Решение №792 от 40176 по гр. дело №2361/2361 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е
 
 
№ 792
 
 
     гр. София, 29. 12. 2009 година
 
       В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А
 
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети  октомври   две хиляди и девета година в състав:
 
 
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                                                                                                       
                                                                      ВАСИЛКА ИЛИЕВА
 
 
при секретаря  ВИОЛЕТА ПЕТРОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
дело № 2361/2008 година
 
Производството е по §2 ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218а, ал. 1, б. “а” от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. С на „Б. пощи” Е. и касационна жалба на адв. П. С. Г. – пълномощник на „Българска т. компания” АД срещу въззивно решение от 17.07.2007 г. на К. окръжен съд по гр.д. № 547/2006 г.,с което е оставено в сила решение № 233 от 14.03.2006 год.по гр.д. № 458/2004 год. на Д. районен съд,с което са отхвърлени: 1. иск против О. К. и Й. К. К. , с правно основание чл.26 ал.1 пред. 1 от ЗЗД ,за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на едноетажна масивна сграда със застроена площ от 63 кв.м., състояща се от три стаи и две входни предверия, построена в имот с пл. номер 565, кв. 33 по плана на с. С., община К., като противоречащ на закона; 2. иск против Й. К. К. с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху описания недвиж имот; 3. иск с правно основание чл. 431 ал.2 ГПК /отм./.
Жалбоподателят„Б. пощи” Е. релевира оплаквания за неправилност на съдебното решение ,поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства – касационно основание по смисъла на чл.218б ал.1 б.”в”ГПК. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковите претенции.
Жалбата на „Българска т. компания” АД е бланкетна , без да са развити конкретни оплаквания за неправилност на съдебното решение. Моли се за отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковите претенции.
Ответниците в производството – О. К. и наследниците на починалия Й. К. К. Р. С. К., Ц. Й. К. и А. Й. К. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, разгледа жалбите и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.218в ал.1 ГПК/отм./ и са насочени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./
Разгледана по същество жалбата на „Б. пощи” Е. е основателна в частта относно искове с правно основание чл. 97 ГПК /отм./, чл. 108 ЗС и чл. 431 от ГПК /отм./ , а в частта по отношение на иска с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Разгледана по същество жалбата на „Българска т. компания” АД макар и бланкетна е основателна.
В обжалваното решение въззивния съд,действащ като втора първа инстанция, е следвало да изясни фактическата обстановка по делото и въз основа на това да формира вътрешното си убеждение и да изложи мотивирани правни изводи./ ТР № 1/2001 г. на ВКС/ В настоящия случай съдът само е изброил доказателствата приети от първата инстанция и е възпроизвел приетата от нея фактическата обстановка,без да изложи свои мотиви, правни доводи и изводи. Въззивната инстанция е решаващ, а не проверяващ съд, което произтича от положението й на втора инстанция по същество на спора,поради което тя следва да формира свое вътрешно убеждение, което да отрази в мотивите по делото и ако те съвпадат с тези на първа инстанция, да потвърди решението на същата. Мотивите са неразделна част от решението и те обосновават диспозитива на решението. Поради това диспозитива следва да бъде логически извод от изложените мотиви, а в обжалваното решение такива липсват. Липсата на мотиви води до невъзможност настоящата инстанция да установи как е формирана волята на съда и дали тя се подкрепя от доказателствата по делото.
Въззивния съд е допуснал и друго съществено процесуално нарушение, изразяващо се в не произнасяне по допуснато уточнение с протоколно определение от съдебно заседание,проведено на 12.06.2007 г. – иск с правно основание чл. 97 ГПК /отм./ против О. К. и иск с правно основание чл. 108 от ЗС против Й. К. за процесния имот, направено от ищцовите дружества.
Неизясняването на правилната фактическа обстановка е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Неизяснен е останал въпроса предаден ли е бил имотът по съответния ред от Държавата на О. К. в съответствие с параграф 7 от ПЗР на ЗМСМА,както и неговия статут. Не е изследван и въпросът дали процесния недвижим имот не е преминал в преобразуваните дружества, съгласно Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество. Съгласно чл. 17а ЗППДОП имуществото, което държавата е предоставила за стопанисване и управление на държавните предприятия ,преди тяхното преобразуване в търговски дружества, се счита собственост на тези дружества, освен ако в акта за преобразуване не е предвидено друго. Следва да се установи дали процесния имот не е бил включен в активите на дружествата, защото в такъв случай приватизационния договор би имал транслативен ефект и би породил права.
Изложените оплаквания по отношение на иска с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД са неоснователни. Липсват доказателства, от които да се направи извод, че са налице нарушения в процедурата по актуване на имота. Освен това договорът за продажба на чужда вещ не е нищожен. Нищожни са само договорите и то на основанията, които законадателят е обявил за такива. Продажбата на чужда вещ не е изброена сред основанията за нищожност. Следователно дори и да се установи, че продадената вещ е чужда, това не води до нищожност. Това обаче не означава, че действителният собственик е изгубил правото си на собственост, тъй като приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом като последният не е собственик на имота, то и първият не е станал собственик. Това обаче не е вследствие на нищожността на договора, а на обстоятелството, че действителния собственик не е изгубил правата си. Поради това решението в тази част е законосъбразно и следва да се остави в сила.
С оглед на изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да се отмени, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила,довело до необосновани изводи,поради което и неправилно е приложен материалния закон. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в частта относно искове с правно основание чл. 97 ГПК /отм./, чл. 108 от ЗС и чл. 431 ГПК /отм./.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал.1, изр.2,пр.2 от ГПК, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
 
 
Р Е Ш И :
 
ОСТАВЯ в сила решение от 17.07.2007 г. на К. окръжен съд по гр.д. № 547/2006 г. в частта,в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД.
ОТМЕНЯ решението от 17.07.2007 г. на К. окръжен съд по гр.д. № 547/2006 г. в частта относно исковете с правно основание чл. 97 ГПК /отм./, чл. 108 от зс и чл. 431 ГПК /отм./,
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :

Scroll to Top