2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 771
С., 08.09. 2010 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2028/2009 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Т. М.,М. Костова П. и Л. П. П. срещу решение № 435 от 05.10.2009 год.на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№ 696/2009 год.,с което е обезсилено решение № 453 от 11.05.2009 год.по гр.д.№ 1100/2006 год. на П. районен съд,в частта,в която е отхвърлен предявения иск от касаторите с правно основание чл.32 ал.2 ЗС за определяне начин на реално ползване на ПИ № 621,участващ в УПИ-жилищно строителство,в кв.364 по плана на[населено място] и производството е прекратено и е оставено в сила решението,в частта,в която е отхвърлен предявения от касаторите иск с правно основание чл.109 ЗС за премахване на гараж,монтиран в имота.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Твърди се,че материалноправните въпроси относно приложението на чл.38 ЗС и по конкретно в режим на етажна собственост или на хоризонтална съсобственост са жилищните сгради,построени в един имот,когато собствениците им са повече от двама;ако е налице етажна собственост попада ли в приложното поле на изключенията за съдебна намеса,при условие,че не може да се образува мнозинство и липсва решение на мнозинството от съсобствениците за разпределение на реалното ползване на общия имот;допустимо ли е преразпределение на ползването на съсобственото дворно място при изменена фактическа обстановка,а именно – при покупко-продажба на ид.ч.и промяна на съсобствениците са решени в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.32 ал.2 ЗС-решение № 1323 от 25.10.1984 год.по гр.д.№ 484/84 год. на ІV г.о.на ВС,решение № 676 от 05.04.1976 год. по гр.д.№ 290/76 год.на І г.о. на ВС и определение № 270 от 07.11.2003 год. по ч.гр.д.№ 217/03 год. на І г.о. на ВКС.Материалноправният въпрос от съществено значение за изхода на иска по чл.109 ЗС – незаконните строежи неоснователно действие ли са по смисъла на закона и пречат ли на упражняването на правото на собственост и в частност на правото на ползване е решен в противоречие с константната практика на ВКС – решение № 39/77 год.по гр.д.№ 2401/76 год. на І г.о. на ВС,решение № 1739 от 30.09.1975 год. по гр.д.№ 1161/75 год. на І г.о.ВС и ТР № 31/85 год.на ОСГК на ВС.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд,състав на първо гражданско отделение намира,че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ,поради наличието на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение,в частта,в която е отхвърлен иска по чл.32 ал.2 ЗС и да прекрати производството по него въззивната инстанция е приела,че в имота има изградени две сгради,в които при условията на етажна собственост,страните по делото имат права,като всеки от тях има права и върху дворното място,т.е.в дворното място има разположени хоризонтално в реална собственост сгради,които са етажна собственост и единствено Общото събрание на съсобствениците е компетентно да разреши въпроса за ползването на дворното място,което е разделено с масивна ограда съгласно споразумителен протокол от 1961 год..За да потвърди решението,в частта,в която иска с правно основание чл.109 ЗС е отхвърлен съдът е приел,че монтирания гараж в северната част на имота няма характера на законен строеж,но по делото не е установено по какъвто и да е начин той да създава пречки за ползването на имота,тъй като се намира в тази част от имота,която се ползва от ответниците – собственици на четириетажната сграда и има изход непосредствено на улицата.
Релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е налице,когато материалноправния или процесуално правния въпрос,по който се е произнесъл въззивния съд е решен в противоречие с практиката на ВКС,която включва актовете на нормативно тълкуване-тълкувателни решения на ОСГК на ВКС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./ или постановления на Пленума на ВС,които не решават конкретни спорове,а дават абстрактно задължително тълкуване на закона или на решения на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК.В конкретния случай касаторите се позовават на такава практика – ТР № 31/85 год.на ОСГК на ВС по материалноправният въпрос от съществено значение за изхода на иска по чл.109 ЗС,поради което касационното обжалване по този въпрос следва да бъде одпуснато.
Доколкото обаче се позовават на влезли в сила съдебни актове – решения на ВС относно материалноправните въпроси,свързани с приложението на чл.32 ал.2 ЗС следва да се прецени дали е налице второто релевирано основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.Това основание за допускане на касационно обжалване е налице,когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение,постановено по друго дело,в което поставеният правен въпрос е разрешен по различен начин. В случая обжалваното решение противоречи на представените.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК , Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение
№ 435 от 05.10.2009 год.на П. окръжен съд,постановено по гр.д.№ 696/2009 год.
Указва на Б. Т. М.,М. К. П. и Л. П. П. ,в едноседмичен срок от получаване на съобщението за определението по чл.288 ГПК, да внесат по сметка на ВКС и да представят документ за заплатена държавна такса за касационно производство в размер на 46 лв.,като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: