4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№78
София10.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 667/2011година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Панагос В. Д., срещу решение на Софийски градски съд, ІV-„а” въззивен състав по гр.д.№ 7985/2010 г., с което е обезсилено решението на Софийски районен съд, 35 състав по гр.д.№ 36431/2008 г. и е прекратено производството по делото.
К., чрез процесуалния си пълномощник, поддържа доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 ГПК, с искане за отмяната му и връщане на делото за ново въззивно разглеждане. Алтернативно се поддържа искане за уважаване на предявените отрицателни установителни искове за недължимост на сумите, за които е издаден изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по ГПК, отменен, предмет на образуваното изпълнително дело. Твърди се, че независимо от принудителното събиране на сумата от ЧСИ, не е налице преминаване на сумата от патримониума на дружеството в този на ответника, поради спиране на изпълнителното производство по реда на обезпечаване на бъдещ отрицателен установителен иск.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани процесуалноправни въпроси, които според касатора са от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Въпросите са свързани със зачитане, от страна на съдебния изпълнител, на влязло в сила решение по установителен иск на длъжника срещу взискателя, с което се установява недължимост на вземането, разпределението на доказателствената тежест и правомощия на въззивния съд при констатирано нарушение от страна на първата инстанция, както и със задължението на съда да уточни каква е допустимата искова защита, след като установителният иск е приет за недопустим.
Ответникът по касация – А. А. А., чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за достъп до касационен контрол, а по същество счита въззивното решение за правилно. Подробни съображения са изложени в писмен отговор по реда на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно легитимирана страна и при спазване на срока по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Софийски градски съд е приел за недопустим предявеният от [фирма] отрицателен установителен иск. Съображенията за това са основани на безспорно установеното принудително събиране на сумата по образуваното изп.дело. Като неоснователни са преценени твърденията на дружеството – ищец по отрицателния установителен иск, че след като сумата не е постъпила по сметка на взискателя, няма плащане. Позовавайки се на разпоредбата на чл.349 ГПК/отм./, сега чл.455, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че моментът на погасяване на задължението на ищеца е датата на постъпване на сумите по сметката на съдебния изпълнител, а не по сметката на взискателя и, че плащането по сметката на съответния съдебен изпълнител съставлява изпълнение в полза на взискателя. Изразено е разбирането, че дори и да бъде отречено съществуването на задължението на длъжника, съдия изпълнителя не може, зачитайки съдебното решение по установителния иск, да върне постъпилата за погашението му сума.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос/погрешно квалифициран като материалноправен/ , който предопределя произнасянето по допустимостта на предявения иск, следва да се конкретизира, съобразно правомощията на касационната инстанция/ т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. ОСГТК на ВКС/, по следния начин: Следва ли частният съдебен изпълнител, зачитайки силата на пресъдено нещо по успешно проведен отрицателен установителен иск по чл.254 ГПК/отм./, сега чл.124, ал.1 ГПК, да прекрати производството по изпълнителното дело / по арг. от чл.433 ал.1, т.4 ГПК/, при положение, че постъпилата по изпълнителното дело сума е по сметката на съдебния изпълнител. Посоченият въпрос е от значение за делото, като по него липсва трайна или задължителна съдебна практика и е необходимо ВКС да се произнесе, с оглед точното приложение на закона и за развитието на правото.
Останалите процесуалноправни въпроси не са относими към допустимостта на предявения иск и затова са ирелевантни за настоящото касационно производство.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решението на Софийски градски съд, ІV-„а” въззивен състав, постановено на 07.04.2011 г. по гр.д.№ 7985/2010 г.
УКАЗВА на касатора [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 209.23/двеста и девет лева и двадесет и три стотинки/ лева, в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и в същия срок да представи по делото платежно нареждане. При неизпълнение на указанията, касационното производство ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанията, делото да се докладва на Председателя на Второ търговско отделение на Върховния касационен съд – за насрочване за открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: