Р Е Ш Е Н И Е
№ 786
гр.София, 04. 12. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар Виолета Петрова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1251/2008 година
Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./.
Обжалвано е въззивното решение № 25 от 10.01.2008 год., постановено по гр.дело № 1762/2007 год. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* на Варненския районен съд, ХХХ-ти състав от 05.06.2007 год. по гр.дело № 7729/2006 год. за осъждане П. К. Ц., ЕГН ********** и В. И. Ц., ЕГН **********-двамата от гр. В., ж.к.”В” бл.308, вх.1, ет.3, ап.9 да предадат на Л. Г. С., ЕГН ********** от гр. В., ул.”З” № 28 владението върху недвижим имот, находящ се в гр. В., землището на кв. Владиславово, СО”Б”, кадастрален район № 5* с идентификационен № 322 по ПНИ, с площ от 733 кв.м., при граници: ид. № 3* и 320, възстановен й с влязла в сила на 16.08.2005 год. заповед № 0582/27.07.2005 год. на кмета на Община В., въз основа на признато й с решение № 812/23.08.2001 год. на ПК-Варна право на възстановяване, на основание чл.108 от ЗС.
Недоволни от въззивното решение са касаторите П. К. Ц. и В. И. Ц., представлявани от адвокат Н от АК-Варна, които го обжалват в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ като считат, че искът по чл.108 ЗС е недопустим понеже административният ред за реализиране на правото не е приключен съгласно § 30, ал.2 ПЗР ППЗСПЗЗ, а решенията на двете инстанции са неправилни поради противоречие на разпоредите на § 4в и § 4л ПЗР ЗСПЗЗ и чл.28а, ал.6 ППЗСПЗЗ, при което липсва произнасяне по възражението за право на задържане до заплащане на находящите се в имота подобрения – създаване на лозово насаждение за периода 1980-1987 год. и ограждане на имота от наследодателя им, на стойност 1 200 лева.
От ответника по касация Л. Г. С., представлявана от адвокат Е от АК-Варна е постъпило възражение/отговор/ по чл.218г ГПК/отм./ със становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата се легитимира като собственик на процесния недвижим имот по силата на завършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ: позитивно решение на ПК и заповед на кмета на общината по реда на § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, което е безспорно между страните. Съобразено е направеното възражение за недопустимост на ревандикационния иск поради неприключване на процедурата по заплащане на твърдяните подобрения в имота, която административна процедура по § 31 ППЗСПЗЗ е несъотносима към предмета на производството по чл.108 ЗС. Взето е предвид, че безспорно ответниците упражняват и фактическата власт върху имота.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано.
Взето е предвид, че са налице трите кумулативно предвидени предпоставки на разпоредбата на чл.108 ЗС за уважаване на ревандикационния иск, да е установено по несъмнен начин, че ищцата е собственик на имота – предмет на иска, че имотът се намира във владение или държане на ответната страна и че последната владее или държи имота без основание.
Поддържаните в касационната жалба оплаквания са били предмет и на въззивното производство, на които съдът е дал мотивиран отговор в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, който кореспондира с приетата фактическа обстановка и процесуалното поведение на страните.
Взето е предвид, че на праводателя на ответника/касатор/ П. К. Ц.- П. П. Я. , починал на 17.03.1989 год., съгласно препис извлечение № 83 от 30.06.1992 год. на ОНС-Варна и въз основа на решение № 4/ХІХ от 18.10.1967 год. на ИК на ОНС, на т.т.9 и 11 от 21 ПМС от 31.01.1963 год. е възложено безвъзмездно за вечно ползване 1 дка от процесната земя като пустееща, при което не е оспорено правото на собственост на ищцата, а изрично е заявено, че „държат имота, изчаквайки приключването на законоустановената процедура за заплащане на подобренията”. Съобразена е завършилата реституционна процедура с кумулативно наличие на позитивно решение на Поземлената комисия и заповед на кмета на Общината, издадена по реда на § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, а дали е инициирана и на какъв етап е административната процедура по оценка на извършените подобрения по § 31 ППЗСПЗЗ е преценено правилно, че е неотносимо към ревандикационното производство.
При условията на чл.188, ал.1 ГПК/отм./ въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция.
Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./ касационната жалба следва да се остави без уважение, а решението на въззивния съд – потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, хип.1 ГПК/отм./ Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено под № 25 на 10.01.2008 год. по в.гр.дело № 1762/2007 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: