О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 24.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2686/2016г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура [населено място] , срещу решение №49 от 30.03.2016г по гр.дело № 102/2016г. на Варненски апелативен съд . Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение , с която е потвърдено присъждането на 24 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, по чл.2 т. 3 от ЗОДОВ .
Към жалбата на Прокуратурата на Р. България е приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване , в което по същество се посочва и обосновава предпоставката на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК (макар да е цитирана нормата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ) по въпроса за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като съд по същество , за обсъждане на конкретните обстоятелства от значение за определянето на обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД и указанията по ППВС №4/68г.Формулираният въпрос е за процесуалните задължения на съда да изложи собствени мотиви на кои обстоятелства основава изводите си по същество , обосонован с присъждане на обезщетение по справедливост ( чл. 52 ЗЗД) при конкретни обстоятелства , които обуславят тези вреди и значението им за възприетия паричен еквивалент.Въззивният съд не е достигнал до собствено решение по параметните на отговорност на Прокуратурата, тъй като не е обсъдил решаващо обстоятелствата .
В подробен отговор ответникът по жалбата П. К. Д. , чрез адв Д. П. , оспорва наличието на основание за допускане на решението до обжалване . Въпросът е неконкретен , неясен , не се търси отговор,по същество няма въпрос. Материалноправен въпрос не се поставя, не е налице соченото основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
След преценка , Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за процесуалните задължения на съда да изложи собствени мотиви на кои обстоятелства основава изводите си по същество за определяне обезщетение по справедливост ( чл. 52 ЗЗД ) при конкретни обстоятелства , които обуславят тези вреди и значението им за възприетия паричен еквивалент.Изтъква се решаващата липса на обсъждане на конкретни обстоятелства в мотивите на въззивния съд , изложени подробно в касационната жалба и същевременно обстоятелства , обуславящи за определянето на справедлив размер обезщетение съгласно т.ІІ на ППВС №4/68г като практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД .
Въззивният съд не е обсъдил тежестта на обвинението (ППВС №4/68г), а само негативния ефект от принудителните мерки за неотклонение при задържането под стража и последвалия „домашен арест”. Миналите осъждания и ефективно изтърпяно от ищеца наказание лишаване от свобода при строг режим са изтъкнати като „данни”,а не като релевантни обстоятелства , установени с доказателства по делото и то за да се посочи единствено, че това не може да изключи причинения стрес,безпокойство и притеснения от предварителното производство. Решаващо значение за негативно отражение на обвинението върху неимуществената сфера на ищеца има не само продължителността на наказателното производство, дори тя да е неразумно дълга , но и интензивността, конкретно предприетите действия на процесуална принуда в хода на разследването , развитието на производството в досъдебна ,или в досъдебна и съдебна фаза ,причините за продължителността. Не е достатъчно да се изтъкне от съда ,че неуведомяването на обвиняемите за движение на делото в срок не е било основната причина за продължилото 12 години предварително производство. Продължителността се съпоставя с останалите обстоятелства , указани в задължителната практика (ППВС №4/1968г, т.ІІ и реш. № 62/2012г, ІІІ г.о , реш. 29/2012, ІІІ г.о на ВКС).След подобно обсъждане на обстоятелствата, което не отговаря на указаното в ППВС №4/1968г, немотивирано остава позоваването на общественото разбиране за справедливост съобразно практиката на ВКС при определения размер на обезщетението .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №49 от 30.03.2016г по гр.дело №102/2016г. на Варненски апелативен съд.
Делото да се докладва за насрочване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .