4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
гр.София, 10.07.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на eдинадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1870 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. К. И. против решение № 480 от 7.11.2014 г., постановено по въззивно гражданско дело № 574 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 205 от 15.05.2014 г. по гр. д. № 1532 по описа за 2013 г. на Димитровградския районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявения от П. К. И. Против П. Д. Щ. и Д. И. Щ. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения на 19.07.2006 г. предварителен договор за покупко-продажба на апартамент в [населено място], [улица], [жилищен адрес] .
Касаторът П. К. И. твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.2 и т. 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Може ли съдът да приема приоритетно свидетелските показания пред писмените доказателства с нотариална заверка на подписите ?
2. Каква е разделителната линия за разграничаване на защитната теза за нищожност от изразяване на действителната воля на страните?
3. Нарушен ли е процесуалният закон с допускането на свидетелските показания от второинстанционния съд и с приемането на обратното писмо като годно доказателствено средство относно нищожността, както и с липсата на аргументация и избирателност при формиране на фактическата обстановка досежно свидетелските показания?
Ответниците по жалбата Д. и П. Щ. считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд, като оспорват жалбата и по същество. Претендират за заплащане на 800 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът е предявил иск за обявяване на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот за окончателен, а в отговора на исковата молба ответниците са заявили, че този договор е нищожен поради противоречие с чл.152 от ЗЗД, тъй като с него се цели обезпечение изпълнението на заемно задължение на предишния собственик на имота към купувача. За установяване на твърдението си ответниците са поискали да бъдат допуснати до разпит двама свидетели. Първоинстанционният съд е отказал разпита на свидетели, като е приел, че липсва т. нар. начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК. Ето защо възражението на ответниците е останало недоказано и искът с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД е бил уважен. Въззивният съд обаче е счел, че за установяване на нищожността на предварителния договор поради противоречие с чл.152 от ЗЗД са допустими всички доказателствени средства, поради което отказът на първоинстанционния съд да събере поисканите от ответниците доказателства представлява процесуално нарушение. Затова е разпитал свидетелите на страните, без да е налице хипотезата на чл.165, ал.2 от ГПК. Въз основа на свидетелските показания въззивният съд е достигнал до извода, че целта на предварителния договор е била да обезпечи заемно задължение на третото лице и предишен собственик на имота към касатора, поради което е нищожен. Ето защо е отменил първоинстанционното решение и е постановил друго, с което е отхвърлил иска за обявяване на предварителния договор за окончателен.
При тези мотиви на въззивния съд от решаващо значение за изхода на спора е дали доказването на нищожността на предварителния договор поради противоречие с чл.152 от ЗЗД може да стане посредством свидетелски показания без наличието на обратно писмо или т. нар начало на писмено доказателство по чл.165, ал.2 от ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос съответства на постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 461 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1206/2010 г. на ІV ГО на ВКС. В това решение е прието, че фидуциарната сделка, с която се прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора, е структурно близка до симулативната сделка. Страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел-заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради забраната по чл.152 от ЗЗД. За установяване на заобикалянето на закона са допустими всички доказателствени средства, затова ограниченията за доказване на симулативните сделки не намират приложение. В същия смисъл са и решение № 206 от 17.07.2012 г. по гр. д. № 824 по описа за 2011 г. на ІV ГО на ВКС и решение № 405 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 3709/2014 г. В последното решение е прието, че забраните по чл.164, ал.1 от ГПК не важат както за установяване на заемните отношения между страните, така и на уговорката за обезпечаване. В други решения на ВКС прикриването на съглашение за удовлетворяване на кредитор по начин, различен от предвидения в закона е окачествено като абсолютна симулация, за доказването на която обаче са допустими гласни доказателства само при предвидените в чл.165, ал.1 и ал.2 от ГПК/ чл.133, ал.1 и ал.2 от ГПК/отм.// хипотези. Това са случаите, при които обратното писмо е изгубено от продавача, или ако са налице писмени доказателства, установяващи писмени изявления или изявления пред държавен орган на противната страна на позоваващия се на симулацията, което прави вероятно твърдението за привидност на съгласието. В този смисъл са решение № 132 от 15.05.2003 г. по гр. д. № 43/2002 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 1449 от 14.01.2009 г. по гр. д. № 4699/2007 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 55 от 18.03.2010 г. по гр. д. № 905/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, както и постановените по реда на ГПК от 2007 г. решение № 92 от 6.4.2012 г. по гр. д. № 761/2011 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 23 от 6.04.2010 г. по гр. д. № 58/2009 г. на ІІІ ГО на ВКС, решение № 435/12 от 1.03.2013 г. по гр. д. № 370/2012 г. на І ГО на ВКС, решение № 109 от 8.06.2011 г. по гр. д. № 1896/2009 г. на ІV ГО на ВКС и № 144 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 4728/2008 г. на ІІ ГО на ВКС. Следователно е налице противоречива практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по уточнения и обобщен въпрос на касатора, както следва:
Когато страната твърди, че договор между нея и противната страна е нищожен поради противоречие с чл.152 от ЗЗД, тъй като прикрива съглашение, с което се уговаря предварително начин на удовлетворение на кредитора различен от предвидения в закона, допустими ли са гласни доказателства, без да са налице изключенията, предвидени в чл.165, ал.1 и ал.2 от ГПК.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 480 от 7.11.2014 г., постановено по въззивно гражданско дело № 574 по описа за 2014 г. на Хасковския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе 280,90/двеста и осемдесет лева и деветдесет стотинки/лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: