Р Е Ш Е Н И Е
N 775
София, 16.11.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети октомври…………………
две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при секретаря…………Р. ИВАНОВ…………………………………………………………. в присъствието на прокурора ………………………………………………………. изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА……………………….
гр.дело N 1053/2008 година.
Производството е по чл.218а, ал.1, б.”б” ГПК /отм./.
А. п. – София е подала касационна жалба срещу решение № 232 от 8.01.2008 година по гр..д. N 276/2007 година на Софийския апелативен съд изцяло – както в частта, с която е оставено в сила решение от 20.11.2006г. по гр.д. № 2969/2005г. на Софийски градски съд по иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.2, т.2, предл.2 от ЗОДОВ и касаторът е осъден да заплати на С. Т. Ж. от гр. С. сумата 2000 лева, така и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго относно началния момент на присъдената лихва за неимуществени вреди, който е определен на 23.07.2004г. – датата на прекратяването на наказателното производство. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б. “в” ГПК /отм./. Конкретните доводи са във връзка с размера на присъденото обезщетение, което той намира за прекомерно завишено, както и относно началната дата на присъдената законна лихва.
Касационна жалба е постъпила и от С. Т. Ж. от гр. С., чрез пълномощника й адв. Хр. Г. от САК, срещу същото решение в частта, с която размера на обезщетението е определен на 2 000 лева, а е отхвърлен иска за разликата до претендирания размер от 50 000 лева, както и досежно началната дата на лихвата върху тази сума, която според нея трябва да бъде датата 31.01.2003г., когато е привлечена към наказателна отговорност. Развива доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл.218б, ал.1, б. “в” ГПК /отм./.
Страните взаимно си оспорват касационните жалби.
Жалбите са постъпили в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и са процесуално допустими. Върховният касационен съд като взе предвид касационните основания, доводите на страните и данните по делото, приема за установено следното:
Апелативният съд в София е постановил решение, с което е оставил в сила решение от 20.11.2006г. по гр.д. № 2969/2005г. на Софийски градски съд по иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл.2, т.2 от ЗОДВПГ, сега ЗОДОВ. С него е уважен иск на С. Т. Ж. от гр. С. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева. За да приеме наличие на основание за ангажиране на отговорността на ответника, както и за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съставът на въззивния съд е посочил, че в резултат на водено срещу ищцата наказателно производство, продължило 1 година и 6 месеца, и взета по отношение на нея най-тежка мярка за процесуална принуда “задържане под стража”, с продължителност 3 месеца, са й причинени морални вреди, изразяващи се в психически стрес. Той е допринесъл за влошаване на здравословното й състояние, което е намерило отражение в ранното спиране на менструалния й цикъл, според заключението приетата по делото съдебно-медицинската експертиза. Лихвата върху това обезщетение е присъдил от 23.07.2004г. – датата на постановяване на прокурорския акт за прекратяване на образуваното срещу ищцата наказателно производство по повдигнатите й обвинения, тъй като липсвали данни за датата на влизането му в сила.
1. По жалбата на Прокуратурата на РБ: Неоснователни са доводите в частта за размера на обезщетението и са основателни същите в частта за началната дата на лихвата върху него. Хипотезите на отговорност на държавата за вреди, причинени от правозащитните органи от незаконно обвинение в извършено престъпление са уредени изчерпателно в чл.2, т.2 ЗОДВГ. В тази насока следва да се имат предвид и постановките на ТР № 3/04г. на ОСГК на ВКС. В случая по основанието за отговорността на ответника не се спори, тъй като с постановление от 23.07.2004г. на СГП наказателното производство е прекратено и е отменена наложената на ищцата мярка за неотклонение “Парична гаранция” в размер на 1000 лева. Спорът е за размера на обезщетението за неимуществени вреди в уважената част от 2000 лева. Доводите на ответника за прекомерност на определения размер, поради неправилно приложение на чл.52 ЗЗД, не се споделят от касационния състав. Софийският апелативен съд е обсъдил всички релевантни обстоятелства, както го задължава чл.52 ЗЗД и въз основа на събрания доказателствен материал е направил обоснован извод относно дължимата репарация.
Основателно е оплакването в частта за началото на лихвата. Действително при липса на данни за съобщаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство влизането му в сила трябва да се свърже с изтичането на 7-дневния срок от получаването на преписа от постановлението – чл.237, ал.3 НПК /отм./. Най-ранната дата на влизането му в сила е 30.07.2004г. и от следващия ден касаторът-ответник е изпаднал в забава съгласно т.4 от ТР №3/2005г. ОСГК на ВКС.
2. По жалбата на С. Т. Ж. от гр. С. е частично основателна досежно размера на присъденото обезщетение. Репарация от 2 000 лева не отговаря на обществения критерий за справедливост при взетата мярка за неотклонение “задържане под стража” за период от три месеца и при обща продължителност на наказателното производство от близо 1 година и 6 месеца. Въззивният съд е подценил болките и страданията, свързани с тези правопораждащи юридически факти и с установените по делото негативни последици върху здравето и самочувствието на ищцата, която е на сравнително млада възраст – понастоящем е на 47 години, а към периода на наказателното преследване – около 40 години. Не е придал нужното внимание на показанията на свидетелката С, която има непосредствени впечатления за състоянието на Ж. след освобождаването й от ареста, нито на данните от съдебно-медицинската експертиза относно констатираните медицински отклонения, най-сериозното от които е ранното спиране на менструалния цикъл, което може да се свърже с преживяния стрес. Справедливият еквивалент на обезщетението е в размер на 10 000 лева, поради което Върховният касационен съд ще присъди разликата от 8000 лева с касационното решение. По въпроса за началото на забавата по предявения иск следва да се имат предвид изложените вече съображения.
При този изход на делото и на основание чл. 64 от ГПК касаторката има право на деловодни разноски съобразно уважения размер на иска, но по делото няма искане за присъждането им. Съгласно § 9 ЗИД на ЗОДОВ, новата редакция на чл.10, ал.2 намира приложение и по отношение на неприключилите до влизане в сила на изменението висящи производства, каквото е настоящото. В този случай държавна такса се присъжда в края на производството. Затова на основание чл.18, ал.3 във вр. с чл.2а, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата дължи държавна такса от 5 лева за отхвърлената част от иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд – състав на III г. о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 232 от 8.01.2008 година по гр..д. N 276/2007 година на Софийския апелативен съд В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иск на С. Т. Ж. от гр. С. срещу Прокуратурата на РБ, за разликата над 2000 лева до 10000 лева, за началната дата на лихвата и за определената държавна такса над 5 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ ДА ЗАПЛАТИ на С. Т. Ж. от гр. С. още сумата 8000 лева /осем хиляди лева/, при което окончателният размер на обезщетението за неимуществени вреди с правно основание чл.2, т.2 ЗОДОВ ще възлезе на 10 000 лева /десет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.07.2004г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.