Решение №80 от 4.3.2014 по търг. дело №142/142 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

6

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№80

С., 04.03.2014 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 267 от описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Й. А., чрез пълномощника му адвокат А. И., против решение от 16.10.2013 г., постановено по гр.д. № 12712 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав, с което е оставено в сила решение от 13.06.2011 г. по гр.д. № 11274/2006 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав за отхвърляне на предявения от Л. Й. А. против Л. Х. П. и М. Х. П. иск с правно основание чл.38а ЗЖСК по отношение на апартамент № 8 с посочени граници, находящ се във вх.А /секция блок-2/, ет.2, със застроена площ от 128.35 кв.м. и 9.497 % ид.ч. от общите части на [жилищен адрес] състоящ се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, предверие, коридори и три балкона.
Ответниците по касационната жалба Л. Х. П. и М. Х. П. считат, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендират възстановяване на направените разноски.
Софийски градски съд е констатирал, че предявеният иск е с правно основание чл. 38а ЗЖСК и има за предмет освен установяване на факта на владение от ищеца и нарушението му от ответника, също и наличието на членствено правоотношение в Ж. за ищеца, както и право на собственост на Ж. върху разпределеното жилище, като срещу иска ответниците противопоставят възражение за изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност по отношение на процесния апартамент. Прието е, че разглеждането на възражението за придобиване на имота по давност е допустимо в производството по иск по чл. 38а ЗЖСК, доколкото в това производство ответниците могат да се бранят с възражението, че жилището не е собственост на Ж., противопоставяйки свои самостоятелни права върху него, включително и с правоизключващи възражения – като възражението за давност.
Въз основа на показанията на свидетеля Д. Ж., основател на Ж. „Български художник” от 1984 г. и работил на длъжността „инвеститорски контрол” на Ж. за периода от 1989 г. до 1991 г. и след това до 1994 г., е прието, че ответниците Л. П. и М. П. към 1998 г. вече са били настанени в процесния жилищен имот от строителя на сградата, като тези свидетелски показания се подкрепят както от другите свидетели по делото, така и от представения по делото протокол от 07.08.1995 г., съгласно който на П. са предадени ключовете и владението на процесния имот от строителя. Според показанията на свидетелката Н., съсед на ап. 8, ответниците се преместили в блока през 1994 г. – 1995 г., като през 1994 г. правили ремонт на апартамента, а от 1995 г. започнали да живеят в апартамента непрекъснато, заедно със сина си. Свидетелката Н. А., която също е съсед на ответниците и ги познава от 1994 г., е заварила ответниците в апартамента им, когато се нанесла в сградата през 1996 г. Свидетелските показания на тримата свидетели са възприети за непротиворечиви и от тях е счетено за установено, че ответниците са владели имота от 1994 г. – 1995 г., като от 1994 г. правят ремонт на същия, а през 1995 г. се нанасят да живеят за постоянно там, с което упражняват фактическа власт върху имота и явно демонстрират намерението си да владеят и да своят имота. По делото липсват данни владението на процесния жилищен имот от страна на ответниците да е нарушавано или прекъсвано в посочения период, или друго лице да е упражнявало фактическа власт или владение върху имота.
По отношение спорът дали през 1994 г. – 1995 г. сградата, в която се намира процесният апартамент, е изградена до степен „груб строеж“, т.е. дали е налице годен обект на правото на собственост, е прието, че събраните пред първата инстанция доказателства, а именно констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ, както и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 14.11.2006 г. установяват съответно, че сградата е завършена до степен на груб строеж през 1994 г., а строително – монтажните работи по сградата са спрени през 1995 г., когато вече сградата е била изградена до етап „груб строеж“, съответно към 1994 г. процесният апартамент е годен обект на правото на собственост и може да бъде придобиван чрез определените в закона придобивни способи, включително чрез придобивна давност.
В обобщение е направен извод, че към момента на предявяване на иска през 2006 г. са изтекли повече от 10 години от момента, в който ответниците са започнали да владеят имота, поради което възражението им за придобиване на правото на собственост върху процесния апартамент поради изтекла в тяхна полза 10-годишна придобивна давност, е прието за основателно. Счетено е, че придобивната давност е оригинерен способ за придобиване на правото на собственост върху недвижим имот и тя може да бъде противопоставена на всяко трето лице, поради което за изхода на настоящото дело е без значение дали Ж. е собственик на имота, върху който е построена сградата и съответно на процесното жилище и дали ищецът е член-кооператор на Ж., и съответно му е разпределен процесният апартамент. С оглед извода, че направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза придобвна давност следва да бъде уважено, а предявеният от ищеца иск по чл. 38а ЗЖСК отхвърлен дори само на това основание, съдът не е обсъдил останалите спорни по делото въпроси, а именно дали Ж. е собственик на имота, върху който е построена сградата и съответно на процесното жилище, както и дали ищецът е член-кооператор, тъй като тези доводи не променят факта на изтеклата в полза на ответниците 10-годишна давност и не влияят върху възможността същите да бъдат признати за собственици на процесния жилищен имот.
К. се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Счита, че от значение за точното прилагане на закона са въпросите: „презюмира ли закона субективния елемент на владението /animus/ и доказателствената тежест за оборване на този факт в тежест на ответника по възражението ли е и следва ли субективния елемент да е манифестиран и пред кого?” и „може ли да бъде предмет на разпоредителна сделка имот или същият да бъде придобит по давност преди издаване на официални документи по реда на ЗУТ /З.-отм./ и от кой момент процесният имот /жилище/ е в гражданския оборот?”. По поставените въпроси е налице задължителна практика на ВКС – напр. решение № 277/28.06.2012 г. по гр.д. № 259/2012 г., ВКС, І г.о., решение № 117/26.04.2011 г. по гр.д. № 718/2010 г., ВКС, І г.о. – според която намерението за своене се предполага съгласно чл.69 ЗС и в тежест на насрещната страна е, ако твърди това, е да докаже, че лицето, което осъществява фактическа власт върху имота държи вещта за другиго, а не за себе си, както и че установяването наличие на груб строеж, завършен преди влизането в сила на ЗУТ, може да става с всички доказателствени средства, вкл. и със свидетели и за владението не един имот по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС е без значение кога администрацията ще издаде разрешение за ползването на този имот, тъй като фактическата власт като елемент на владението може да се реализира не само чрез прякото ползване на имота, а и чрез други действия като например извършване на довършителни работи, подобряване, поддържане и опазване на имота. В. решение съответства на практиката на ВКС, поради което по тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
К. поставя и въпросите: „какви са белезите на упражняването на фактическата власт като акт на лице, за да може да се обосноват предпоставките на чл.79 ЗС за придобиване на имот по давност след изтичане на законоустановения срок и следва ли да е налице манифестирано своене, за да може лицето да се ползва от давностния срок и това намерение следва ли да е насочено срещу собственика /доведено до знанието му/?”; „изтича ли придобивна давност в периода 1990-2000 г. при действието на ограничителната норма на чл.31, ал.3 ЗК-отм.?”; „възможно ли е придобиване на имот по давност, който не е въведен в експлоатация /т.е. съществува законова забрана за обитаване на този имот/, както и когато за имотът не са били съставени в придобивния период официални документи, удостоверяващи степента на завършеност?” и „допустимо ли е изтичане на придобивна давност в периода 1995 г. – понастоящем, относно имот, идеална част от който е собственост на Столична община или Държавата с оглед разпоредбата на чл.86 ЗС /изм. ДВ бр.31/1990 г., доп. ДВ бр.33/1996 г./.
Първият въпрос е свързан с тезата на касатора, че ответниците не са демонстрирали анимуса си, тъй като в процесния апартамент не е имало регистрирани лица, а тяхната адресна регистрация е на друг адрес, като въпреки предявяването на иска през 2006 г., първото редовно съдебно заседание е проведено на 24.09.2007 г., след публикация в Държавен вестник, т.е. касае се до довод за необоснованост на извода на въззивния съд за упражнявано явно и несъмнено владение, въз основа на който се преценява правилността на въззивното решение, а не до правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По втория въпрос е налице позоваване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. От съдебните актове, на които се позовава касаторът, относимо към въпроса е само решение № 183/30.03.2009 г. по гр.д. № 5332/2007 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на ГПК-отм., според което след като жилището е собственост на Ж., то същото не е могло да се придобие по давност съобразно разпоредбата на чл.31, ал.3 ЗК-отм., действала до 3.01.2000 г. По този въпрос обаче вече е постановена практика на ВКС по чл.290 ГПК – напр. Решение № 434/11.11.2010 г. по гр.д. № 387/2010 г., ВКС, ІІ г.о. – с която е прието, че нормата на на член 31 ал.3 ЗК /отм/, действала за периода от 03.08.1991 г. до 03.01.2000 г., съдържаща забрана да се придобие по давност имущество на кооперация, не намира приложение към имотите, придобити от Ж., на която практика въззивното решение съответства. Останалите съдебни решения, посочени от касатора, вкл. постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 117/26.04.2011 г. по гр.д. № 718/2010 г., ВКС, І г.о. са постановени при различна фактическа обстановка и или не дават разрешение на този въпрос, или не удостоверяват наличието на противоречива практика на ВКС.
По третия въпрос също е налице практика на ВКС, на която въззивното решение съответства, като с Решение 264/20.12.2012 г. по гр.д. № 395/2012 г., ВКС, ІІ г.о. е дадено тълкуване, че не съществува пречка да бъде установено владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС върху имот, невъведен в експлоатация, като владението се осъществява чрез действия, различни от прякото ползване на имота по предназначение.
Четвъртия въпрос е изцяло неотносим към изхода на настоящото производство, доколкото спорът се развива между лица, ралични от дъжавата или община, които не се явяват техен правоприемник, съответно – въззивният съд не се е произнасял по него.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови направените от ответниците по касационната жалба разноски, както следва: на М. Х. П. сумата 2000.00. за процесуално представителство от адвокат Б. по приложения договор за правна помощ и на Л. Х. П. сумата 2000.00 лв. за процесуално представителство от адв.Т. по приложения договор за правна помощ.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.10.2013 г., постановено по гр.д. № 12712 по описа за 2011 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д въззивен състав.
ОСЪЖДА Л. Й. А., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.4, адвокат А. И. да заплати на М. Х. П., [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за касационното проиводство в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева и на Л. Х. П., [населено място],[жк][жилищен адрес] разноски за касационното проиводство в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top