Р Е Ш Е Н И Е
№ 791
гр. София, 27. 11. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 2350/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК/отм./.
С решение № 1210/15.11.2007 год.постановено по в.гр.д. № 978/2007 год. Варненски окръжен съд е оставил в сила решение № 3* от 29.12.2006 год.на Варненски районен съд постановено по гр.д. № 5382/2006 год.,с което е отхвърлен предявения от Н. Г. Х. против Д. С. Х. иск за изменение на постановения, с влязло в сила решение на 21.11.2005 год.по гр.д. № 2067/2005 год.на ВРС,ХVІ състав,режим на лични отношения между бащата и детето Т. ,родено на 29.08.2000 год.,като неоснователен.
Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба от Н. Г. Х. ,с оплаквания за необоснованост,неправилност и постановяването му в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.218б ал.1,б.”в” ГПК. Поддържа се,че съдът е формирал неправилни изводи,че не са налице съществени изменения в обстоятелствата,водещи до изменение в режима на родителските права,както и относно поведението на бащата,представляващо опасност за развитието на детето. Иска се отмяна на атакуваното въззивно решение и постановяване на друго от касационната инстанция, с което бъде определен ограничителен режим на лични отношения между детето и бащата.
Ответникът по жалбата – Д. С. Х. не е депозирал по реда на чл.218г ГПК/отм./писмен отговор .
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел,че бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила решение,като упражняването на родителските права по отношение на роденото на 29.08.2000 год.от брака дете Т са предоставени на майката,а на бащата е определен режим на лични отношения всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 часа на съботния ден до 18 часа на неделния ден и един месец през лятото,когато майката не е в платен годишен отпуск. След преценка на достоверността и доказателствената сила на отделните доказателства с оглед на всички данни по делото съдът е направил логични и обосновани изводи,а именно,че бащата ходил да търси детето всеки ден,водил го при баба му,на басейн и дискотека,а настъпилата отчужденост между родителите и техните чести конфликти рефлектират върху развитието на детето и създават неблагоприятен климат, в който живее то. Преценявайки и сведенията, обективирани в социалния доклад,съдът е приел,че не следва да бъде определен ограничителен режим на лични отношения на бащата с детето, тъй като и двамата родители имат принос за създалата се конфликтна ситуация помежду им и усилията за преодоляването й трябва да са взаимни. Проявения занижен поведенчески самоконтрол от страна на бащата при общуване с бившата му съпруга,изразяващо се в агресивно поведение, несъобразено с общоприетите норми не води до извода за липса на съответни родителски качества или за проявени несвойствени качества от негова страна,като родител,застрашаващи физическото и психическото развитие на детето.
При така установеното въззивния съд е приел,че не са налице съществени изменения в обстоятелствата,водещи до изменение в режима на лични отношения между бащата и детето, като същият бъде ограничен. Приел е,че в интерес на детето е да поддържа лични отношения и с двамата си родители в обема,в който са били определени, отчитайки неговата възраст и ролята на родителите му ,в неговата социална адаптация и интеграция.
Решението е правилно.
Касационното оплакване за неправилно приложение на чл.106 ал.5 СК е неоснователно. Правилни , съобразени със закона и доказателствата по делото са изводите на съда,че в интерес на детето е да поддържа лични отношения и с двамата си родители в обема,в който са били определени,с оглед развитието му като личност и социална адаптация. Интересът на детето е основание, както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на лични отношения с другия родител. Този интерес е винаги конкретен и съдът е длъжен да го установи, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето. В настоящият случай интересът на детето е правилно разкрит. То е момиче, вече в училищна възраст и освен от майчината грижа, обич и ласка, се нуждае от периодични, непосредствени контакти и със своя баща, които ще съдействат за правилното му развитие и личностно формиране. Постановяването на ограничителен режим на лични отношения между родител и дете предполага наличието на доказани обстоятелства, които застрашават интересите на детето от непосредствен контакт с бащата. Необходимо е такова поведение на бащата, което да поставя в опасност здравето, психиката, личността и възпитанието на детето в отсъствието на майката,каквито обстоятелства по делото не са установени. Напротив експертът клиничен психолог е категоричен,че детето идентифицирайки се с майката,възприемайки нейните образци и норми на поведение,отношения към хората и външния свят и в частност към бащата,подчинявайки се на нейните правила и изисквания формира негативно отношение към бащата,основаващо се на страх,опасение и недоверие. Детето протестира не срещу баща си,а срещу конфликтните отношения между родителите и то се страхува от тях. Възникналите недоразумения между родителите след развода и невъзможността съвместно и съгласувано да упражняват родителските права и да изпълняват родителските си задължения обаче не е основание за ограничаване на мерките за лични отношения между детето и единия родител и не представлява изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 106, ал. 5 СК. Поддържането на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, е жизнено необходимо за тях,тъй като това ще допринесе детето да бъде в близка емоционална връзка и с двамата си родители и да живее в среда, възможно най-близка до семейната. В случая, определените от съда обичайни мерки на лични отношения на детето с бащата са съобразени с неговата възраст, пол и са в негов интерес.
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявените в касационната жалба нарушения следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж ал.1 ГПК/отм./,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1210/15.11.2007 год.постановено по в.гр.д. № 978/2007 год. Варненски окръжен съд .
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: