О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 79
София, 21.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2934 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 116 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 1059/17 г. на Старозагорския окръжен съд е потвърдено решение № 1112 от 29.11.16 г. по гр. д. № 5419/14 г. на Старозагорския районен съд в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 30, ал. 1 от ЗН и чл. 69 от ЗН – намалено е с 5/48 дарственото разпореждане от 21.06.05 г., извършено от А. П. А. в полза на П. А. П. и е възстановена запазената 5/48 част на С. А. П. от наследството на А. П. А., като е допусната делба на наследствен апартамент № 14, разположен на четвърти етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], между съсобственици и при квоти: 29/48 ид. ч. за С. А. П., 5/48 ид. ч. за К. А. А., 9/48 ид. ч. за П. А. П. и 5/48 ид. ч. за Н. А. П.. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за делба на другия апартамент № 15, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на делбата е апартамент № 14, придобит през 1967г. по време на брака между майката на ищцата М. К. А., починала на 01.09.1976г., и нейния баща А. П. А., починал през 2010г., който също е съпруг на първата ответница и баща на останалите две ответници. Въззивният съд е приел, съобразно приложена отчуждителна преписка, че бабата и дядото на ищцата по майчина линия С. и К. А. са притежавали недвижим имот – дворно място с постройките в него, находящо се в [населено място], [улица], който бил отчужден по реда на чл.55а от ЗПИНМ /отм./. Като обезщетение за него С. К. А., лично и като наследник на К. А. К., починал на 25.04.1966г., и М. К. А., като наследник на К. А. К., получили процесните два апартамента № 14 и 15. Независимо, че апартамент № 14 е придобит от М. А. по време на брака й с общия наследодател на страните А. П. А., имотът е нейна индивидуална собственост, тъй е получен срещу притежавана от нея по наследство част от отчуждения имот. В хипотеза, при която срещу отчуждения личен имот на единия съпруг му се определи като обезщетение друг имот с доплащане, то СИО ще възникне само по отношение на идеалната част от имота, която не се покрива от цената на личния имот на съпруга. В случая, не се установява да е извършено такова доплащане по отношение на отредения недвижим имот. Този извод не се променя от представените по делото удостоверения за удържани суми на А. П. А. за покриване на жилищен заем от Д., тъй като те касаят последващ период. След като имотът е бил индивидуална собственост на М. К. А., след смъртта й нейните наследници С. П. и А. А. са наследили по 1/2 ид. ч. от него. Дори имотът да е представлявал съпружеска имуществена общност, наследствените квоти в съсобствеността биха били същите, тъй като съгласно разпоредбата на чл.14 ал.7 от Семейния кодекс от 1968г. /действал по време на прекратяване на имуществената общност със смъртта на съпруга М. К. А. на 01.09.1976г./, когато преживелият съпруг наследява заедно с децата на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия от общото имущество. Съдът е счел за недоказано възражението на ответниците за придобиване на имота по давност от наследодателя им А. П. А., който владял имота повече от 10 години – от 1976г. до смъртта си, тъй като не се е установило той да е отблъснал владението на ищцата и да е демонстрирал пред нея ясно и недвусмислено, че владее целия имот само за себе си. С договор за дарение от 21.06.2005г. общият наследодател на страните А. А. е дарил на дъщеря си П. П. 3/4 ид. ч. от делбения имот. Прехвърлянето на притежаваната в повече от 1/2 ид. ч. от имота не е породило правно действие. По отношение на останалата част е прието, че след като дарителят е оставил за свои законни наследници съпруга и три деца, то разполагаемата му част от притежаваните 1/2 ид. ч. е 1/6, а запазената част на всеки от четиримата наследници е 1/4 от 5/6 от притежаваната 1/2 ид.ч. или за ищцата С. А. П. е 5/48 ид. ч. от целия имот, поради което предявеният от нея иск по чл. 30 ЗН е приет за основателен. Съобразено е, че не всички наследници с право на запазена част, които участват в производството, са поискали възстановяването й; надарената ответница не е поискала, а и не са налице условия за задържане на имота, поради което възстановяването следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от него, съответстваща на запазената част на ищцата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата П. А.. Тя счита за неправилен извода на въззивния съд, че спорният имот е бил индивидуална собственост на М. А.. Стойността на отчуждения имот възлизала на 15720,76 лв., от които за С. А. са били 11790,57 лв., а за М. А. – 3930,19 лв. В нотариалния акт, издаден на основание чл. 55к ЗПИНМ/отм./, стойността на апартамента е 7865 лв. и не е посочено изрично купувачът да е освободен от заплащане на разликата между стойността на отчуждения и стойността на получения имот. От представените доказателства се установявало, че М. не е била в състояние да работи и разликата в стойността на имота е заплатена от А. А. чрез жилищен заем от Д.. Оспорва се като неправилен и извода на съда, че имотът не е придобит по давност от наследодателя на ответниците. В тази връзка се сочи, че с изгонването на ищцата от апартамента, създаването на друго семейство и постоянното обитаване на имота в продължение на 30 години, А. А. е манифестирал намерението си за своене и придобиване на частта на ищцата от имота. Иска се отмяна на решението, вместо което да се отхвърли искът за делба по отношение на К. А. и Н. П., предвид липсата на изявление по чл. 30 ЗН от тяхна страна; да се уважи възражението за придобивна давност и да се допусне делба между П. П. и С. П. по отношение на неразпоредената 1/4 ид.ч. от имота.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Приложима ли е презумцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността помежду им произтича освен от наследяването и от други юридически факти.
2. С какви действия съсобственикът на недвижим имот може да демонстрира намерението си да завладее цялата вещ или идеална част от нея като своя и да отблъсне владението на другия съсобственик с оглед дългия период на необезпокоявано, непрекъснато и спокойно упражняване на фактическа власт.
3. Разпореждането с част от недвижим имот представлява ли проява, обективираща променено намерение за своене на чуждите идеални части, т. е. проява на убеждението на прехвърлителя, че е собственик.
4. Ползва ли направеното от един съделител искане за намаляване на завещание или дарение и възстановяване на неговата запазена част останалите наследници, които не са направили такова искане.
5. Следва ли да бъде отхвърлен искът спрямо наследниците, ненаправили искане за намаляване на дарението и възстановяване на запазените им части, извършено от техния наследодател.
Твърди се противоречие с решение № 294/07.01.2015 г. по гр. д. № 4050/2014 г. на ВКС, I г.о. и ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/12г. на ОСГК на ВКС по първия въпрос, с решение № 74/24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/2014г. на ВКС, I г.о. по втория и с т. 3 от ППВС № 7 от 1973 г. по четвъртия и петия въпрос.
Ответницата в производството С. А. П. оспорва жалбата.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена и от ответниците Н. А. П. и К. А. А.. Основните оплаквания в нея са, че въззивният съд неправилно не приел за основателно релевираното възражение, че имотът е придобит по давност от техния наследодателя, като се позовал изцяло на приетото от районния съд и не формулирал собствени изводи. Считат за погрешен извода на съда, че макар да не са поискали възстановяване на запазената им част от наследството, делба следва да се допусне и по отношение на тях.
В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1. Ползва ли направеното от един от съделителите искане за намаляване на завещание или дарение и възстановяване на неговата запазена част останалите наследници, които не са направили такова искане.
2. Следва ли искът за делба да бъде отхвърлен спрямо ненаправилите искане за намаляване на дарението, извършено от техния наследодател съделители.
3. Необходимо ли е въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви.
Твърди се противоречие с т. 3 от ППВС № 7 от 1973г. по първите два въпроса и с решение № 120 по гр. д. № 964/2012г. на ВКС, IV г.о. по третия.
Ответницата в производството С. А. П. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по иск за делба, за което не съществуват пречки по чл.280, ал.2, сега ал.3 ГПК, за осъществяване на касационен контрол.
Въпросите, свързани с възражението за изтекла придобивна давност в полза на наследодателя А. А., са разрешени от съда в съответствие с приетото в ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Според тълкувателното решение презумпцията на чл.69 ЗС се прилага в отношенията между съсобствениците, но следва да се счита оборена, когато основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение. Такъв е случаят при наследственото правоприемство, тъй като при него владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо от това кой от тях е останал в наследствения имот. Фактическата власт на единия от наследниците не изключва владението на останалите – той се явява владелец на собствените си идеални части и държател на частите на останалите наследници. За да промени това състояние наследникът, който упражнява фактическата власт, следва да обективира пред останалите наследници намерението си да владее и техните идеални части, т.е. да извърши действия, с които да отблъсне владението на другите наследници. В тълкувателното решение изрично е посочено, че това „преобръщане на владението“, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец, трябва да е изразено по ясен и недвусмислен начин пред самия съсобственик, за да може той да е наясно, че се отричат правата му върху вещта. В същия смисъл е и посоченото от жалбоподателите решение № 74/24.06.2015 г. по гр. д. № 6277/2014г. на ВКС, I г.о., което не внася нещо различно от приетото в тълкувателното решение. В настоящия случай съдът е преценил данните по делото в светлината на тълкувателното решение, поради което не съществува основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Обстоятелството, че ищцата и общият наследодател са имали скандал във връзка с нейното желание да поделят съсобствените имоти, не може да се възприеме еднозначно като демонстрация на завладяване на нейните идеални части, тъй като неразбирателството може да е било и във връзка с паричното уравнение на дяловете. Фактът, че общият наследодател се е разпоредил с 3/4 ид. части, въпреки че е притежавал само 1/2 ид. част, също не е в подкрепа на тезата, че той е завладял по давност цялата 1/2 част на ищцата. Това разминаване между притежаваната и прехвърлена идеална част може да се държи на погрешна преценка на действителните му права и неотчитане на обстоятелството, че първата му съпруга е починала при действие на разпоредбата на чл.14 ал.7 от СК от 1968 г., което определя правата му на 1/2 ид. част, вместо на 3/4, колкото биха били, ако смъртта беше настъпила при действието на СК от 1985 г. и ако апартаментът беше СИО. И на последно място – обстоятелството, че съсобствеността е възникнала от повече от един юридически факт, не е основание да се приеме от правна страна нещо различно от разрешенията, дадени с ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/12г. на ОСГК на ВКС. Посоченото от жалбоподателите решение № 294/07.01.2015 г. по гр. д. № 4050/2014 г. на ВКС, I г.о., няма отношение към спора по настоящото дело, тъй като в него се разсъждава за една специфична хипотеза на установяване на фактическа власт върху съсобствен имот, когато в него е извършен строеж от единия съсобственик въз основа на нотариално заверена, но невписана декларация по чл.56, ал.3 З. /отм./.
Другият въпрос – дали е необходимо въззивният съд да излага в решението си собствени мотиви, е поставен поради обстоятелството, че в случая въззивният съд е възпроизвел в решението си мотивите на първата инстанция, които са изключително подробни. Само това обстоятелство обаче не може да доведе до допускане на касационно обжалване.
Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали направеното от един съделител искане за намаляване на завещание или дарение и възстановяване на запазената му част от наследството ползва останалите наследници, които не са направили такова искане.
Този въпрос е поставен в касационната жалба на П. П., която има правен интерес да го повдигне. Въпросът е сред определящите за изхода на правния спор по настоящото дело, а същевременно е разрешен в противоречие с приетото в т. 3, б. „в“ от ППВС № 7/1973, според което „правото да се иска намаление на завещания и на дарения е лично право. Когато намалението не е поискано от всички наследници с право на запазена част, то се допуска само по отношение на този, който е направил надлежно искане и не може да ползва наследници, които не са поискали намаление на завещание или дарение“.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 12.04.2017 г. по гр. д. № 1059/17 г. на Старозагорския окръжен съд .
Указва на жалбоподателката П. А. П. да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението държавна такса в размер на 25 лв. и да представи вносния документ в същия срок, в противен случай жалбата й ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: