О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София, 30.12.2009 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди и девета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 655 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от А. Г. М. от гр. С. чрез процесуалния му пълномощник срещу въззивно решение от 09.03.2009 г. по в. гр. д. № 2237/2006 г. на Софийски градски съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд решение от 22.02.2006 г. по гр. д. № 7613/2004 г., жалбоподателят е бил осъден да заплати на ЗД ”Б” АД, гр. С. сумата 4 594,73 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение до размер на пазарната оценка на нанесените вреди върху м. п. с., собственост на Д. В. , ведно със лихва за забава в размер на 1 635,94 лв. и разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон – чл. 402 ТЗ /отм./ и чл. 45 ЗЗД, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според жалбоподателя, съдът не е обсъдил основното възражение на ответника по иска за недопустимост на предявените искове поради това, че ответникът не бил пасивно легитимиран да отговаря по тях. Поддържа се, че е налице хипотезата на чл. 213, ал. 1, т. 4 от К. за застраховането и съответно § 143 от ПЗР към ЗИДКЗ, както и, че не е установено плащане на застрахователното обезщетение.
В приложеното изложение на основанията за допускане на обжалване по приложно поле е налице позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по четири съществени материалноправни и процесуалноправни въпроса, в разрез с практиката на ВКС. Жалбоподателят е формулирал въпросите по следния начин: 1/ пасивно легитимиран ли е да отговаря причинителят на вредата по иск на застрахователя, встъпил в правата на увреденото лице, при наличието на хипотезата на чл. 213, ал. 1, т. 4, във вр. с § 143 от ПЗР на КЗ; 2/ достатъчно доказателство за извършено плащане ли е авизо по платежно нареждане, съобразно изискването на чл. 305 ТЗ, във вр. с чл. 75, ал. 3 ЗЗД; 3/ допустими ли да нови доказателства извън разпоредителното и първо заседание на въззивния съд; 4/ начинът на определяне на вредите в резултат на настъпило п. т. п.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище в писмен отговор за недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, предвид определяне на приложимата норма – чл. 402 ТЗ /отм./, а не чл. 213 от К. за застраховане и неприложимост на § 143 от ПЗР на същия закон, тъй като, според него, той нямал ретроактивно действие.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ЗЗД , приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят е формулирал конкретни материалноправни и процесуалноправни въпроси, по отношение на които следва да се преценяват изискванията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 -3 ГПК. Материалноправните или процесуалноправните въпроси трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивната инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение /чл. 281, ал. 3 ГПК/. С оглед данните по делото, първият значим материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, се свежда до наличието на предпоставките за реализиране на имуществената отговорност за вреди на делинквента – причинител на ПТП към суброгиралия се в правата на увреденото лице негов застраховател след плащане на дължимото обезщетение. Даденият в обжалваното решение отговор на този въпрос е в съответствие единствено с действащата към момента на възникване на спорните правоотношения норма на чл. 402, ал. 1 ТЗ, която е отменена в последствие с § 15 от ПЗР на К. за застраховането /ДВ, бр.103/2005 г. в сила от 01.01.2006 г./, както и постоянната практика по приложението на цитираната правна норма.
Поставеният от касатора въпрос относно приложението на § 143 от ЗИД на К. за застраховането /ДВ, бр. 97/23.11.2007 г./, във вр. с разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр. четвърто от КЗ е от решаващо значение, и би повлиял на крайния изход на процеса, предвид разрешението, дадено в Решение № 119/07.10.2009 г. по т. д. № 40/2009 г. на ВКС, ТК, І отделение и Решение № 99/ 02.11.2009 г. по т. д. № 70/2009 г. на ВКС, ТК І отделение. В двете решение на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е посочено, че с изменението на закона регламентът на чл. 213, ал. 1, изр. 4 се разпростира за всички случаи на встъпване в право, независимо от това, дали то е възникнало за правоотношения, създадени по КЗ или при действието на ТЗ, с единственото условие да не е платено обезщетението към 23.11.2007 г. Или, съдебната практика приема, че нормата има ретроактивно действие, което от своя страна означава, че правото на регресно вземане на застрахователя по договор за застраховка ”каско” срещу деликвента вече е субсидиарно, а освен това регресното вземане вече е частично – само до размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договор за задължителна застраховка “гражданска отговорност”. Оттук и би могъл да възникне въпросът за наличие или отсъствие на пасивна материалноправна легитимация. В тази част въззивното решение, като несъдържащо произнасяне по приложимост на цитираната правна уредба спрямо конкретните факти, предвид въведено от ответника възражение за приложението на § 143 ПЗР на ЗИДКЗ пред инстанциите по същество, е в отклонение от цитираната задължителна практика на ВКС и това обосновава допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По отношение на въпроса за доказване плащане от страна на застрахователя по реализиран застрахователен риск и в частност за правното значение на авизото като вид платежно нареждане, с което ищецът е наредил плащане по отношение на трето лице, което е отстранило вредите чрез ремонт на превозното средство и за значението на партидния лист /банков парагон/, то този въпрос е относим към доказване на част от фактическия състав по чл. 402 ТЗ и по отношение на него не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.становяването на плащане е въпрос, свързан с доказване на правнорелевантните факти, а от тук и с правилността на съдебния акт, която се преценява по реда на чл. 281, т. 3 ГПК. В тази връзка са постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и Решение № 50/ 02.04.2009 г. по т. д. № 485/2008 г. ВКС, ТК, ІІ т. о.
Не е налице релевираната от касатора предпоставка по т. 2 на чл. 280 ГПК, тъй като трите съдебни решения на въззивна инстанция обективно не могат да се преценяват като противоречива практика, щом като няма данни за това, те да са влезли в сила.
По отношение на поставения трети процесуалноправен въпрос отсъства отклонение от практиката на ВКС, свързана с компетенциите на въззивната инстанция във връзка с допускане и събиране на доказателства /т. 6 на ТР № 1 / 2000 г. на ОСГК на ВКС/.
Въпросът за начините и методите при определяне на обезщетението за имуществени вреди от ПТП е значим, по отношение на него е налице произнасяне по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 37/23.04.2009 г. по т. д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І отделение.
При тези данни, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1и 3 ГПК.
Жалбоподателят ще следва да внесе държавна такса в размер на 124,61 лв. за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК в едноседмичен срок от уведомяването.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 09.03.2009 г. по в. гр. д. № 2237/2006 г. на Софийски градски съд в обжалваната му част.
УКАЗВА на А. Г. М. от гр. С. да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 124,61 лв. в едноседмичен срок, считано от съобщението.
УВЕДОМЯВА жалбоподателя, че при неизпълнение на дадените указания касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на П. на І т. о. за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: