3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№793
София,24.11.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 468 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение от 22.12.2009 год. по гр.д.№ 2598/2007 год. Софийски градски съд е отменил решението от 11.06.2007 год. по гр.д.№ 11428/2006 год. на Софийски районен съд 79 с-в в частта с която е бил отхвърлен предявеният от „М. Х. срещу „З.” иск с правно основание чл.399 (отм.) ТЗ за сумата над 2512 USD и до предявения размер от 4396 USD. Като е счел искът за неоснователен за сумата над посочения размер, съставът на СГС го е отхвърлил, оставяйки в сила осъдителното решение на СГС в останалата му част.
Въззивното решение е обжалвано и от двете страни по спора – съответно в частите с които искът е уважен или отхвърлен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касатора-ищец М. груп”АД се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на обуславящия въпрос: Преустановяването на действието на рамковата полица, води ли до прекратяването на всички издадени въз основа на нея полици (добавъци). Позоваването е на Решение № 138 от 19.11.2009 год. по т.д.№ 367/2009 год. на І т.о. на ВКС и на Решение № 109 от 16.11.2009 год. по т.д.№ 91/2009 год. на І т.о. на ВКС. С първото от тях, съставът на ВКС е приел, че упражненото правомощие по т.44 от рамковия договор за едностранното му прекратяване не се отнася за издадените въз основа на него полици. С второто, съставът на І т.о. е приел, че рамковият договор не е недействителен.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационен контрол по жалбата на „М. груп”АД, доколкото отхвърлителната част на решението на СГС се основава на разбирането, че прекратяването на рамковия договор автоматично води до прекратяване действието и на издадените въз основа на него полици.
Държавна такса по чл.18 ал.1 т.2 ГПК е внесена. Касаторът ще следва да внесе таксата по т.2, възлизаща на 53 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на касатора-ответник З.” се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Поставените въпроси са два: 1/ Към кой момент за застрахования е налице застрахователен риск, съответно застрахователен интерес от сключване на договора, което е основна предпоставка за валидност на застрахователното правоотношение; 2./ Доколко застрахованото лице следва да предприема действия по опазване на имуществения си интерес и в тази връзка явява ли се носител на задължения по застрахователния договор или със сключване на застрахователния договор, независимо от поведението си обезпечава вземанията си по сключени лизингови договори и следва ли да търпи санкцията на отказ за заплащане на обезщетение при неизпълнение на задълженията на застрахована страна.
Така поставените въпроси са неконкретни – неясно е дали визират рамковия договор или последващите го отделни застрахователни правоотношения, материализирани в т.нар. „добавъци”, а и нямат качеството на обуславящи изхода на спора, доколкото не на произнасяне по тях е основал изводите си съставът на СГС. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, поради това, че позоваването е на обжалваеми решения на Софийски районен и Софийски градски съд, постановени по сходни казуси, за които няма данни да са влезли в сила. Ще следва да се отбележи и това, че ако първият от въпросите се тълкува, като отнасящ се към рамковия договор, по неговата действителност ВКС вече се е произнесъл с цитираното по-горе Решение № 109 от 16.11.2009 год. по т.д.№ 91/2009 год. на І т.о. на ВКС. Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасяне, което би било от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като и двата въпроса са поставени общо. З. рискове биват различни, както и правата и задълженията на страните по тях.
Поради това, касационен контрол по жалбата на З.” не следва да бъде допускан.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационен контрол на решението от 22.12.2009 год. по гр.д.№ 2598/2007 год. Софийски градски в частта с която е отменено решението от 11.06.2007 год. по гр.д.№ 11428/2006 год. на Софийски районен съд 79 с-в и е отхвърлен предявеният от „М. Х. груп”АД срещу „З.” иск с правно основание чл.399 (отм.) ТЗ за сумата над 2512 USD и до предявения размер от 4396 USD.
Указва на „М. Х. груп”АД, че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 53 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока и с оглед изпълнението на указанията, делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване или за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационен контрол по жалбата на З.” на тази част от решението от 22.12.2009 год. по гр.д.№ 2598/2007 год. Софийски градски с която е оставено в сила решението от 11.06.2007 год. по гр.д.№ 11428/2006 год. на Софийски районен съд 79 с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.