3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
гр.София, 16.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Е. Томов
Д. Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев гр. д. № 1734 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. С. и К. К. против решение № 1931 от 29.11.2013 г. , постановено по в. гр.д. №2891 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VІІІ състав, с което е потвърдено решение № 3110 от 10.07.2013 г. по гр. д. № 12202 по описа за 2012 г. на Пловдивския районен съд, ІІІ граждански състав, за осъждане на К. М. К. и Е. В. С. да заплатят солидарно на Е. Н. Б. 10 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие на клеветнически твърдения пред органите на полицията и на досъдебното производство и поддържани в съдебното производство, с които са му приписвали извършването на престъпление.
К. твърдят, че решението на Пловдивския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е съдът да установи дали е налице противоправно поведение на ответника по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД, дали има причинени вреди от това поведение и има ли пряка причинна връзка между тях?
2. Налице ли е злоупотреба с право при подаване на жалба до полицията с искане да бъдат защитени накърнени права?
3. Противоречие с ТР № 1 от 4.2.2013 г. на ОСНК по въпроса, че отмененият изцяло съдебен акт е равнозначен на непостановен съдебен акт и никакви негови фактически констатации и правни изводи не биха могли да бъдат в основата на преценката на гражданския съд за наличието или липсата на деликт и неговите параметри.
Ответникът по жалбата Е. Н. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 600 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение за осъждане на касаторите да заплатят 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.45 от ЗЗД, въззивният съд е приел, че те с действията си са злоупотребили с правото си да подадат жалба в полицията и да свидетелстват в наказателното производство против ищеца и затова тези действия са противоправни. Този извод в обжалваното решение противоречи на цитираните от касаторите решение № 1347 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 5006/2007 г. на ІІ ГО на ВКС и на решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр.д. №[ЕИК] г. на ІV ГО на ВКС. В тези решения е прието, че искането за защита, отправено към държавен орган е израз на установено в Конституцията право, поради което е правомерна дейност. Гражданинът е добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право/тоест противоправно поведение/ е налице, когато искането не е отправено с цел да бъдат взети необходимите мерки от страна на държавния орган, а когато молителят знае, че обстоятелствата са неверни, но подава искането си за да навреди другиму или за да накърни друг обществен интерес. Въпросът, по който е налице противоречие по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, уточнен и обобщен съобразно изложението на касаторите, е следният:
Представлява ли злоупотреба с права поведението на ответниците, които са подали сигнал до полицията и са свидетелствали в наказателното производство за извършено от ищеца престъпление по чл.225б от Наказателния кодекс, състоящо се в искане на имотна облага за извършена работа, която облага не му се следва?
Обжалваното въззивно решение не противоречи на ТР № 1 от 4.2.2013 г. на ОСНК, тъй като Пловдивският окръжен съд, за разлика от първоинстанционния съд, не се е позовал на отменената присъда за клевета, а това тълкувателно решение не представлява практика на гражданските съдилища по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, поради което по третия въпрос на касаторите касационно обжалване не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1931 от 29.11.2013 г. , постановено по в. гр.д. №2891 по описа за 2013 г. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, VІІІ състав.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат 200/двеста/ лв. държавна такса по сметката на ВКС и да представят вносния документ. В противен случай касационното производство ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик-за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: