Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
СОФИЯ 24.04.2009
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 19 януари 2009 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
при секретаря В. Петрова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2561/08 година по описа на ВКС, ІV г.о., и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.218 а, ал.1, б. ”а” ГПК / отм./ във вр. с §2, ал.3 ГПК.
С решение № 1367/ 27.12.2007 г. по в.гр.д. № 1632/07 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 1452/ 16.05.2007 г. по гр.д. № 3323/05 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Н. Ж. и Т. Й. Т. срещу Л. П. А. иск за ревандикация на 172/ 772 ид. части от реална част с площ от 368 кв.м. от ПИ № 178 по КП на м.”В”, гр. В., целият с площ 772 кв.м. и вместо него е постановено друго, с което ответникът Л. А. е осъден да им предаде владението върху посочените 172/ 772 ид. части. С въззивното решение е отменено решението на Варненския районен съд и в частта, с която е отхвърлен в установителната му част искът по чл. 108 ЗС, предявен от В. Н. Ж. и Т. Й. Т. против П. И. А. и П. Л. А. и е постановено друго, с което е признато за установено, че ищците са собственици на 172/ 772 ид. части от реална част от 368 кв.м. от ПИ № 1* останалата част, с която искът за ревандикация против Л. А. е отхвърлен за 600/772 ид. части, както и в частта, с която искът за ревандикация против П. и П. А. е отхвърлен в осъдителната му част изцяло, а в установителната му част за 600/ 772 ид. части, първоинстанционното решение е оставено в сила.
Против въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от ищците В. Н. Ж. и Т. Й. Т. чрез техния пълномощник адв. Д. Г. Развити са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Доводите са за това, че ответниците не са доказали правото на ползуване върху спорния имот да им е било предоставено по предвидения за това ред предвид обстоятелството, че протокол № 20 от 04.11.1968 г. на ИК на ОНС- Варна не е подписан от председателя на ИК, както и че оценката на земята е определена от некомпетентен орган, поради което неправилно съдът е приел, същите валидно са придобили право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ.
Ответникът Л. П. А. чрез своя процесуален представител адв. С. С. е подал касационна жалба против въззивното решение в частта, с която е осъден да предаде на В. Н. Ж. и Т. Й. Т. владението върху 172/ 772 ид. части от имота. Счита, че в тази част решението е необосновано, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с решение № 238/ 15.07. 1994 г. на ПК- Варна в полза на наследници на Й. Т. К. е възстановено в съществуващи стари реални граници правото на собственост върху нива от 7.650 дка в землището на В. , м. Кара али, находяща се в терен по § 4, представляваща имот № 7* от кадастралния план, изработен през 1956 г., част от която – около 368 кв.м., е включена в имот № 178 по плана от 1987 г., целият с площ от 772 кв.м. Съдът е приел, че възстановеният имот е идентичен с имота, закупен от наследодателя на ищците с нот. акт № 157/ 1937 г.
По правата на ответниците е приел, че през 1968 г. в полза на П. А. е било предоставено по реда на ПМС 21/ 63 г. право на ползуване върху спорния имот. Към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота е съществувала масивна сграда, изградена в периода 1979-1980 г., за която е било издадено строително разрешение . През 1993 г. П. А. е упражнил правото си да изкупи земята по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и след заплащане на определената цена е придобил право на собственост върху нея до размер на 600 кв.м. Оттук съдът е заключил, че ответниците владеят без основание 172/ 772 ид. части от ПИ пл. № 178.
Неоснователен е касационният довод, поддържан от касатора Л. А. , че не е доказана идентичността на възстановения на ищците земеделски имот с този, закупен от техния наследодател с нот. акт № 157/ 1937 г. Становището на въззивния съд по този въпрос се основава на съвкупен анализ на доказателствата по делото. Съдът е съпоставил съседите, посочени в нотариалния акт, с данните от анкетирането, при което тези лица или техните правоприемници са индивидуализирали притежаваните от тях земеделски имоти преди образуването на ТКЗС като съседни на този на ищците и е направил обоснован извод, че закупеният от Й. К. имот съответствува по местоположение на имот № 7* по КП от 1956 г.
В съответствие с доказателствата по делото е и изводът на въззивния съд, че са били налице предпоставките на § 4 а ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на имота от ответника П след заплащане на цената за земята е осъществен завършващият елемент от фактическия състав на това придобивно основание. По делото е безспорно установено, че същият фигурира в списък № 1, одобрен с решение по протокол № 20/ 04.11.1968 г. на ИК на ОНС – Варна, на лицата за раздаване на пустеещи земи по реда на ПМС № 21/ 63 г. Протоколът е подписан от В. С. , заемащ към този момент длъжността зам. председател на ИК на ОНС и от секретар. Дори да се приеме, че е налице процедурно нарушение на чл. 51, ал.5 ЗНС/ отм./, тъй като от данните по делото се установява, че председателят на ИК на ОНС Хр. Т. е участвувал в това заседание, то е формално и не може да се приравни на липса протокол, удостоверяващ взетото решение, предвид обстоятелството, че същият е подписан от зам. председател, който по силата на своето служебно положение може да действува вместо титуляра.
Неоснователен е и следващият довод, поддържан от касаторите В. Ж. и Т. Т. , че оценителния протокол е нищожен, тъй като не бил подписан от кмета на общината, а от кметски наместник, откъдето се прави извод, че не е осъществен един от елементите на фактическия състав на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което ответникът П. А. не е придобил валидно правото на собственост върху предоставения му за ползуване имот. По делото е безспорно, че П. А. е упражнил правото си да изкупи имота при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ чрез заплащане на цената на земята през 1992 -1994 г. Въз основа на подадената от него молба назначената комисия е изготвила оценителен протокол № 438/ 02.12.1993 г., с който е определила оценката на земята. Действуващата към този момент правна уредба, регламентираща придобиването на право на собственост от ползувателите по § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ, не предвижда утвърждаване на оценителния протокол от кмета на общината. Това изискване е въведено по – късно с разпоредбата на § 62 ПЗР на ЗИДППЗСПЗЗ/ ДВ бр. 122/ 97 г./
По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на въведените с касационните жалби основания по чл. 218б, ал.1, б.”в” ГПК / отм./ следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1367/ 27.12.2007 г. по в.гр.д. № 1632/07 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :