О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 772
гр. София, 14.07..2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 782 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, № 183 от 09.02.2010г. постановено по гр.д. № 1847/2009г., с което е оставено в сила решение № 100 от 02.07.2008г. на А. районен съд по гр.д. № 132/2007г. в частта за отхвърляне на предявения от Д. О. С. и З. А. С. против Р. А. Ч. и А. М. Ю. иск за установяване собствеността върху поземлен имот пл. № 9* по кадастралната карта на кв. Долни В. , гр. А. с площ 326 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на ползване: ниско застрояване /до 10м./, стар идентификатор пл. № 50, кв.12, п.част ІІІ-50, както и е оставено в сила решение № 201/29.05.2009г. по същото гражданско дело на А. районен съд за отхвърляне на иска на Д. О. С. и З. А. С. против А. М. Ю., Н. А. Ч. , С. Р. И., А. Р. И. , А. Р. В. , А. Р. Ч. и Х. Р. Ч. за признаване собственост по давностно владение върху построената в поземлен имот пл. № 9* по кадастралната карта на кв. Долни В. , гр. А. паянтова жилищна сграда с площ 78 кв.м. и други подобрения в имота, както и за отхвърляне на предявения от ищците против И. Д. Ч. иск за собственост на същия поземлен имот и паянтова жилищна сграда.
Жалбоподателите Д. О. С. и З. А. С., чрез пълномощника адв. Ст. Г. , поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. В изложението на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК сочат, че съдът се е произнесъл по три въпроса: 1. длъжен ли е съдът при противоречиви гласни доказателства да мотивира защо не кредитира показанията на едни свидетели, а дава вяра на други, което е в противоречие с практиката, изразена в решение № 70/03.11.1980г. на ОСГК; 2. необходимо ли е за начало на давностния срок съсобственикът да отблъсне владението на другите съсобственици или е достатъчно да афишира владението си; 3. кой носи тежестта да докаже дали съсобственикът е владелец на целия имот или е владелец само на своите части и държател на чуждите части от имота. Твърди се, че по тези въпроси има постановени противоречиви решения от съдилищата, като са приложени единствено такива, касаещи втория въпрос.
Ответниците по жалбата не са депозирали писмени отговори на жалбата и не са взели становище по основанията за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт при обжалваем интерес над посочения в чл. 280, ал.2 ГПК и е допустима.
Производството е по установителен иск за собственост с правно основание чл. 97, ал.1 ГПК/отм./ Ищците Д. и З. С. са твърдяли придобиване на поземления имот и на едноетажната паянтова жилищна сграда по давност, започнала да тече през 1974г., за което те са се снабдили с нотариален акт през 2006г. Първоначални ответници по иска са Р. А. Ч. , И. Д. Ч. и А. М. Ю.. Р. А. Ч. е починал и производството е продължило спрямо неговите наследници Н, С. Р. И., А. Р. И. , А. Р. В. , А. Р. Ч. и Х. Р. Ч. становено е, че по плана от 1937г. имотът, за който претендират ищците – ползвания от ответниците – образуват един общ парцел **** ІІІ от кв. 12, а по сега действащия план от 1974г. за всеки от имотите е отреден парцел: УПИ * и УПИ *Х-224. В периода от 1985г. до 1993г. посочените два парцела, заедно с още един, са били предвидени за отчуждаване за ЖСК, но процедурата по отчуждаването не е осъществена. Със заповед от 11.02.1993г. е одобрено изменение на ЗРП, като от парцел ****ЖСК са образувани индивидуални парцели VІ-248, VІІІ-247 и ІХ-246 по съществуващи имотни граници. Според представените документи за собственост ищците се легитимират като собственици на ? ид.ч. от парцел **** по договор за продажба от 1971г. заедно с цялата жилищна сграда в южната част на имота. Р. А. Ч. е собственик на 108/745 ид.ч. от парцел **** по договор за дарение от 1972г. И. Д. Ч. е собственик на 82/381 ид.ч. от парцел **** кв.12, целия от 381 кв.м. по дарение от 1980г., заедно с една стая от друга сграда. А. М. Ю. е собственик по дарение от 2006г. на ? ид.ч. от ПИ 127 с площ 372кв.м., както и на ? ид.ч. от ПИ 126 с площ 326 кв.м. По този начин собствеността върху имотите е отразена в кадастралната карта.становено е, че между двата имота винаги е имало ограда, като ответниците живеят в северната част и ползват северния имот с № 1* а ищците ползват южния имот ПИ № 126 и сградата в него. Правният интерес от спора произтича от това, че според имотния регистър към кадастралната карта двата имота 1 са записани като собственост на всички страни.
За да отхвърли иска съдът от една страна е приел, че придобиването по давност е било възможно, тъй като към 1974г. имотът е бил самостоятелен парцел, но от друга страна е счел, че ищците не са доказали с действията си да са отблъснали владението на ответниците – налице са данни, че съсобствениците са обсъждали варианти на застрояване на имота, а непосредствено преди завеждане на делото – и за извършване на доброволна делба. С оглед на това, а и на признанията на ищците, че са искали доброволно прекратяване на съсобствеността е направен извод, че признанието на съсобствеността прекъсва давността. Също така е отчетено, че констативният нотариален акт е изваден след като М. Ч. се е разпоредил с част от имота в полза на дъщеря си А. , което разпореждане също представлява оспорване на собствеността на ищците. Относно сградата съдът е приел, че ищците могат да се легитимират по покупко-продажба, но искът е заявен за собственост по давност и затова е неоснователен, а съдът не може да се произнася на друго основание.
По основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. В представените основно и допълнително изложение са формулирани три въпроса от значение за спора. Първият визира задължението на съда при противоречиви гласни доказателства да мотивира защо не кредитира показанията на едни свидетели, а дава вяра на други, като се поддържа, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на практиката, илюстрирана с Решение № 70 от 03.11.1980г. на ОСГК по гр.д. № 65/80г. В решението се приема, че при противоречиви показания на свидетели съдът е длъжен обоснове защо не кредитира едните показания, а другите. В обжалваното решение съдът е изложил събраните свидетелски показания, но не е правил констатация за противоречивост помежду им. Относно наличието на спорове за имота се е позовал на изнесеното от ответницата А, разпитана преди да бъде конституирана като страна в качеството й на наследник на баща си. С оглед на това соченият въпрос не е разгледан от съда в обжалваното решение. Твърденията на касаторите в тази насока могат да бъдат квалифицирани като такива за допуснато нарушение на процесуалните правила, което съставлява касационно основание, но не и основание за допускане на касационно обжалване.
Вторият материалноправен въпрос е за началото на давностното владение на съсобственика – дали той трябва да отблъсне владението на другите съсобственици или е достатъчно да афишира владението си. По този въпрос касаторите се позовават на съдебна практика: Решение № 546 от 04.06.1961г. по гр.д. № 959/61г. на ВС, І ГО, Решение № 2* от 29.10.1979г. по гр.д. № 1103/79г. на ВС, І ГО, Решение № 775от 27.04.1999г. по гр.д. № 1166/98г. на V ГО на ВКС, Решение № 508 от 29.07.2003г. по гр.д. № 740/2002г. на ВКС, І ГО и Решение № 381 от 12.05.2009г. по гр.д. № 1428/2008г. на ВКС І ГО. Посочено е и едно решение на Кърджалийски районен съд, което няма данни да е влязло в сила. Първото решение допуска придобиване на давност на собственост върху идеални части от недвижим имот и е пряко неотносимо към спора. Останалите са израз на трайно установената практика, че сънаследник /респ. съсобственик/ може да придобие по давност наследствен имот, ако упражнява фактическа власт върху него за себе си в продължение на десет години и ако отблъсне фактическата власт на другите наследници. По-конкретно в Решение № 508/2003г. се приема, че снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка доказва собственическо отношение към вещта, но за да настъпят последиците на придобиването по давност е необходимо владението да е самостоятелно и да е продължило поне десет години, а решение № 2381/1979г. сочи, че сънаследникът е отнел владението вещта на останалите сънаследници, ако не ги допуска да ползват общата вещ по никакъв начин или пък ползва вещта по начин, който показва, че я счита за своя. Съдът счита, че е налице противоречие на обжалваното решение с последните две посочени решения на ВС и ВКС, доколкото в решението на Пловдивски окръжен съд е прието, че собствеността на ищците върху 1/2 ид.ч. от парцела и владението на едната половина от него след обособяването му в самостоятелен парцел, не е могло да послужи като начало на давностно владение, тъй като не е отблъснато владението на ответниците, както и че намерението за своене на имота е обективирано едва със снабдяването с констативен нотариален акт за собственост през 2006г. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
По поставения от касаторите трети въпрос относно доказателствената тежест за установяване дали упражняваната от сънаследника фактическа власт върху имота е владение на целия имот или е държание на частите на останалите съсобственици, не е наведено нито едно от допълнителните основания по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК – не е посочена съдебна практика, нито е обосновано значението на въпроса за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това, по този въпрос има трайно установено съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Поради това по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.
С оглед констатираното по-горе наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК по втория въпрос, то следва да се допусне касационно обжалване на решението.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 183 от 09.02.2010г. на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено по гр.д. № 1847/2009г. по касационната жалба на Д. О. С. и З. А. С. от гр. А..
УКАЗВА на жалбоподателите Д. О. С. и З. А. С. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса за касационното обжалване по сметка на Върховния касационен съд в размер на 28/двадесет и осем/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: