О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 770
гр. София, 14.07.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 660 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Софийски градски съд, IV-а състав от 25.01.2010г. постановено по гр.д. № 5597/2009г., с което е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 47 състав от 30.03.2009г. постановено по гр.д. № 13946/2007г. за отхвърляне на предявения от Ц. И. М., Л. Ц. Л., Б. С. И. и И. С. И. против М. А. З. и П. К. З. иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот: реална част от УПИ ХII-397 в кв.8 по плана на София, кв. Драгалевци, м.”Г”, целия с площ 690 кв.м., а само реалната част от 618 кв.
Жалбоподателите Ц. И. М., Л. Ц. Л., Б. С. И. и И. С. И., чрез пълномощника си адв. Ф, намират обжалваното решение за неправилно поради нарушения на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното изложение по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК навеждат предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Считат, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1.как следва да процедира въззивния съд когато установи, че искът е неоснователен по мотиви, различни от тези на първоинстанционния съд; позовават се на ТРОСГК № 1/2001г. по т.гр.д. № 1/2000г., т.19; 2. допустим ли е ревандикационен иск при незавършена процедура по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ. 3. възможно ли е да се придобие чрез кратка петгодишна давност имот, обект на възстановяване по ЗСПЗЗ, с оглед конститутивното действие на решението на ОСЗ. По втория и третия въпрос е приложена съдебна практика. Развити са и съображения, че разрешаването на тези въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по жалбата М. и П. З. поддържат, че не са налице сочените предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск с правно основание чл. 108 ЗС. Ищците са наследници на И. М. Ф. и в тяхна полза е постановено решение от 22.12.2004г. на ОСЗГ „О” за признаване правото на собственост в стари реални граници върху нива от 3950 кв.м. в землището на Д. , местн. Вълча ябълка, съставляваща имот пл. № 221 по к.л. 679 по кад. план от 1948г., като са възстановени 570 кв.м. и е отказано възстановяване на 3 380 кв.м. на основание чл. 10б ЗСПЗЗ. С решение на Софийски районен съд са възстановени останалите 3 380 кв.м. по скица на вещо лице и съответно ОСЗГ е постановила ново решение. Видно е, че в заявлението на наследниците под № 12 е поискано възстановяване на нива от 1,3 дка; нотариалният акт за собственост от 1934г. е също за нива от 1,3 дка, но по извлечение от емлячен регистър нивата е от 3,8 дка.становено е, че възстановения имот с пл. № 221 к.л. 279 попада в територия за раздаване по постановления и парцел **** в кв.8, идентичен с част от нивата с площ 1,3дка по нотариалния акт, е предоставен на наследниците на А. Ф. През 1996г. наследниците Д са се снабдили с констативен нотариален акт по §4, ал.1 ПЗР ЗСПЗЗ за УПИ ХІІ-397 в кв.8 по плана на кв. Драгалевци, м. „Г” с площ 690 кв.м. с построената в него едноетажна масивна сграда без одобрени строителни книжа. Вследствие на извършени две разпоредителни сделки ответниците М са придобили имота през 1999г. Събрани са гласни доказателства относно построената в имота сграда и упражняваното от ответниците владение върху имота.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ищците не са доказали законовите предпоставки за възстановяване на собствеността, включително правото на собственост на наследодателя, доколкото по нотариален акт притежават нива от 1,3 дка, а е възстановена такава от 3,8 дка. Прието е, че извлечението от емлячния регистър има значение на доказателство само в производството пред ОСЗ, но не и спрямо трети лица. Освен това произнасянето на ОСЗГ за възстановяване на имот, по-голям от заявения, прави решението нищожно. Досежно първото решение от 2004г. за възстановяване на 0,570 дка е прието, че няма приложена скица по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, а и границите на имота от 1,3 дка и този от 3,950 дка са едни и същи, което е невъзможно. По отношение правата на ответниците съдът е счел, че построената в имота сграда не е законна, поради това праводателите Ф. не са придобили собственост; ответниците са купили през 1999г. от несобственици на правно основание и са добросъвестни по смисъла на чл. 70 вр. чл. 79 ЗС. Поради това са придобили собствеността с петгодишно давностно владение, което няма данни да е смущавано или прекъсвано.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Жалбоподателите се позовават и на трите хипотези на чл. 280, ал.1 ГПК.
На първо място поддържат, че е налице противоречие на решението с ТРОСГК № 1/2001г. по т.гр.д. № 1/2000г., т.19 по въпроса за правомощията на въззивния съд когато установи, че искът е неоснователен по мотиви, различни от приетите от първата инстанция. Такова противоречие не се установява. Въззивният съд, действайки като „втора първа инстанция” извършва своя собствена преценка на доказателствата и формира свои самостоятелни правни изводи като в крайна сметка прави сравнение налице ли е съвпадение с приетото от първоинстанционния съд или не и въз основа на това постановява своя акт. В този смисъл са указанията в цитираното Тълкувателно решение и те са спазени от въззивния съд в обжалваното решение. Именно с оглед на тази дейност на втората инстанция е напълно допустимо решението да бъде оставено в сила като краен резултат, но по мотиви съществено различаващи се от тези на първата инстанция.
Съдът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса може ли да се придобие по давност подлежащ на земеделска реституция имот и то в краткия петгодишен давностен срок, след като не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, а и с оглед разпоредбите на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ и чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ. Обжалваното решение противоречи на разрешенията в посочените от касаторите: Решение № 567 от 27.12.2005г. по гр.д. № 315/2005г. на ВКС, І г.о., което постановява, че разпоредбата на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ се отнася до всички лица, които се намират в имота, а не само до тези, на които ТКЗС го е продало първоначално, тъй като с отпадане правата на праводателите, отпадат и правата на следващите приобретатели, както и на Решение № 204 от 07.05.2007г. по гр.д. № 3158/2005г. на ІV го. на ВКС, според което ограничението за придобиване по давност на земеделска земя по ЗСГ е отменено, но е въведено друго със ЗСПЗЗ – чл. 10, ал.13. Тук следва да се вземе предвид, че по този въпрос е постановено решение на ВКС в производство по чл. 290 ГПК, а именно Решение № 584 от 25.09.2009г. по гр.д. № 2949/2008г. на ВКС, І г.о., според което не може да се придобие по давност имот, за който не е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността с оглед заложения в чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ принцип, че не може да тече давност срещу този, който не може да се защити чрез иск. В случая решението на ОСЗГ„О” за възстановяване на собствеността върху част от имота е от 22.12.2004г., а решението на съда за възстановяване на останалата част е влязло в сила на 24.11.2005г. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на ВКС, част от която са решенията, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
С оглед наличието на основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК не следва да бъдат обсъждани доводите по т.3 на чл. 280, ал.1 ГПК, понеже соченото основание предполага липса на съдебна практика, а в случая такава е налице.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.01.2010г. на Софийски градски съд, IV-а състав, постановено по гр.д. № 5597/2009г. по касационната жалба на Ц. И. М., Л. Ц. Л., Б. С. И. и И. С. И., всички от гр. С..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 130,09/сто и тридесет цяло и девет стотни/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: