О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 800
София, 22.10.2018 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 2014 по описа за 2018 г. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Д. С. Д., чрез адв. Т. П. от Адвокатска колегия – Варна, срещу въззивно решение № 15/15.02.2018 г., постановено от Апелативен съд – Варна по въззивно гр.д. № 579/2017 г.
Изложени са доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Адвокат А. Д. е подал отговор от името на М. С. Г. и С. С. Л.. С молба, депозирана на 29.01.2018 г., в хода на въззивното производство, С. Л. е уведомила Варненския апелативен съд, че оттегля пълномощието, дадено на адв. Д.. Ето защо, той не може да извършва валидни процесуални действия от нейно име след горната дата и съдът разглежда подаденият отговор чрез адв. Д. като действие, извършено единствено от името на М. С. Г.. Тя излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като в условия на евентуалност поддържа, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски, сторени в касационна инстанция.
С. С. Л. е получила в канцеларията на съда, на 23.04.2018 г., чрез деловодител Г. (л. 22 по делото), копие от касационната жалба с указание, че можа да подаде отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Такъв не е постъпил.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия от цитираните съдебни актове, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Апелативен съд – Варна, като потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд-Варна, е отхвърлил субективно съединените искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, предявени от Д. С. Д. против сестрите ? М. С. Г. и С. С. Л., за отмяна на сключения договор за дарение от 06.09.1977 г., по силата на който ищцата дарила на всяка от тях по 1/3 ид.ч. от жилищна сграда в [населено място] и по 1/6 ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата, поради отказ на ответните страни да дадат търсената поради нужда издръжка. За да постанови този резултат, съдът приел, че Д. С. Д. има трайно установена нужда от средства, за да може да покрие специфичните си нужди. Установил още, че тя е потърсила от надарените издръжка, както и, че такава не й била дадена. Съдът намерил, че М. С. Г. и С. С. Л. не биха могли да предоставят издръжка на дарителя без да поставят себе си в по-неблагоприятно положение и, като се е позовал на Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.на ОСГК на ВКС, е отхвърлил иска.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси:
Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви по тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в рамките на наведените в жалбата доводи; следва ли съдът да постанови обосновано съдебно решение, като изводите му за обстоятелствата, които имат значение за спора да съответстват на събраните доказателства; следва ли съдът, при определяне на възможностите на надарените да дават издръжка на дарителката си, да се съобрази с цялото притежавано от тях имущество и извършеното в хода на делото дарение на процесния имот в полза на друг родственик; следва ли съдът да отчете действията на една от ответниците, с които тя умишлено се е разпоредила с дареното имущество в полза на своя родственица /внучка/ с цел да се постави в невъзможност да плаща издръжка на дарителката си; представлява ли в този случай липсата на доходи и липсата на имущество обективна невъзможност за даване на издръжка; биха ли изпаднали надарените в по-тежко материално положение от дарителката си с даване на издръжка, след като е налице разпореждане чрез дарение с процесния имот в хода на делото.
Позовава се на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК.
От поставените въпроси, уточнени и обобщени от съда, от значение за постановения резултат са следните: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните; има ли значение за иска по чл. 227, ал. 1 б. „в“ ЗЗД извършено в хода на процеса безвъзмездно разпореждане с дарения имот от надарения. Първият от въпросите е разрешен в противоречие с разясненията в посочените от касатора съдебни актове – решение № 27/02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г., ВКС, IV г.о. и решение № 403/23.01.2015 г. по гр.д. № 3902/2014 г., ВКС, IV г.о.. Решаващият съд не е обсъдил данните за извършено в хода на процеса дарение от страна на ответницата М. Г. с имота, предмет на иска, нито доводите на ищеца във връзка с това, развити в писмените му бележки във въззивна инстанция.
Вторият материалноправен въпрос е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Никое от посочените в изложението съдебни актове не дава тълкуване по поставения правен проблем, а и сочат на противоречие по въпрос, който вече е разрешен окончателно и по задължителен за всички съдилища начин с Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателният акт не дава отговор на поставеният по настоящото дело правен проблем и, по изложените вече съображения, е налице хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 15/15.02.2018 г., постановено от Апелативен съд – Варна по въззивно гр.д. № 579/2017 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание. Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по делото по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: