6
Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
София, 13.06.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесет май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2172/2013г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 6 от 09.01.2013 г. по в. т. д. № 283/2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Плевенски окръжен съд решение № 73 от 10.04.2012г. по т. д . № 276/2011 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от Ч. „С.”, [населено място], [община], Област В. иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че не дължи на [фирма], [населено място] сумата 57 600 лв. – по запис на заповед от 22.10.2009 г. с падеж 10.02.2010 г., джиросан му на 27.10.2010 г. от поемателя [фирма], [населено място], за която сума по ч. т. д. № 1018/2010 г. на Белослатински районен съд са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.11.2010 г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо като постановено по иск, предявен след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 424, ал. 2 ГПК. Твърди се, че решаващият състав неправилно е счел за момент на узнаване на увреждането на кооперацията чрез издаване на процесния запис на заповед, прието от него като новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК, датата 02.05.2011 г., на която е извършено вписване в Търговския регистър на лицето П. И. Ц. като Председател на Ч. „С.”. Според касатора, за дата на узнаване на повдигнатото срещу бившия Председател на кооперацията П. Й. обвинение, което представлява индиция за увреждането й, следва да се счита датата 14.04.2011 г., когато по партидата на Ч. „С.” в Търговския регистър е обявено протоколно определение от 15.03.2011 г. по в. н. ч. д. № 207/2011 г. на САС, с което е потвърдено определението по н. ч. д. № 120/201 г. на Врачански окръжен съд за отстраняване от длъжност на Председателя П. Г. Й., тъй като то съдържа достатъчно информация за престъплението, в което същият е обвинен.
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 47 от 05.02.2014 г. по настоящото дело с оглед вероятната недопустимост на същото.
Ответникът по касация – Ч. „С.”, [населено място], [община], Област В. – моли за оставяне на жалбата без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 29.04.2013 г. и писмена защита, депозирана в съдебно заседание.
Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от Ч. „С.”, [населено място], [община], Област В. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземане за сумата 57 600 лв. по запис на заповед от 22.10.2009 г. с падеж 10.02.2010 г., въззивният съд е споделил извода, че доколкото записът на заповед е подписан от бившия Председател на кооперацията П. Й., без да е взето предварително решение от Управителния съвет, което е в нарушение на чл. 33, ал. 3 от Устава на същата и в нарушение на чл. 21, ал. 2, т. 5 от Закона за кооперациите, съгласно чл. 462 във връзка с чл. 537 ТЗ, със сумата по менителничния ефект следва да се счита задължена не кооперацията, а лично действалият при превишаване обема на представителната си власт нейн председател. Като неоснователно въззивният съд е преценил възражението на ответния търговец за недопустимост на иска поради неспазване на срока по чл. 424, ал. 2 ГПК. За начало на този срок е счетена датата 02.05.2011 г., когато в Търговския регистър е вписан новият Председател на УС на ищцовата кооперация П. И. Ц., като спрямо посочената дата исковата молба, депозирана по пощата на 02.08.2011 г., се явява в рамките на предвидения от закона преклузивен срок. Решаващият състав е изложил съображения, че кооперацията е узнала за сключените от нейно име едностранни абстрактни сделки – издадени записи на заповед (в т. ч. и процесния) без съответно решение на управителния й орган за суми, необезпечаващи конкретни търговски отношения, с получаване на препис от постановлението за привличане на бившия й Председател като обвиняем по ДП № 292/2010 г. на 03.06.2011 г. Именно привличането на бившия Председател на кооперацията и увреждането й чрез процесната едностранна сделка е преценено като новооткрито обстоятелство по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК по съображения, че същото е могло да бъде установено и узнато едва от новия Председател, тъй като до вписването му в Търговския регистър сделката е била укривана, не е била осчетоводена и поканата за доброволно изпълнение е връчена на бившия Председател, който не е направил възражение по чл. 414 ГПК.
Настоящият състав намира, че касационната жалба е основателна.
Съгласно действащата процесуална уредба, една от формите за защита на длъжника срещу вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 или чл. 417 ГПК, е оспорването му по исков ред при наличие на предпоставките по чл. 424, ал. 1 ГПК – намерени новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Оспорването на вземането по този ред е обвързано със спазването на определен срок, който е посочен изрично в чл. 424, ал. 2 ГПК, а именно –в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.
В случая въззивният съд правилно е преценил като релевантен за делото факта на увреждането на кооперацията-ищец от нейния бивш Председател П. Й., причинено с издадените от него множество записи на заповед, в т. ч. и процесния такъв от 22.10.2009г. за сумата 57 600 лв., а като новооткрито обстоятелство – привличането на това лице като обвиняем по образуваното срещу него наказателно производство по чл. 219, ал. 4 НК за безстопанственост на повереното му имущество, изразяващо се в подписването на записа на заповед във вреда на кооперацията. Неправилен, обаче, е изводът на решаващия състав за момента, в който кооперацията-длъжник е узнала за посоченото новооткрито обстоятелство и който съответно е начало на преклузивния срок по чл. 424, ал. 2 ГПК. Противоречащо на закона е изразеното от въззивната инстанция становище, че узнаването на това обстоятелство е станало едва с вписването в Търговския регистър на новоизбрания Председател на кооперацията П. Ц., извършено на 02.05.2011 г., спрямо която дата предявеният на 02.08.2011 г. отрицателен установителен иск е в рамките на предвидения в закона 3-месечен срок. Съгласно чл. 25 ЗК, представителството на кооперацията се осъществява от нейния председател. Отстраняването от длъжност на същия, каквото в случая е извършено по реда на чл. 69, ал. 1-3 НПК с определение № 72 от 01.03.2011 г. по ч.н.д. № 12082011 г. на Врачански окръжен съд, потвърдено с протоколно определение от 15.03.2011 г. по в.н.ч.д. № 207/2011 г. на Софийски апелативен съд, не води до невъзможност кооперацията да извършва правновалидни действия, в т. ч. и да узнава обстоятелства, имащи значение за защита на правата й, тъй като тя е правоспособна и дееспособна от момента на вписването й като юридическо лице в Търговския регистър (чл. 4 ЗК).
В случая, от протокола от проведеното на 30.03.2011 г. заседание на УС се установява, че още на тази дата членовете на съвета са узнали за отстраняването на председателя П. Й. с посочените две определения, в които изрично е отразено привличането му като обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 4 НК. Отделно от това, от справката в ТР по партидата на кооперацията е видно, че двата съдебни акта са обявени в ТР на 18.04.2011 г. във връзка с представителството на кооперацията и следователно от този момент, на всички лица, а на още по-голямо основание и на самата кооперация, се счита известно както обстоятелството, че председателят й П. Й. е отстранен от длъжност, така и причината за отстраняването му – повдигнато обвинение срещу него за престъпление по служба, осъществено чрез подписването на 8 броя записи на заповед, в т. ч. и на процесния. Неоснователно в тази връзка е твърдението на ответника по касация, че в определението за отстраняване от длъжност на бившия председател на кооперацията не се съдържат данни, че същият е обвинен заради подписването на записи на заповед във вреда на кооперацията. Напротив, както в първоинстанционния акт на Врачански окръжен съд, така и в потвърждаващото го определение на Софийски апелативен съд е посочено изрично, че престъпното деяние, заради което е повдигнато обвинението, се изразява в подписването на 8 броя записи на заповед с различни търговски дружества на обща стойност 728 950 лв. в нарушение на разпоредбата на чл. 21 ЗК, от което е последвала значителна вреда за представляваната от него кооперация.
Следователно, още към датата на провеждане на заседанието на Управителния съвет на 30.03.2011 г. Ч. „С.”, [населено място], чрез членовете на своя УС, е узнала за новооткритото обстоятелство и от този момент за нея е започнал да тече преклузивният 3-месечен срок за защита на правата й по реда на чл. 424 ГПК. И тъй като настоящият иск е предявен на 02.08.2011 г., т. е. след изтичането на посочения срок, същият е недопустим, което налага обезсилване на постановените от предходните инстанции решения и прекратяване на производството по него.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски за всички инстанции в размер на сумата 4 256 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 6 от 09.01.2013 г. по в. т. д. № 283/2012 г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него решение № 73 от 10.04.2012г. по т. д . № 276/2011 г. на Плевенски окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Ч. „С.”, [населено място], [община], Област В. срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 424, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че кооперацията не дължи на [фирма], [населено място] сумата 57 600 лв. – по запис на заповед от 22.10.2009 г. с падеж 10.02.2010 г., джиросан му на 27.10.2010 г. от поемателя [фирма], [населено място], за която сума по ч. т. д. № 1018/2010 г. на Белослатински районен съд са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 01.11.2010 г.
ОСЪЖДА Ч. „С.”, [населено място], [община], Област В. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 4 256 лв. /четири хиляди двеста петдесет и шест/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: