О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 791
гр.София, 07.07.2015година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гражданско дело под № 1012/2015година
Производство по чл.288 ГПК.
Обжалвано е въззивно решение на Врачански окръжен съд, постановено на 19.01.2015год. по в.гр.дело №799/2014год., с което е потвърдено решение №168/27.06.2014г. по гр.д.№ 261/14г. по описа на Козлодуйски районен съд и [фирма] е осъдено да заплати на В. П. В. деловодни разноски в размер 1500лв. С първоинстанционното решение са уважени предявените от В. П. В. против [фирма] [населено място] искове по чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ, като съдът е признал уволнението на ищеца за незаконно и е отменил заповед № 4/ 10.01.2014г. на изпълнителния директор на [фирма], издадена на основание чл.328, ал.1, т.10а от КТ; възстановил е ищеца на заеманата преди уволнението работа: „Началник отдел „Превенция” в Управление „Сигурност” в Дирекция „Безопасност и качество” в [фирма]; осъдил е ответника да заплати на ищеца на основание чл.225, ал.1 от КТ сумата 24094.68 лв., представляваща обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.03.2014г. до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски и държавна такса.
Касационната жалба е подадена от [фирма] , представлявано от изпълнителния директор Д.А. и е приподписана от юрисконсулт Цв.К.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, инкорпорирано в касационната жалба, се сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото въпрос “В кой момент се счита, че работникът е упражнил по смисъла на чл.328, ал.1, т.10а от КТ придобитото от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако в шестмесечния срок по чл.94, ал.1 КСО е подал заявление за отпускането й, след като е сключил трудов договор и такава му е дадена от датата на прекратяване на осигуряването му, настъпило преди възникване на трудовото правоотношение” . Според касатора даденият с въззивното решение отговор на този въпрос противоречи на разрешението, дадено с влязлото в сила решение №466 от 10.06.2013г. по гр.д.№289/2013г. на РС [населено място], в което по същия въпрос е прието , че „ упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се свързва с това пенсията за осигурителен стаж и възраст да е отпусната на лицето”. Във връзка със същия въпрос касаторът сочи и основанието по чл.280 т.3 ГПК като поддържа, че произнасянето на ВКС ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване на закона практика.
Ответникът по касация В. П. В. в представен писмен отговор чрез адв. Св.Г. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Излага подробни доводи в тази насока и претендира присъждането на разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
В. П. В. е предявил против [фирма], искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ. С първоинстанционното решение исковете са уважени, тъй като според съда не са били налице предпоставки за приложение нормата на чл.328 ал.1 т.10а от КТ. За да обоснове извода си е посочил, че в процесния случай трудовото правоотношение с ищеца е възникнало след като В. е придобил и упражнил право на пенсия, но не поради осигурителен стаж и възраст, а по реда на чл.69 от КСО.
Въззивният съд е потвърдил това решение. Посочил е, че не споделя решаващите изводи на първостепенния съд за липса на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като и отпуснатата такава по реда на чл.69 КСО също е пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приел е също, че за прилагане на уволнителното основание по чл.328,ал.1,т.10а от КТ меродавен само и единствено е моментът на възникване на трудовото правоотношение, както и моментът към който е придобито, но и упражнено /кумулативно/ правото за осигурителен стаж и възраст.Счел е, че с оглед данните по делото в случая трудовото правоотношение е възникнало преди упражняване на правото за пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да обоснове извода си е посочил, че според съдържащите се в делото писмени доказателства, това право е упражнено от ищеца със заявлението до РУ „СО” при ТП на НОИ – [населено място] към дата 26.10.2012г., т.е. след възникване на трудовите отношения между страните /20.09.2012г./. Приел е, че това е така, независимо от обстоятелството, че от разпореждането за предоставена лична пенсия се установява, че тя се отпуска не към момента на вземане на решението по разпореждането /27.12.2012г./, а и за минало време – към дата 17.09.2012г. посочил е, че меродавен в случая е моментът, към който правоимащият е направил волеизявление, според което е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а това е, както се посочи датата 26.10.2012г.
При тези мотиви на въззивния съд съдът преценява, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по поставения от касатора правен въпрос в изложението. По този въпрос въззивният съд е приел, че предпоставка за наличие на основанието за прекратяване на трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 10а КТ е придобиването и фактическото упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на възникване на трудовото правоотношение – към тази дата работникът да е подал заявление за отпускане на такава пенсия. Формиран е и извод, че упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се извършва с подаване на заявление за отпускане на такава пенсия. С влязлото в сила решение №466 от 10.06.2013г. по гр.д.№289/2013г. на РС [населено място] е застъпено противоположното становище, че упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се свързва с това пенсията за осигурителен стаж и възраст да е отпусната на лицето. С оглед противоречивото разрешаване на правния въпрос съдът намира, че е налице предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Врачански окръжен съд, постановено на 19.01.2015год. по в.гр.дело №799/2014год.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 515лв., както и, че при неизпълнение на указанието в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея касационно производство – прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване в случай на изпълнение на дадените указания в срок.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: