О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 796
София, 16.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение , в закрито заседание на двадесет и шести октомври , две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1740/2017 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Л. П. К. ,чрез адв. С.И. срещу решение №330 от 17.01.2017г по гр.дело № 2135/2016г. на Софийски градски съд След частична отмяна на решение от 07.07.2015г по гр.д №22680/2012г с което иск на основание чл. 92 ал.1 ЗЗД е бил уважен в пълния предявен размер от 9 480 евро , въззивният съд е отхвърлил иска за размера над сумата 765,06 евро като неоснователен ,съответно е отхвърлил частично обусловения иск за мораторна лихва за забава върху тази неустойка , над размера от 109 лв.
В касационната жалба и изложение към нея се поставят пет въпроса . Първият въпрос (т. 1) е за тълкуване на анекс към предварителен договор , като се отчита действителната воля на страните и се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , предвид противоречие с реш. №546/2010г по гр.д №856/2009г ІV г.о реш. № 504/2010г ІV г.о , реш. №81/2009г по т.д №761/2008 ТК
Вторият въпрос (т.2) е за действието на уговорка за неустойка предвидена в предварителен договор с елементи на договор за изработка , когато тази неустойка е предоговорена с анекс след сключване на окончателния договор и не е в нотариална форма По този въпрос се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК , предвид противоречие с реш №316/2013г по гр.д №217/2012г ІІг.о, постановено по чл. 290 ГПК в отговор на правен върос , който не съдържа разрешение за настоящия случай . Въззивният съд е приложил указанието по това решение несъответно и го е интерпретирал превратно като се е позовал на липса на нотариална форма , за да не зачете действието на учоворка с предмет промана относно неустойката. Поради това се поддържа и основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .
Същото основание се изтъква и по въпросите , формулирани в т.3-5 от изложението : за действието на предоговорена неустойка с оглед изискванията за формата ,с оглед момента на нейното сключване с анекс към предварителния договор ,след изпълнението му като окончателен с оглед че не е предоговорена между всички страни по предвалителния договор , а между един от учредителите на правото на строеж и строителя .
В отговор ответникът по жалбата [фирма] оспорва основанията за допускане до обжалване Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за тълкуване волята на страните в съответствие с практиката на ВКС. Съобразена е именно общата воля на страните .Не може договор във формата на нотариален акт ,подписан от тримата съсобственици , да бъде изменен с анекс , подписан само от един съсобственик , ищцата. Изтъква се , че по част от въпросите се поддържат взаимоизключващи се основания по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК , като никое от тях не се обосновава .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите ,формулирани в т. 2 , т. 3 от изложението ,които взаимно се допълват и припокриват като въпрос за действието на уговорка за неустойка, предвидена за да обезпечи срочното изпълнение на задълженията на строителя спрямо всички собственици-учредители , поети с предварителен договор за учредавяне право на строеж срещу построяване на обекти в сграда, когато с един от собственици-учредители , с анекс към предварителния договор , е предоговорена друга по обем неустойка и това е сторено във формата , в която е сключен предварителния договор , след като вече е бил сключен окончателния договор за учредяване право на строеж в нотарална форма .
Този въпрос е произнесен решаващо от въззивния съд и е обусловил изводите му за правопораждащите факти Ищцата е поддържала с иска, че основанието на претенцията за неустойка е клаузата от предварителния договор (т.31 на същия), но спрямо размера на неустойката се прилагат клаузите на анекса(т.12 на същия), сключен единствено с нея , при посочените във въпроса предпоставки. Въззивният съд решаващо е приел ,че анексът не поражда правно действие между страните в частта за предоговаряне на неустойката, тъй като не е сключен във формата , изискуема за учредяване на право на строеж, който договор е бил оформен като окончателен с нотариален акт. Затова неустойка се дължи при условия и размер съгласно посоченото в предварителния договор , доколкото в нотариалния акт е било посочено изрично , че уговорките по него запазват действието си . Въззивният съд е изтъкнал , че в този смисъл е реш. № 316/2013г по гр.д №217/2012г ІІг.о , практика по чл. 290 ГПК . Защитата на касатора подчертава ,че съгласно посоченото решение от практиката на ВКС се следи за необходимостта от нотариална форма, но не по отношение на неустойката , а за уговорки , засягащи обема на правото на строеж .
При горните обстоятелства ВКС приема довода на защитата за противоречие с цитираното решение на ВКС по въпроса , формулиран в т. 2 и допълнен в т.3 от изложението. Въззивният съд ,в противоречие с изтъкнатата практика на ВКС е приел , че за изменение на уговорките в частта за неустойката по отношение на други поети с предварителния договор задължения ,чиято престация е след сключването на окончателния договор в нотариална форма,е необходима същата форма. Налице е и противоречие с решение № 210/2015г по гр.884/2011г ІV г.о на ВКС , практика по чл. 290 ГПК, според което при предварителни договори със смесен характер , които наред с основното, организационно задължение, инкорпорират и договор за изработка, сключването на окончателния договор не погасява останалите престационни задължения ,съответно възникването на съответните акцисорни задължения при неизпълнението им , вкл. за неустойки , съответно възможността те да бъдат изменяни по взаимно съгласие .
По останалите въпроси не е изпълнен общия селективен критерии за допускане до касационно обжалване.Първият формулиран въпрос(т.1) е за тълкуване на уговорките в анекса съгласно правилато на чл. 20 ЗЗД. Въззивният съд не се е произнасял решаващо по него поради възприетото, че клаузата в анекса не е породила действие . По иска за неустойка въззивният съд не е обсъждал и значението , които би имало изпълнението на други уговорки по същия анекс, в частност , да се заплаща наем (т.4) . Същите са били предмет на друг иск ,в която част решението е влязло в сила. Не е обсъждан решаващо и въпросът би ли имала действие предоговорената с анекса неустойка и по отношение другите собственици – учредители , които не са страни при подписването му(т.5).Разрешен е спор за неустойка между тези страни, които са сключили анекса .
Ето защо Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска до касационно обжалване решение №330 от 17.01.2017г по гр.дело № 2135/2016г. на Софийски градски съд
Задължава касаторът Л. П. К. в седсмичен срок да внесе 369 лв държавна такса по сметка на ВКС и да представи вносния документ
Делото да се докладва за насрочване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.