О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 783
София, 15.12.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ търг. отделение в закрито заседание на 21.10.2009 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
изслуша докладваното от съдията ДОМУЗЧИЕВ
търг. дело № 538/2009 год. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
С решение № 155/10.03.2009 год. по гр. д. № 1663/2008 год. Софийският апелативен съд е обезсилил като недопустимо решението от 22.05.2008 год. по гр. д. № 104/2007 год. на Благоевградския окръжен съд, в частта с която е прието за установено по отношение на “С” А. гр. С., че “С” ООД гр. С. е акционер в “С” А. гр. С., и че притежава 120 000 броя обикновени поименни акции.
С оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, решението на въззивния съд се обжалва от “С” ООД гр. Сандански.
Към жалбата съгласно чл. 284 ал. ІІІ т. 1 ГПК е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В подкрепа на твърдението за наличие на приложно поле по чл. 280 ал. І т. 1 се посочва ТР № 1/2002 година на ОСГК на ВКС, а по т. 2 се прилага копие от решение № 342/02.07.2007 год. по т. дело № 36/2007 год. на ВКС ІІ т. о.
Касаторът излага съображения, че съгласно приетото в т. 3 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 71 ТЗ има за предмет установяване на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството – управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр., и искът не е насочен към промяна на членствените правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника /акционера/ от страна на органите на дружеството, и поради това искът по чл. 71 ТЗ в процесния случай е процесуално допустим, а приетото в обратен смисъл от въззивния съд е в противоречие на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС.
Според касатора, налице е основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по чл. 280 ал. І т. 3 ГПК, поради това че въпросите по които се е произнесъл въззивният съд са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът “С” А. гр. С.(ново наименование на “С” А. гр. С.), чрез процесуалния си представител а. Ат. М. , е подал писмен отговор по касационната жалба, като заявява становище, че въззивното решение не следва да се допусне до касационно обжалване, а по същество счита, че жалбата е неоснователна.
ВКС състав на ІІ т. о. намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел, че искът на “С” ООД гр. С., предявен с правно основание чл. 71 ТЗ за установяване, че ищецът е акционер в ответното дружество – “С” А. гр. С., и притежава 120 000 броя обикновени поименни акции, е процесуално недопустим поради липса на правен интерес.
Изложените от въззивния съд съображения в този смисъл са, че с решение взето на 11.01.2007 год. от Общото събрание на акционерите на “С” А. град С. под № 1* на основание чл. 189 ал. ІІІ ТЗ са обезсилени и унищожени записаните на “С” ООД град С. акции в размер на 120 000 броя от уставния капитал на дружеството. Тъй като с първоинстанционното решение от 22.05.2008 год. по гр. д. № 104/2007 год. на Благоевградския окръжен съд е отхвърлен иска по чл. 74 ТЗ за отмяна на решението взето на 11.01.2007 год. от Общото събрание на акционерите на “С” А. и съдебното решение като необжалвано е влязло в сила, това обстоятелство, счита въззивният съд, е с правно значение което следва да бъде съобразено с оглед разпоредбата на чл. 188 ал. ІІІ ГПК /отм./. Поради това, че предмет на установителния иск по чл. 71 ТЗ са правата на ищеца върху тези 120 000 броя акции, недопустимо е обсъждане законосъобразността на взетото от Общото събрание решение за обезсилването и унищожаването им, което от своя страна отрича правата му върху тях.
Съгласно чл. 280 ал. І т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение съдът трябва да се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, който е решаван противоречиво от съдилищата, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Процесуалноправният въпрос по който в случая се е произнесъл въззивният съд е за недопустимостта на иска по чл. 71 ТЗ поради липса на правен интерес.
Не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. І т. 2 и т. 3 от ГПК, но ВКС ІІ т. о. намира, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, конкретно с т. 3 на ТР № 1/2002 год. на ОСГК на ВКС, поради което в настоящия случай е налице приложното поле на чл. 280 ал. І т. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 155/10.03.2009 год. по гр. д. № 1663/2008 год. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да представи документ за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 40,00 лв., като при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието, или след изтичане на срока за изпълнение, делото да се докладва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: