О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 801
София, 25.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1413/2012год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ТП на НОИ [населено място] срещу въззивно решение №1355 от 11.07.2012год. на Пловдивски ОС, постановено по в.гр.д.№ 1166/2012год. ,с което е потвърдено решение №835 от 29.02.2012г. по гр. дело № 11619/2011г. на Пловдивски РС. С първоинстанционното решение на РС Пловдив е признато за установено в отношенията между Г. Р. Д. от [населено място] и Национален осигурителен институт, Районно управление „Социално осигуряване“ – [населено място], че Г. Р. Д. е работил на длъжност „техник племенно дело“, в АПК „Т.“ – П., в периода от 01.12.1970г. до 16.01.1975г. включително, а именно – 4 години, 1 месец и 15 дни, при пълно работно време, на 8-часов работен ден, с месечно възнаграждение 110 лева. Със същото решение Национален осигурителен институт, Районно управление „Социално осигуряване“ – [населено място], представлявано от Директора Р. И. Д., е осъдено да заплати на Г. Р. Д. чрез пълномощника адв. И. О. сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) – разноски за адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост, неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
В своето изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по уточнения от съда въпрос: Допустимо ли е в производство по чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/ да се установява характера на извършваната работа, длъжността и категорията на положения труд, както и чл.280 т.3 по въпроса приложими ли са общите правила на ГПК за разпределение на разноските, направени в производството по чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР.
Ответникът по касационната жалба Г. Р. Д. в представен писмен отговор взема становище за липса на основания за допустимост на касационното обжалване.При условията на евентуалност взема становище за недопустимост на касационната жалба с оглед нормата на чл.280 ал.2 ГПК, а евентуално и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в процес с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и в срока по чл.283 ГПК. Действително съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. по граждански дела. Тази норма обаче е неприложима по отношение на неоценяемите искове, какъвто е процесният иск за установяване по съдебен ред на трудов и осигурителен стаж. Неоценяемите искове, чийто предмет не подлежи на парична оценка, не са изключени изрично от касационен контрол, поради което и доводите на ответника по жалбата в тази насока са неоснователни.
На следващо място – налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че предявеният иск е с правно основание чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР за установяване, че трудовият стаж на Г. Р. Д. , който е работил на длъжност „техник племенно дело“, в АПК „Т.“ – П., в периода от 01.12.1970г. до 16.01.1975г. включително, при пълно работно време, на 8-часов работен ден, с месечно възнаграждение 110 лева, е – 4 години, 1 месец и 15 дни. Приел е , че искът е допустим с оглед представеното удостоверение по чл.5 ал.2 ЗУТОССР, а с оглед събраните доказателства – основателен. Счел е, че с оглед изричните норми на ЗУТОССР е недопустимо по съдебен ред да се установяват размер на трудово възнаграждение и осигурителен доход, както и категорията труд, но че всички останали обстоятелства във връзка с трудовото правоотношение подлежат на установяване, в това число и заеманата длъжност. Приел е първоинстанционното решение за правилно и в частта на присъдените в тежест на ответника по иска разноски, като е счел за приложимо правилото на чл.78 ал.1 ГПК.
Съобразно разрешенията по спорни въпроси на касационното обжалване, дадени с ТР№1/19.02.2010г., преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба по същество, Върховният касационен съд се произнася дали са налице изчерпателно изброени от законодателя общи и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касаторите основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 от ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. С оглед възприетото и с т. 1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Въпросът, относно евентуалната недопустимост на обжалваното решение се разглежда дори и да не е бил формулиран от касатора. В случая първият формулиран от касатора въпрос е относим към преценката за допустимост на съдебния акт.
При съобразяване гореизложеното, съдът намира, че следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение. Налице е и поддържаното основание по чл.280 т.3 ГПК във връзка с втория поставен от касатора въпрос. ЗУТОССР /Обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г./ е относително нов закон и във връзка с въпроса “приложими ли са общите правила на ГПК при разпределение на разноските, направени в производството по чл.1 ал.1 т.3 ЗУТОССР” липсва съдебна практика.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1355 от 11.07.2012год. на Пловдивски ОС, постановено по в.гр.д.№ 1166/2012год.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ г.о. за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: