4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№79
С., 14.02.2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 50 от описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Н. Р., представляван от своята майка и законен представител И. И. Р., чрез пълномощника му адвокат М. Г., против решение № 495 от 9.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 582 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Враца, гражданско отделение, с което е отменено решение № 474/14.06.2012 г. по гр.д. № 34/2012 г. на Районен съд-Враца и вместо него е постановено друго за намаляване завещателните разпореждания на И. Р. М., поч.27.02.2011 г., обективирани в саморъчни завещания от 20.11.2011 г. в полза на И. Н. Р., обявени с протокол от 11.03.2011 г. при нотариус В.В. с район на действие РС-В. до размера на * и възстановяване на запазената част на М. П. Р. и Р. И. М. от наследството на И. Р. М., поч.27.02.2011 г. в размер на * за всеки от тях.
Ответниците по касационната жалба М. П. Р. и Р. И. М. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски.
В. решение е постановено при липсата на спор между страните относно следните факти: ищците и бащата на ответника са наследници по закон на И. Р. М., починал на 27.02.2011 г.; с две саморъчни завещания от 20.11.2010 г. И. Р. М. е завещал на своя внук – ответника И. Н. Р. своите движими и недвижими имоти и вещи и банкови сметки, които завещания са обявени с протоколи от 11.03.2011 г.; ищците са приели наследството на И. М. по опис /ч.гр.д. № 2515/2011 г. на В./, вписан на 4.01.2012 г., включващо 1 апартамент, 12 поземлени имота и 2 автомобила, две лични сметки на стойност 14 548.36 лв. и 10 160.25 лв., фирмена сметка на [фирма] за 11 209.76 лв. и фирмена сметка на [фирма] за 14 801.93 лв.; с нот. акт №*/* г от * г. бащата на ответника е продал на ищеца Р. М. наследствената си * ид.ч. от апартамента; с договор от същата дата тримата наследници по закон продават помежду си идеални части от леките автомобили, като уреждат отношенията си за тези движими вещи, останали в наследство от общия им наследодател; с пълномощно, с нотариална заверка на подписите от 15.04.2011 г. ищците са упълномощили бащата на ответника да ги представлява при уреждане отношенията за земеделските земи, останали в наследство от И. М., като са заявили, че са удовлетворени за своите дялове и ид.ч. от тези земи; търговското предприятие на наследодателя [фирма], след отказ на ищците по декларация с нотариална заверка на подписите от 15.04.2011 г. от наследствените им права по отношение припадащите им се дялове в дружеството и след прехвърляне на предприятието, е с управител и едноличен собственик на капитала Н. Р., баща на ответника. Прието е, че завещателното разпореждане е универсално, тъй като едното завещание от 20.11.2010 г. е за всички движими и недвижими имоти, а другото завещание от същата дата за всички влогове и парични суми, като липсва завещателно разпореждане с конкретно индивидуализирано имущество в полза на ответника И. Р.. Универсалното завещание придава на ответника качеството наследник и при заявено искане за възстановяване на запазена част не следва да се формира маса по реда на чл.31 ЗН, тъй като не остават свободни имущества, от които лицата по чл.28, ал.1 ЗН биха могли да получат онова, което е тяхна запазена част от наследството. З. разпорежда е произвело действие с обявяването му с протокол от 11.03.2011 г. С последващите сделки между наследниците по закон на И. Р., същите са игнорирали неговата воля посочена в универсалното му завещание в полза на ответника И. Р., който не е участвал в тези сделки, поради което и тези сделки не могат да обезсилят волята на наследодателя посочена в саморъчното му универсално завещание от 20.11.2010 г. Ищците могат да искат възстановяване на запазената им част от наследството на наследодателя им И. Р., ако тя е накърнена със завещателно разпореждане или дарение. В случая И. Р. след смъртта си е оставил съпруга и две деца, които имат право на запазена част всеки по * или общо *. Следователно неговата разполагаема част, която е могъл да завещае на лице, което няма качество на наследник с право на запазена част/внука И. Р./ е била *. Затова саморъчните завещания от 20.11.2010 г., които съдът приема за едно универсално завещание, следва да бъдат намалени до размера на запазената част по * за всеки от ищците, тъй като намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството, която в настоящия случай е * ид. част.
К. счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване за проверка допустимостта му, тъй като завещателните разпореждания са намалени до размер на * а запазената част на ищците е възстановена в размер на по * за всеки и тъй като е извършено намаляване освен в полза на ищците, и в полза на друг наследник по закон, който не участва по делото и не е предявил искове претенции. Позовават се и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса какво е правното значение при предявен иск по чл.30 ЗН на обстоятелството, че ищеца-наследник по закон, в резултат на разпоредителни сделки с наследството от общия наследодател, извършени след обявяването на завещание, е получил размера на запазената си част чрез имоти и други вещи. Считат, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с решение № 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г., ІІ г.о. по въпроса налице ли е частно завещателно разпореждане, когато наследодателят е завещал всички банкови сметки, т.е. дали тези банкови сметки са конкретно, отделно имущество от наследството на наследодателя и съответно следва ли за допълване на запазената част да се образува маса по чл.31 ЗН.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване с оглед проверка допустимостта на въззивното решение. Съдът е формирал воля, че запазената част на всеки от ищците е * и намалението се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството, която е *. Обстоятелството, че тази воля е неточно отразена в диспозитива – завещанията са намалени с *, а са възстановени запазените части на ищците общо в размер на * – съставлява очевидна фактическа грешка. Не е налице произнасяне извън претендираното от ищците възстановяване на запазена част от всеки от ищците от по * за всеки, поради което липсва основание за преценка допустимостта на решението с оглед твърдението, че съдът е възстановил запазената част на наследник, който не е поискал това и не е страна по спора.
Не е налице противоречие на въззивното решение с посоченото решение № 82/16.03.2011 г. по гр.д. № 221/2010 г., ІІ г.о., в което е дадено тълкуване по въпроса може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследството срещу ползващото се от универсално завещание лице, което няма качеството наследник по закон, ако наследството не е прието под опис. Цитира се нормата на чл.16, ал.2 ЗН, но не е дадено тълкуване дали завещание за всички банкови сметки е частно.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса какво е правното значение при предявен иск по чл.30 ЗН на обстоятелството, че ищеца-наследник по закон, в резултат на разпоредителни сделки с наследството от общия наследодател, извършени след обявяването на завещание, е получил размера на запазената си част чрез имоти и други вещи, по който въпрос липсва пряко законодателно разрешение, както и съдебна практика.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 495 от 9.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 582 по описа за 2012 г. на Окръжен съд-Враца.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: