5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 793
С., 15.12. 2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 398/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Назимович Габбасов – гражданин на Руската федерация, чрез процесуалните му представители адв. Ж. К. и адв. И. Б., срещу решение № 103 от 24.11.2010 г. по гр. д. № 197/2010 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 149 от 18.05.2010 г. по гр. д. № 980/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което М. Назимович Габбасов е осъден да заплати на [фирма] сумата 60 024.33 евро – получена в качеството му на пълномощник на дружеството продажна цена по нотариален акт № 13, том ІV, ргег. № 3321, дело № 587 от 02.06.2009 г. на нотариус М. Б. с район на действие РС – Несебър, ведно със законната лихва от 21.12.2009 г. до окончателното плащане, и сумата 7 596 лв. – деловодни разноски.
К. поддържа, че въззивното решение е нищожно, тъй като е постановено при особено съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до лишаването му от възможност за защита по предявения срещу него осъдителен иск. В касационната жалба са развити и подробни оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с всички предвидени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК основания, поддържани във връзка с конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси, формулирани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] със седалище в [населено място], обл. Б., е депозирал писмен отговор от 16.02.2011 г., в който изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е потвърдил обжалваното пред него решение по гр. д. № 980/2009 г. на Бургаски окръжен съд, с което М. Габбасов е осъден да заплати на [фирма] сумата 60 024.33 евро, след като е приел, че посочената сума се дължи от Габбасов на основание чл.59, ал.1 ЗЗД. Изцяло е възприета установената от първостепенния съд фактическа обстановка по делото, според която в качеството му на пълномощник на [фирма] ответникът е получил сумата 60 024.33 евро като продажна цена за собствен на ищцовото дружество недвижим имот, прехвърлен на трето лице с обективиран в нотариален акт № 13/02.06.2009 г. на нотариус М. Б. договор за покупко – продажба, след което не я е предал на дружеството. За недоказано е счетено твърдението на ответника, че цената е платена от купувача лично на управителя на [фирма] срещу квитанция към приходен касов ордер № 15/08.05.2008 г., поради което удостовереното в нотариалния акт негово изявление за получаване на сумата 60 024.33 евро преди сключване на договора за продажба е неверно. Съобразно приетите за установени правнорелевантни факти по спора, въззивният съдебен състав е направил решаващият извод, че задържайки продажната цена, ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца до размер на получената от продажбата сума – 60 024.33 лв., и е потвърдил като правилно решението на първата инстанция, с която тази сума е присъдена на дружеството – ищец.
С решението си въззивният съд се е произнесъл и по наведените във въззивната жалба на ответника оплаквания за допуснати в първоинстанционното производство съществени процесуални нарушения, препятствали ефективното упражняване на правото му на защита. Като неоснователно е преценено оплакването за непредоставяне на допълнителен срок за отговор на исковата молба след постановяване на определение по чл.369 ГПК за преминаване към общия исков ред за разглеждане на делото. Посочено е, че след като ответникът – жалбоподател е депозирал подробен отговор на исковата молба и е ангажирал доказателства срещу иска, пропускът да му бъде предоставен нов срок за отговор след определението по чл.369 ГПК не е рефлектирал върху пълноценното организиране на защитата му в процеса. За неоснователно е прието и оплакването за незаконосъобразност на отказа на първоинстанционния съд да допусне поисканите с отговора на исковата молба доказателства. Въззивният съд е препратил към собственото си определение по чл.267 ГПК, с което е оставил без уважение искането във въззивната жалба ангажираните с отговора доказателства да бъдат събрани във въззивното производство при условията на чл.266, ал.3 ГПК по съображения, че жалбоподателят не сочи при какви процесуални нарушения те не са допуснати от първата инстанция.
След служебна проверка за валидността на обжалвания съдебен акт и преценка на въведените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК основания, настоящият съдебен състав намира следното :
Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационен контрол поради вероятност същото да е нищожно. По делото не се констатират пороци във формата и съдържанието на обжалвания съдебен акт, които биха довели до неговата нищожност. Съществените процесуални нарушения, с които касаторът е аргументирал тезата си за нищожност на решението /въпрос № 6 от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, са относими към правилността, а не към валидността на въззивния акт. Поради това сочените нарушения на съдопроизводствените правила не могат да обосноват предположение за нищожност на решението като самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване, съобразно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Извън очертаното в чл.280, ал.1 ГПК приложно поле на касационното обжалване е посоченият под № 1 в изложението процесуалноправен въпрос за процесуалното действие, от което следва да започне разглеждането на делото след постановяването на определение по чл.369, ал.1 ГПК за преминаване от производство по търговски спор към производство по общия ред. Дори да се приеме за значим за конкретното дело – с оглед започването му като търговски спор по Глава ХХХІІ ГПК, поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В качеството си на ответник в исковото производство касаторът е подал отговор на исковата молба, и то преди да му е връчен надлежно препис от същата, в който е изложил защитните си възражения и доводи по предявения срещу него осъдителен иск и е ангажирал многобройни доказателства за тяхното установяване. Няма данни касаторът да е бил лишен от възможност да организира защитата си вследствие формалния пропуск на съда да му предостави допълнителен срок по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба след постановяване на определението по чл.369, ал.1 ГПК. При тези обстоятелства, какъвто и да е отговорът на разглеждания въпрос, не би се стигнало до промяна в изхода на делото, което прави безпредметно допускането на касационното обжалване на поддържаното основание – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Не могат да се квалифицират като обуславящи за изхода на делото в смисъла, изяснен с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, и следните формулирани в изложението въпроси : „Дали факта на неоткриване на производство по оспорване на нотариалния акт по чл.193, ал.1 ГПК препятства възможността страната с други писмени доказателства да докаже, че отразени в нотариалния акт обстоятелства са неверни; Може ли съдът едва с решението си да констатира, че представен и приет по делото документ не съставлява доказателство за правопогасяващите претенции/възражения на някоя от страните; Дали задължителната доказателствена сила на нотариалните актове обхваща истинността на отразени в тях обстоятелства и може ли тези обстоятелства да бъдат оспорени независимо от неоспорването на истинността на нотариалния акт; Каква е формалната доказателствена сила на приетия по делото частен писмен документ – квитанция към ПКО от 08.05.2008 г., подписана от И. М. като управител на ищцовото дружество; Необходимо ли е и как следва да се установяват размера на обогатяването, обедняването и връзката между тях в хипотезата, когато в качеството си на пълномощник едно физическо лице е получило цената от продажбата на недвижим имот, собственост на търговско дружество, и не я е отчело на дружеството.”. Изброените въпроси предпоставят ревизиране на решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция, свързана с преценката на доказателствата, възприемането на фактическата обстановка по спора и формирането на вътрешното съдийско убеждение, поради което са относими към касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и могат да получат отговор едва с решението по чл.290 ГПК. Несъответствието на въпросите с установеното в чл.280, ал.1 ГПК общо изискване за достъп до касация изключва възможността по повод на тях да се допусне касационно обжалване, независимо дали са осъществени поддържаните в изложението допълнителни предпоставки, специфични за всяко от визираните в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК основания.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне единствено по посочения под № 2 процесуалноправен въпрос, който касае предпоставките за допускане на доказателства във въззивното производство в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК и задължението на обжалващата страна да обоснове тяхното съществуване. Макар и непрецизно формулиран, въпросът е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като уважаването на предявения срещу ответника – касатор осъдителен иск в значителна степен произтича от отказа на решаващия въззивен състав да допусне поисканите с въззивната жалба на същия доказателства с мотив, че не са посочени конкретните процесуални нарушения, препятствали събирането им в първоинстанционното производство. Като не е съобразил наведените във въззивната жалба оплаквания за незаконосъобразност на отказа на първостепенния съд да допусне поисканите с отговора на исковата молба доказателства и не е извършил самостоятелна преценка дали те са относими към спора и допустими при условията на чл.266, ал.3 ГПК, въззивният съд е постановил решението си в отклонение от задължителната практика на ВКС по приложението на чл.267 във вр. с чл.266, ал.3 ГПК, обективирана в служебно известното на настоящия състав решение № 224 от 02.07.2010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ІІ г. о. /публикувано в правноинформационната система „А.”/, което съставлява основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 103 от 24.11.2010 г., постановено по гр. д. № 197/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора М. Назимович Габбасов в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 348.00 лв. /две хиляди триста четиридесет и осем лв./, на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията касационното производство ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :