О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 792
София, 28.11 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври , две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №2755/2016 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура , срещу решение № 569 от 28.03.2016г по гр.дело № 4817/2015г. на Софийски апелативен съд , с което след отмяна на решение №5826 от 30.06.2015г на Софийски градски съд в една част , искът на Н. Б. М. за обезщетение на неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е уважен за разликата над присъдените 5 000 лева до размера от 9 000 лева , а в частта за претендирани имуществени вреди , за сумата 38 920 лв. И по двете главници лихва е присъдена от датата на прекратяване на наказателното преследване 10.02.2011г.
В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Прокуратурата се посочва , че Софийски апелативен съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства и точно прилагане принципа на чл. 52 ЗЗД , като решението е в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968г., съответно е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . Изтъква се несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД поради завишаване, което е и в следствие от разрешен при противоречие с практиката на ВКС материалноправен въпрос ,за определянето му. Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК , доколкото по прилагането на чл. 52 от ЗЗД се изтъква противоречие с принципните указания на ППВС № 4/ 1968г ,както и с разрешения във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост , дадени по други дела при еднородни случаи . В частта по уважения на втора инстанция иск за обезщетение на имуществени вреди се изтъкна противоречие с указанията по т.11 и от ТР №3/2004г на ОСГК, по въпроса може ли по иск на основание чл.2 ЗОДОВ да се присъжда обезщетение на имуществени вреди които са реализирани от ищеца, едноличен търговец (ЕТ) С допълнителна касационна жалба, също постъпила в срок , се изтъква недопустимост на решението в частта за присъждане на лихвата , считано от предхождаща завеждането на иска дата ,тъй като ищецът не е поискал това .
Постъпил е отговор от Н. Б. М. , чрез адв В. И. В частта за имуществените вреди и лихвите не се сочи основание по критерия за допустимост .Дейността на ищеца е била препятствана , били са му отнети превозните средства , с които той я е осъществявал ,прекратен се е оказал търговски договор ,а като ЕТ ищецът е физическо лице.По законово определение тази регистрация на търговец не променя персоналитета, идентичен с този на гражданите ,що се отнася до разходите .Различното данъчно третиране няма отношение към приложното поле на ЗОДОВ , който в сегашната му редакция, допускаща и юридически лица да бъдат обезщетявани,не може да означава изключване само на едноличните търговци .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението в частта по иска за неимуществените вреди , налице е основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК в частта, с която е уважен иска за обезщетение на имуществени вреди , както и основание по служебния критерии за допускане до касационно обжалване ,за проверка допустимостта на решението в частта за присъдената като законна последица лихва върху двете обезщетения , считано от датата на прекратяване на наказателното преследване .
Изложението на Прокуратурата по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК не съдържа конкретен процесуалноправен въпрос , не е конкретизиран и доводът кое обстоятелство от задължително указаните в ППВС №4/1968г въззивният съд е следвало да обсъди при прилагане критерия на чл. 52 ЗЗД , а не е обсъдил. Преформулира се оплакването , че липсват мотиви по отношение на причинната връзка , макар в решението да са обсъдени фактите и доводите на страните за причинна връзка на неимуществените вреди с обвинението . За да бъде конкретен , правният въпрос следва да е свързан с решаващите съображения на съда ,обусловили изхода на делото . В решението е изтъкнато въз основа на кои обстоятелства съдът приема ,че обезщетение за неимуществени вреди се дължи и следва да бъде определено в конкретно присъдения размер. Съобразени са указанията по т.ІІ от ППВС № 4/1968г. Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК Не се касае за разлика в критериите при определяне на обезщетението по справедливост , а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложението съдебни решения поначало не обосновават противоречие по правен въпрос , а и такъв въпрос не е формулиран в изложението .Различни са обстоятелствата по конкретните дела и поради това различно се съизмерява и вредата.
В частта за имуществените вреди е посочено основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК . За да уважи иска в тази част, въззивният съд решаващо е дал положителен отговор на въпроса за приложимостта на ЗОДОВ по претенция за обезщетяване на имуществени вреди, когато гражданинът , незаконно обвинен в извършване на престъпление и претендиращ това обезщетение , е действал като едноличен търговец – в случая [фирма] , а вредите са от прекратен търговски договор . Според въззивния съд вредите не се изразяват в разходите , извършени от търговеца по възложен му превоз на товар по маршрута Мюнхен- София – Техеран с негови автовози по двата сключени договора, а в неполученото изцяло договорно възнаграждение , общо 38 700 евро , от които ищецът е получил от чуждестранния възложител само 20 000 евро в аванс . Не са били реализирани оставащите 4 превоза на товара по маршрута София- Техеран с обща стойност 17 460 евро , в тази насока съдът се е позовал на приета по делото експертиза. С присъденото , ищецът е бил обезщетен за пропусната полза равностойна на 18 700 евро (т.е за пет курса до Техеран) , или 36574 лева .Към тази сума е добавена обичайна търговска печалба , или 600 евро на курс, посочени от вещо лице , като в причинна връзка с действията на Прокуратурата са намерени два нереализирани курса – 1600 евро , или 2346 лева. Безспорни обстоятелства по делото са , че ищецът е бил обвинен в престъпление по чл.206, ал.3 НК за това ,че е обсебил товара ,предаден му за превоз до Техеран от чуждестранен възложител – нови леки автомобили BMW. Същият е бил е задържан за 72 часа ,иззети са били два броя влекачи с ремаркета – автовоз на фирмата , задържани до приключване на разследването ; от ищеца са иззети 17 бр. леки автомобили с марка BMW и предадени на възложителя на поръчката . Въззивният съд е посочил тази факти като установени , но не е изложил съображения за причинната връзка ,не е изложил съображения защо приема вредите от пропуснатите ползи за сигурна имотна облага,нито защо счита , че към остатъка от възнаграждението , които ищецът би получил като търговец от възложителя на превоза, следва да се прибави осреднената търговска печалба , за два курса до Иран .
Възприемането и прилагането на указанията по т.1 и т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК от въззивния съд по начина , обективиран в решението при обезщетяване на имуществени вреди по ЗОДОВ , дава основание за допускане на решението до касационно обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,за да се даде отговор на поставения в изложението на Прокуратурата на РБ въпрос .
Воден от горното , Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на решение № 569 от 28.03.2016г по гр.дело № 4817/2015г. на Софийски апелативен съд в частта по иска за имуществените вреди , както и в частта за присъдените лихви по обезщетенията .
Делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .