5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 787
София, 28.11.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1893/2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. в качеството на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 406 от 20.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 393/2012 г. на Габровски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 223 от 03.12.2009 г. по гр. д. № 778/2012 г. на Севлиевски районен съд, с което касаторът – едноличен търговец е осъден да заплати на [фирма], на основание чл.228 и сл. ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 10 368 лв. – дължим наем по договор за наем от 02.08.2007 г. за периода от м. май 2009 г. до 14.06.2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане, и сумата 1 629.18 лв. – обезщетение за забава до датата на предявяване на исковете – 14.06.2012 г., и на ищеца са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 828 лв.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради наличие на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила по чл.133 ГПК като е отказал да обсъди заявените пред първата инстанция и във въззивната жалба доводи на касатора – ответник за недължимост на претендирания наем поради неизпълнение на основното задължение на ищеца – наемател да предаде за ползване наетия имот. К. счита, че неподаването на отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК не е преклудирало правото му да изрази становище по иска и да изложи фактическите си и правни доводи за неговата неоснователност, които е следвало да бъдат обсъдени при постановяване на решението, в съответствие с изискването на чл.12 ГПК. Позовава се и на съществено нарушение на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК като поддържа, че единствено по съображения за неоспорване на исковете в срока по чл.131 ГПК съдът е приел за доказани твърденията в исковата молба за осъществено ползване на имота в рамките на исковия период, без ищецът да е ангажирал доказателства, че е предал имота за ползване с писмен протокол, съобразно уговореното в договора. Според касатора, като е уважил исковете при отсъствие на доказателства за предаване на имота от наемодателя на наемателя, въззивният съд е нарушил материалния закон – чл.236, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.228 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото са посочени следните въпроси : 1. Какви са правомощията на въззивния съд при преценка за доказаност на фактите и обстоятелствата в случаите, когато ответникът е пропуснал срока по чл.133 ГПК за извършване на процесуалните действия, изброени в него, при съобразяване разпоредбата на чл.12 ГПК; 2. Какво следва да е разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса с оглед твърденията на ищеца в исковата молба и какви са правомощията на съда при преценката за наличие на главно, пълно и несъмнено доказване по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК; 3. Кога възниква задължение за наемателя по договор за наем да заплаща наемна цена – с предоставянето от наемодателя на наемателя на наетата вещ или наемна цена се дължи независимо от изпълнението или неизпълнението на това задължение на наемодателя. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, за доказването на които са представени решение № 67/06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. на ВКС, І т. о., решение № 358/18.06.2010 г. по гр. д. № 1183/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 25/27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № VІ-95/08.12.2010 г. по гр. д. № 1665/2010 г. на Бургаски окръжен съд. По отношение на втория въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, аргументирано с отклонение на въззивното решение от задължителната практика на ВКС в решение № 467/07.07.2010 г. по гр. д. № 231/2009 г. на ІV г. о., решение № 235/15.04.2010 г. по гр. д. № 673/2009 г. на І г. о. и решение № 25/27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на ІV г. о. За третия въпрос се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката в решение № 291/14.07.2005 г. по т. д. № 558/2004 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 297/26.05.2005 г. по т. д. № 565/2004 г. на ВКС, ІІ т. о., решение от 05.11.2003 г. по гр. д. № 600/2003 г. на Апелативен съд – П., решение № 767/23.11.2010 г. по в. гр. д. № 785/2010 г. на Апелативен съд – П., решение № 126/14.05.2009 г. по в. гр. д. № 115/2009 г. на Окръжен съд – Ловеч и решение от 05.02.2004 г. по ВАД № 107/2003 г. на АС при БТПП.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], оспорва искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор по чл.287 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решение № 223 от 03.09.2010 г. по гр. д. № 778/2012 г. Севлиевски районен съд е осъдил Д. В. Д. в качеството на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 10 368 лв., представляваща сбор от неплатени месечни вноски за наем /по 288 лв. на месец с включен ДДС/ за периода м. май 2009 г. – м. май 2012 г. за ползване на недвижим имот, обект на сключен между страните договор за наем от 02.08.2007 г., и сумата 1 629.18 лв. – обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от падежа на всяка неплатена месечна наемна вноска до предявяване на исковете – 14.06.2012 г. За да уважи исковите претенции, първоинстанционният съд е приел, че възникването и съдържанието на наемното правоотношение се установява от единственото представено от ищеца доказателство – писменият договор за наем от 02.08.2007 г., и че ответникът не е доказал да е изпълнил задължението си за плащане на дължимия за исковия период наем. С мотив, че в срока по чл.131 ГПК ответникът не е ангажирал доказателства за оборване на фактическите твърдения в исковата молба, за доказани са приети твърдените от ищеца факти, че наемателят е продължил да ползва имота след изтичане на срока на наемния договор на 01.08.2008 г. без противопоставяне на наемодателя, което е довело до трансформиране на договора в безсрочен при предпоставките на чл.236, ал.1 ЗЗД. Въпреки становището на ответника, изразено чрез процесуалния му представител в първото заседание по делото, че ищецът не е изпълнил поетото с чл.4.1 от договора задължение да му предаде имота с писмен протокол като предпоставка за осъществяване на ползването, предаването на имота е счетено за безспорен между страните факт.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, Габровски окръжен съд е потвърдил осъдителното решение на първата инстанция като е препратил по реда на чл.272 ГПК към нейните мотиви. Въззивният съд е преценил, че след като в срока по чл.131 ГПК ответникът – жалбоподател не е оспорил исковете и не е ангажирал доказателства, заявените в първото заседание и във въззивната жалба възражения за недължимост на наема поради неизпълнение на задължението на наемателя да предаде имота за ползване са преклудирани и не подлежат на обсъждане. Изразил е становище, че при неоспорването на исковете в срока по чл.131 ГПК изводът на първоинстанционния съд за доказаност на фактическите твърдения на ищеца в исковата молба е правилен.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
С оглед решаващия извод на въззивния съд, че поради неоспорването им в срока по чл.131 ГПК предявените срещу касатора искове следва да се приемат за доказани, първият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуален въпрос е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК въпросът следва да бъде прецизиран от настоящата инстанция така : Какви са правомощията на въззивния съд при преценката за доказаност на фактите, на които ищецът основава иска си, в случаите, когато в срока по чл.131 ГПК ответникът не е извършил указаните в чл.133 ГПК процесуални действия. При разрешаване на посочения въпрос въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 67/06.07.2010 г. по т. д. № 898/2009 г. на ВКС, І т. о., в което е прието, че неподаването на писмен отговор по чл.131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства и по тяхната относимост; Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154, ал.1 ГПК. Същото становище е застъпено и в решение № 358/18.06.2010 г. по гр. д. № 1183/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., с характер на задължителна практика по чл.290 ГПК, на което се е позовал касаторът. Констатираното отклонение от задължителната практика на ВКС налага въззивното решение да се допусне до касационен контрол по формулирания процесуален въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решение № 25/27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на ВКС, ІV г. о., е неотносимо към въпроса за приложението на чл.133 ГПК и не доказва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а решението по гр. д. № 1665/2010 г. на Бургаски окръжен съд не следва да се обсъжда, тъй като е представено във връзка с алтернативно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което е неприложимо при наличие на задължителна практика по чл.290 ГПК.
Останалите два въпроса, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, са от значение за правилността на обжалваното решение и не отговарят на предвиденото в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация. Въпросите имат отношение към законосъобразното формиране на изводите на въззивния съд за проведено от ищеца доказване, според изискването на чл.154, ал.1 ГПК, на релевантния за основателността на исковете факт – предаването на наетия имот от наемодателя на наемателя като предпоставка за възникване на задължение за наемателя за плащане на наем. Според указанията в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правилността на въззивното решение може да бъде проверявана само след допускане на касационното обжалване в стадия на производството по чл.290 ГПК, не и в производството за селекция на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК. Поради относимостта им към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК въпросите по п.2 и п.3 следва да бъдат разгледани при преценката за основателност на касационната жалба. Отсъствието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължението за обсъждане на съдебната практика, с която са аргументирани специфичните за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК допълнителни предпоставки.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 406 от 20.12.2012 г., постановено по в. гр. д. № 393/2012 г. на Габровски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Д. В. Д. в качеството на [фирма] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 239.94 лв. /двеста тридесет и девет лв. и деветдесет и четири ст./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :