О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 793
[населено място], 10.09.2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б., Първо отделение, в закрито заседание на десети септември , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията А. гр. дело № 1607/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
С. В. Р. и А. Г. Р. са подали касационна жалба срещу решение № ІІ-18 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 906 от 2008 г. на Б. окръжен съд с което е оставено в сила решение № 2440 от 12.01.2006 г. по гр.д. № 601 от 2006 г. на Б. районен съд за отхвърляне на положителният установителен иск за собственост на оригинерно основание- давностно владение предявен от касаторите срещу Т. З. и Д. К. за 400/620 ид.ч. от УПИ V-175, кв.19 по плана на[населено място], Б. област. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно защото е постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано .
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационна проверка , като жалбоподателите се позовават на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и считат, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и касационното му разглеждане е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставен е материално правният въпрос за възможността да се придобие по давност идеална част от дворищно регулационен парцел чрез съвместно давностно владение на целия парцел с другия съсобственик. Вторият въпрос е за приложението на чл.59, ал.2 З./отм./ като се сочат решения на ВКС , които са разгледали двата въпроса в различен аспект от този, който е възприет в касираният съдебен акт. Поставен е и въпроса за допустимото преодоляване на нормативните празноти при прилагането на правни норми , които съдържат изчерпателно, ограничително и лимитативно изброяване.
Ответниците Т. Н. З. и Д. Н. К. са депозирали отговор в който подържат, че касационната жалба е недопустима , тъй като не отговаря на условията на чл.280, ал.2 ГПК защото материалния интерес е под 1000 лв. Б. за определяне на обжалваемият интерес е данъчната оценка на цялото дворно място, което е 2 041 лв. като се посочва, че се претендира установяването на собственост върху 1/6 ид.ч. от 400/620 ид.ч. от дворното място или обжалваемия интерес е 219 лв. На второ място намират, че не са налице сочените от С. В. Р. и А. Г. Р. основания за допускане до касационно обжалване защото решението е постановено в съответствие с практиката на ВКС и неговото разглеждане няма да осъществи целите, поставени в чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В отговора излагт подробни аргументи срещу инвокираните пороци за допуснати процесуални и материално правни нарушения.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на С. В. Р. и А. Г. Р. Д. Х. Д. СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА , тъй като са налице условията на чл.280, ал.1 ,т.1 и т.3 ГПК по поставените материално правни въпроси.
Касационната жалба е допустима , тъй като се обжалва решение по оценяем иск при които касаторите са определили обжалваемия интерес по пазарната стойност на мястото , която са подкрепили с представената експертна оценка и за спорната идеална част тя е над 1 000 лева., Предявената жалба е допустима. Правното понятие “обжалваем интерес” не се покрива с понятието цена на иска , макар цената на иска да е един от инструментите, които служат за определяне на обжалваемия интерес.
Касираният съдебен акт е произнесен след решение № 1258 от 4.12.2008 г. по гр.д. № 5521 от 2007 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение с което са дадени указания по приложението на закона.
Бургаския окръжен съд е отхвърлил предявеният положителен установителен иск за придобиване от С. В. Р. и А. Г. Р. на собствеността на оригинерно основание на 400/620 ид.ч. от УПИ V-175 от кв.19 по плана на[населено място], Б. област. Приел е, че по делото не е било установено ищците- касатори да са владели в продължение на десет години явно и необезпокоявано претендираният от тяхна страна недвижим имот. Освен това е счел ,че за тях е съществувала забрана да придобият по давност реална част от парцел предвид разпоредбата на чл.59 З./отм./.
Решението не е постановено в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС по посесорния иск поради което следва да допусне до касационно обжалване.
С. В. Р. и А. Г. Р. следва да внесат държавна такса в размер на 150 лв., определена по Тарифата за таксите , които се внасят в съдилищата по реда на ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на срещу решение № ІІ-18 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 906 от 2008 г. на Б. окръжен съд по касационната жалба на С. В. Р. и А. Г. Р. при условията на чл280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
УКАЗВА на С. В. Р. и А. Г. Р. да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 150 лв. и да представят съответен счетоводен документ.
ДЕЛОТО да се докладва за насрочване след представянето на вносната бележка за държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: