О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
София, 16.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1792 по описа за 2015 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 17599 от 14.10.2014 г. по гр.д. № 9256/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав е потвърдено решение № І-34-75 от 18.06.2012 г., допълнено с решение № І-34-37 от 09.04.2013 г. по гр.д. № 47497/2009 г. на Софийски районен съд, с които са отхвърлени обективно съединени искове, квалифицирани с правно основание чл. 26, ал.2, пр. ІІ-ро ЗЗД и чл. 31, ал.1 ЗЗД, предявени от С. Б. А. – К. и С. Р. К. от [населено място] против Ж. К. К. и Т. К. К., двамата от [населено място], . В решението е прието за установено, че с договор по нот. акт № от г. ответницата Т. К. К. и съпругът и К. Ц. К. са дарили на синът си Ж. К. (вторият ответник по делото) поземлен имот в [населено място], ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Със същия договор дарителите са учредили на сина си Р. К. безмъзмездно и безсрочно право на ползване на втория етаж от жилищната сграда. Д. К. К. е починал на 06.10.2004 г., а синът му Р. К. на 11.03.2008 г. и е оставил за наследници по закон ищците по делото – негови съпруга и син. Прието е за установено, че подписът на дарител върху нотариалния акт, обективиращ извършените разпоредителни действия е положен лично от К. Ц. К., който извод е формиран въз основа на заключение на изслушана по делото графологическа експертиза и показанията на свидетел, изповядал сделката в качеството на нотиус, поради което искът за прогласяване нищожност на дарението поради липса на съгласие е отхвърлен като неоснователен. Прието е за установено, че дарителят К. е починал от „карцином на стомаха” около месец след извършване на процесната сделка, без обаче да е установено, че към момента на разпоредителното действие дарителят не е могъл да разбира това което върши и да ръководи постъпките си. Предявеният иск за прогласяване на недействителност на сделката поради това, че дарителят не е разбирал свойството и значението на извършеното, квалифициран с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен и поради това, че искът е предявен след смъртта на лицето, без преживе да е поискано поставянето му под запрещение и без недееспособността да произлиза от същия договор. В хода на въззивното производство, на 14.01.2014 г. е починала ответницата Т. К. К., оставила за наследници страните по делото Ж. К. К. и С. Р. К..
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от С. Б. А. – К. и С. Р. К.. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.1 ГПК по обуславящите изхода на делото въпроси: какви са задълженията и правомощията на въззивната инстанция при неправилно определена от първоинстанционния съд квалификация на спорното право; следва ли съдът да обсъди всички релевантни за спора доказателства; какви са задълженията на въззивната инстанция, когато първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал относими към спорното право доказателства и каква е правната квалификация на иска при твърдение, че даритилят не могъл да волеобразува поради помраченост на съзнанието от силни болки, разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба Ж. К. К. изразява становище, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените доводи за допускане на касационно обжалване, съставът на Четворто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното:
Въпросите относно задължението на въззивния съд да обсъди релевантните за спора доказателства и да допусне доказателства, които не са събрани от първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила са разрешени в съответствие с установената съдебна практика. Въззивният съд е съобразил, че първоинстанционният съд е дал указания за кои от твърдяните факти страните не сочат доказателства (в т.ч., че ищецът не сочи доказателства за твърдяното влошено здравословно състояне на починалия дарител) и е допуснал всички поискани от ищците отнисими към спора доказателства, вкл. съдебно медицинска и поречкова експертизи; че ищецът не се е противопоставил на назначаването на съдебно-психиатрична експертиза и не е поискал своевременно разширена медицинска експертиза; че първоинстанционният съд е изслушал заключение на експерт, разполагащ със специални познания относно възможността на лицата да волеобразуват свободно при влошаване на здравето им, поради което не е допуснал доказателства, поискани след настъпване на преклузията за събирането им. В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, въззивният съд се е произнесъл и по всички въведени във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение, ценейки събраните по делото доказателства съобразно определената правна квалификация на предявените искове.
Въззивното решение на Софийски градски съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване по повдигнатите въпроси относно правната квалификация на иск при твърдение, че извършилия разпоредителното действие не е могъл да волеобразува поради помраченост на съзнанието от силни болки и задълженията на въззивната инстанция при неправилно определена от първоинстанционния съд квалификация на спорното право, с оглед преценка доколко разрешаването им е съобразно с установената съдебна практика, воден от което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17599 от 14.10.2014 г. по гр.д. № 9256/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав в частта му, с която е потвърдено решение № І-34-37 от 09.04.2013 г. по гр.д. № 47497/2009 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск, квалифициран с правно основание чл. 31, ал.1 ЗЗД, предявен от С. Б. А. К. и С. Р. К. от [населено място] против Ж. К. К. и Т. К. К., двамата от [населено място], .
УКАЗВА на касаторите С. Б. А. К. и С. Р. К. в седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса по касационната жалба в размер на 56 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 284, ал.3, т.4 ГПК.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 17599 от 14.10.2014 г. по гр.д. № 9256/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-Б въззивен състав в частта му, с която е потвърдено № І-34-75 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 47497/2009 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. ІІ-ро ЗЗД, предявен от С. Б. А. К. и С. Р. К. от [населено място] против Ж. К. К. и Т. К. К., двамата от [населено място], .
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, делото да се докладва за насрочване на Председателя на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: