О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 802
гр. София, 20.06. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1844 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. „С. х.” – [населено място] срещу решение № 579/18.12.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 829/2012 г. на Врачанския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 164/03.09.2012 г. по гр. дело № 773/2012 г. на Козлодуйския районен съд, са уважени предявените от П. В. П. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е признато за незаконно уволнението на ищцата и е отменена заповед № 7/17.04.2012 г. на временно изпълняващия длъжността (ВИД) директор на дома-касатор, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните, и ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „домакин” при дома-касатор; в тежест на последния са възложени и разноските и държавна такса по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и поради необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК.
В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на жалбоподателя, като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е изведен (уточнен и конкретизиран от съда, предвид правомощието му съгласно т. 1, изр. 2 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправният въпрос относно мотивирането на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и какви са значението и ролята на предизвестието за уволнението в тази връзка. Касаторът навежда допълнителните основания за допускане на касационно обжалване по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Поддържа, че този материалноправен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката ВКС, като конкретно се сочат: решение № 53/16.03.2012 г. по гр. дело № 854/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 659/08.10.2010 г. по гр. дело № 1834/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 351/20.12.2011 г. по гр. дело № 229/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. Жалбоподателят излага и аргументи, че изведеният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба – ищцата П. В. П., в отговора на жалбата излага становище и доводи, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Изведеният от касатора материалноправен въпрос е обуславящ правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение и е от съществено значение за изхода на правния спор по предявените искове, поради което представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. По делото е установено, че на 15.03.2012 г. на ищцата е връчено писмено предизвестие № 37/15.03.2012 г., подписано от ВИД директор на дома-касатор, в което е посочено, че тъй като тя не притежава образование – средно-специално или висше-бакалавър, каквото е изискването за заеманата от нея длъжност „младши специалист – домакин”, на основание чл. 326, във вр. с чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, ищцата е предизвестена, че след изтичането на законния срок от 30 дни ще бъде прекратено трудовото й правоотношение на посоченото основание. Окръжният съд е приел за установено и че със заповед № 7/17.04.2012 г. на ВИД директор на дома-касатор, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, с посоченото предизвестие № 37/15.03.2012 г., е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 17.04.2012 г., при посочени в заповедта причини за прекратяването: изтичане на срока на предизвестието, и добавено „на ръка”: когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа; заповедта е връчена срещу подпис на ищцата на 17.04.2012 г. При така приетото за установено, въззивният съд е намерил, че заповедта за уволнението на ищцата не е обоснована и мотивирана – по начин, допускащ недвусмислено определяне на причината за прекратяване на трудовия договор, което води до невъзможност съдът да провери съществува ли фактът, посочен като основание за прекратяването, и съответства ли на посочената правна норма, както и до невъзможност ищцата да разбере причината, мотивирала работодателя-ответник да прекрати трудовото правоотношение, включително и да организира защитата си срещу заповедта за уволнение. Въззивният съд е изложил и съображения, че от заповедта не става ясно коя е причината за уволнението на ищцата – изтичането на срока на предизвестието, едната от двете или двете, фигуриращи в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, хипотези – липса на образование или липса на професионална квалификация. С оглед на това окръжният съд е извел и решаващия си извод, че немотивирането на заповедта за уволнение е достатъчно основание за отмяната й, тъй като ищцата трябва да знае обстоятелствата, на които се основава безвиновното й уволнение, за да има възможност да ги обори при оспорване законността на уволнението пред съда. В тази връзка са изложени и съображения, че до необходимата яснота относно точното основание за прекратяването на трудовото правоотношение не се достига и с оглед наличните по делото документи, чието издаване предхожда заповедта за уволнение, а именно – заповедта за промяна и утвърждаване на длъжностни характеристики, последната длъжностна характеристика на ищцата и писменото предизвестие за прекратяването на трудовото правоотношение.
В посоченото от касатора, решение № 53/16.03.2012 г. по гр. дело № 854/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, което е постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е възприето друго разрешение на изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос. Там е прието, че съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ – в случаите, когато трудовият договор се прекратява с предизвестие, конститутивното действие по прекратяване на съществуващото трудово правоотношение настъпва с изтичането на срока на предизвестието, а издадената заповед за прекратяване на трудовия договор има само констативен характер. В тези случаи релевантните основания за уволнението са тези, които са посочени в предизвестието, тъй като предизвестието е определящо за прекратяването на трудовото правоотношение. При положение, че страната го е получила и е запозната с него, за нея е налице яснота по отношение на прекратителното основание и съответно съдът, при осъществяваната проверка за законност, следва да прецени дали е налице състава на основанията, посочени в предизвестието за уволнение. Обосновката на прекратителното основание е съобразно изложените там фактически доводи, като при несъответствие между тях и дадената правна квалификация, определящо значение имат изложените фактически доводи. В същия смисъл е и константната задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК – останалите две, посочени от касатора, решение № 659/08.10.2010 г. по гр. дело № 1834/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 351/20.12.2011 г. по гр. дело № 229/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, както и решение № 346/23.07.2010 г. по гр. дело № 468/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.
Видно от горното, въззивният съд е решил изведения от касатора материалноправен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което е налице и соченото от касатора, допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Предвид наличието на посочената задължителна практика на ВКС по изведения от касатора материалноправен въпрос, не е налице другото наведено от него допълнително основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение – по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по материалноправния въпрос относно мотивирането на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ и какви са значението и ролята на предизвестието за уволнението в тази връзка, който правен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с посочената по-горе задължителната практика на ВКС.
Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТССГПК, на касатора следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер 30 лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 579/18.12.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 829/2012 г. на В. окръжен съд;
УКАЗВА на жалбоподателя Д. „С. х.” – [населено място] в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер 30 лв.; в противен случай касационната му жалба ще бъде върната;
След представянето на горния документ в рамките на посочения срок, делото да се докладва на председателя на Четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване; респ. след изтичането на срока, делото да се докладва на съдия-докладчика за проверка изпълнението на дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.