредбата на чл.387, ал.3 във вр. с ал.2 /отм./ ТЗ е императивна, поради което уговорка, според която писмено предупреждение не се изпраща на застрахования или не е определен срок, респ. същият е по-кратък от 15 дни, е недействителна. Такава клауза в застрахователния договор е нищожна съгласно чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД и на основание чл.26, ал.4 ЗЗД се замества от повелителната норма на чл.387, ал.3 /отм./ ТЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че при действието на чл.387 /отм./ ТЗ страните по застрахователния договор не биха могли да определят начин за прекратяване на договора поради неплащане в срок на разсрочената част от застрахователната премия, при който застрахователят се освобождава от задължението да изпрати писмено предупреждение до застрахования и се предвижда, че договорът преустановява своето действие преди изтичане на 15 дни от получаване на предупреждението.
Правото на кредитора да прекрати договора в хипотезата на чл.387, ал.2 /отм./ ТЗ възниква при забава на застрахования, поради което това право не може да се упражни преди настъпване на падежа за плащане на разсрочената част от премията. Според приетото разрешение, че неплащането в срок не е модалитет на договора, то последиците от неизпълнението се реализират съобразно с уговорката между страните, но само доколкото същата не противоречи на повелителна правна норма. Въвеждането на предположение, че предупреждението се счита за връчено при подписване на застрахователната полица, обвързва упражняването на правата на кредитора с презюмиране на неизпълнение от страна на длъжника. Подобна презумпция не е законодателно уредена и уговарянето й противоречи на принципа на добросъвестността и на забраната за злоупотребяване в права, прогласени от гражданското и търговското право. Действително презумпция, че писменото предупреждение ще се смята за връчено и договорът ще се счита за прекратен след изтичане на 15 дни от падежа на разсрочената част от премията, е въведена с нормата на чл.202, ал.2 КЗ, но същата не намира приложение, тъй като тази разпоредба не е била част от действащото право към момента на сключване на застрахователния договор.
По изложените съображения въззивното решение на Софийския апелативен съд, в което е прието, че клаузата на застрахователния договор е нищожна и на основание чл.26, ал.4 ЗЗД и следва да се приложи императивната норма на чл.387, ал.3 /отм./ ТЗ, е правилно. Обосновано съдът е установил, че застрахователят не е изпратил писмено предупреждение до застрахователния в срока по ТЗ, поради което към момента на настъпване на събитието, застрахователното правоотношението не е било прекратено и законосъобразно е ангажирана отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.407, ал. /отм./ ТЗ. На основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК обжалваното решение следва да се остави в сила.
Разноски за настоящото производство не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 90/16.07.2008г., постановено по гр.д. № 2248/07г. от Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.