3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
Гр.София,18.11.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осми ноември през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 416 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ “З. М.” – М. М. М. и “Г.” ООД, гр.Бургас срещу решение № І-106/20.11.2009г., постановено по гр.д.№ 663/08г. от Бургаския окръжен съд, с което е отменено частично решение № 152/16.04.2008г. по гр.д.№ 1585/07г. на Бургаския районен съд и ЕТ “З. М.” е осъден да заплати на “Х. М. България” ООД сумата от 3284.72 лв., представляваща стойността на заплатено по фактура № 1192/29.10.2005г., но недоставено гориво, а “Г.” ООД е осъдено да заплати на “Х. М. Б. сумата от 1468.28 лв., представляваща стойността на заплатено по фактура № 488/08.12.2005г., но недоставено гориво. Жалбата е подадена и срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решението на районния съд за осъждане на “Г. да заплати на “Х. М. България” ООД на сумата от 3174.91 лв., представляваща стойността на заплатено по фактура № 654/11.11.2005г., но недоставено гориво.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че по делото не е доказано, че доставките на гориво по процесните фактури са извършени, поради което плащането на цената от купувача е без основание. Изложени са съображения, че липсват представени декларации за горивото от производителя, налице са разминавания в количествата на стоката по нарежданията за експедиция и товарителниците и не се проследява цялата верига на оформяне на стоката с първични и вторични счетоводни документи до крайния получател. Решаващият състав е отчел и съществувалите трайни търговски отношения между страните и е изразил предположение, че част от представените документи касаят други доставки на гориво. Презумпцията на чл.301 ТЗ не е приложена поради недоказаност на доставката на стоката, като с факта на осчетоводяването на фактурите от ищеца по иска, изписването на горивото като разход и ползването на данъчен кредит, не се потвърждавали извършените без представителна власт действия.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Според касаторите е налице постоянна практика на ВКС в смисъл, че след като има включване на фактурите в регистрите по ЗДДС, отразяване в счетоводството на получателя чрез заверка на съответния счетоводен регистър и е приспаднат данъчен кредит по тях, за тези сделки или действия следва да се приложи презумпцията на чл.301 ТЗ. Сочи решения на ВКС с оглед на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и решение № 144/11.11.2009г. по гр.д.№ 242/2008г. на Бургаския окръжен съд, поставено по сходен спор между същите страните.
По приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ е налице практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК и представляваща основание за допускане на касационното обжалване съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК – т.2 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК. Това са: Решение№ 46/27.03.2009г. по т.д.№ 454/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Решение № 42/19.04.2010г. по т.д.№ 593/09г. на ВКС, ТК, ІІ отд. и Решение № 62/25.06.2009г. по т.д.№ 546/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Останалите, поставени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси – за приложението на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, чл.127, ал.1 ГПК /отм./ и чл.55 ТЗ, имат характер на основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което по отношение на тях касационното обжалване не следва да се допуска.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът ЕТ “ЗМ – М. М.” следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 65.69 лв., а касаторът “Г.” ООД – в размер на 92.86 лв., в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-106/20.11.2009г., постановено по гр.д.№ 663/08г. от Бургаския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора ЕТ “ЗМ – М. М.” – М. М. М., гр.Бургас в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 65.69 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на касатора “Г., гр.Бургас в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 92.86 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносните документи делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето им в указания срок – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.