Р Е Ш Е Н И Е
№ 802
гр. София, 19.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и деветата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното
от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1710 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. “а” от ГПК (отм.).
Образувано е по жалбата на М. Т. З. и Я. Т. Т. – двамата от гр. Б., чрез процесуалния им представител адв. С, против въззивното решение № І* от 4 януари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 317 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г., в частта му, с която е отменено решение № 256 от 31 януари 2007 г. по описа на районния съд в гр. Н. за 2006 г. и вместо него искът на касаторите за намаляване на основание чл. 30 от Закона за наследството на извършеното от Т. К. Т. дарение в полза на К. Т. Т. на овощна градина в землището на с. К., общ. Несебър и на нива в землището на с. Т., общ. Несебър, поради наличието на основание за задържане на имотите от надарения, е отхвърлен. Макар изрично да е посочено, че решението се атакува само в тази му част, в касационната жалба се сочат оплаквания срещу решението изцяло.
Сочи се касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. „в” от ГПК (отм.) – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Касаторите изтъкват, че даренията се намаляват като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшестващите, а при едновременното им извършване, както е в разглеждания случай, те подлежат на съразмерно намаляване, като неправилно накърнените запазени части са допълнени със суми от по 9252 лева; разпоредбата на чл. 36 ал. 2 от ЗН е неправилно приложена, защото ответникът не е направил избор по отношение на кой имот да бъде извършено намалението.
Ответникът К. Т. Т. от гр. Б. не дава отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.).
Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лице, легитимирано да подаде жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение.
За да постанови решението си въззивният съд приел, че към момента на откриването на наследството наследствената маса се образува от два имота, като към тяхната стойност следва да се прибави стойността на двата имота, дарени на ответника по иска от общия наследодател на страните, като наследствената маса възлиза общо на 603203 лева; страните по спора са тримата наследници на покойния си баща и запазената част от наследството е 2/3 идеални части от имуществото или 402135,33 лева, а разполагаемата е 201067,66 лева; свободното имущество в размер на 128956,33 лева за всеки от ищците е недостатъчно за покриване запазените им части, за което не достигат по 5088,78 лева за всеки един от двамата; пазарната стойност на извършеното дарение възлиза на 216334 лева, а размерът на разполагаемата част и запазената част на ответника заедно е 335112,77 лева; тъй като стойността на дарените имоти не надвишава размера на разполагаемата част и на запазената част от ответника, съгласно разпоредбата на чл. 36 ал. 2 от ЗН ответникът може да задържи дарените му имоти – искането е направено от ответника чрез процесуалния му представител в хода по същество пред първоинстанционния съд, поради което искът за намаляване на дарението следва да бъде отхвърлен, а на ищците следва да се присъди парична равностойност на накърнената част от запазената им част като съотношение между сумата, с която запазената част на всеки от ищците е била накърнена и самата запазена част към момента на откриване на наследството и същото съотношение към настоящия момент или 5088,78/134045,11 х 243689 (настоящия размер на запазената част) или стойността на накърнената част е от 9252 лева за всеки едни от ищците.
Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 30 от Закона за наследството за намаляване на извършени дарения до размера, необходим за допълване на запазените части на ищците. В исковата си молба касаторите сочат, че са наследници с право на запазена част, но общия наследодател на страните дарил брат им с два имота и така се е разпоредил с повече от разполагаемата част от наследството.
Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяната на атакуваното решение и връщането на делото за ново разглеждане.
Не е спорно, че страните са деца на Т. К. Т. ,б.ж. на гр. Б., починал през 2005 г. През 2004 г. Тодор Т. дарил на ответника овощна градина в землището на с. К. и нива в землището на с. Т.. През 2005 г. ответникът продал овощната градина на неучастващо в спора лице. Освен дарените имоти към момента на смъртта на наследодателя той притежавал още два имота в с. К..
След като общият наследодател на страните е дарил два имота, съдът е бил длъжен да даде срок на надарения да посочи от кой от завещаните имоти следва да се извърши намалението, както разпорежда чл. 34 от Закона за наследството. Едва в случай, че надареният не направи избор в посочения от съда срок, съдът може да пристъпи към прилагането на относимия ред по чл. 32 и 33 от Закона за наследството. Правото на избор на надарения е закрепено в закона и съдът не може, без да извърши процедурата по чл. 34 от ЗН, направо да пристъпи към намаление на дарението по свое усмотрение. В процесния случай е безспорно, че нито първостепенният, нито въззивният съд са изпълнили процедурата по чл. 34 от ЗН. При новото разглеждане на спора съдът следва да прецени и наличието на изявление на надарения по чл. 36 ал. 2 от Закона за наследството, като съобрази решението си, ако такова е направено или не е направено.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № І* от 4 януари 2008 г., постановено по в.гр.д. № 317 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2007 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд в гр. Б..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: