3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№806
гр. София,10.12.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на трети декември през две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 840 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], София, срещу решение №104 от 24.01.2012г. по гр.д. № 2568/2011г. на Софийски апелативен съд, с което частично е отменено решение № 5797 08.12.2010г. по гр.д. №10561/2009г. на Софийски градски съд до размера на сумата от 43 069,50 лева, ведно със законна лихва, считано от 02.11.2009г. до окончателното плащане, и за разликата от 53 лева до 1240 лева- разноски, като в тази част са уважени предявените от ищеца срещу касатора искове по чл.208 от КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” при осъществен риск- кражба на цялото МПС, и законна лихва от датата на исковата молба.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Допускането на касационното обжалване е обосновано, на първо място, с твърдението, че въззивното решение е недопустимо, тъй като направеното в жалбата искане, от което въззивната интанция е обвързана, е за обезсилване, но не и за отмяна на решението. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос: Обусловено ли е приложението на чл.211, т.2 от Кодекса за застраховането от установяването на пряка причинно- следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото?”, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът, М Ф., оспорва допустимостта на касационния контрол и основателността на жалбата по съображения, подробно изложени в представения отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да присъди на въззивника-ищец застрахователно обезщетение /след приспадане на дължимия остатък по застрахователната премия/ по застраховка „Каско” във връзка с кражбата на застрахованото МПС, апелативният съд е приел, че представянето при настъпване на застрахователното събитие само на един от двата броя ключове, които са описани от застрахованото лице във въпросника, неразделна част от полицата, не представлява неизпълнение на задълженията на застрахования, даващи основание на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение, тъй като ищцата е закупила МПС с един ключ, като отразеното в полицата обстоятелство /два комплекта ключове/ е неточно. Решаващият състав е изложил и съображения, че заплащането на застрахователното обезщетение може да се откаже само, ако неизпълнението на уговорените в Общите условия на застраховката задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие е способствало за настъпване на застрахователното събитие или е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието т.е. невъзможността откраднатото имущество да бъде открито. Сочи се, че доказателства за наличие на такава причинна връзка липсват, като тежестта на доказване е на застрахователя.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не се установява твърдяната от касатора евентуална недопустимост на атакувания съдебен акт. Въззивникът е поискал „обезсилване”, а не „отмяна” на решението на първостепенния съд, като се е позовал на основания за неправилност на акта, поради което неприцизното формулиране на искането във въззивната жалба- „обезсилване” вместо „отмяна”, не обосновава наличие на нарушение от апелативния съд на принципа на диспозитивното начало.
Формулираният от касатора въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК дали отказът на застрахователя по чл.211, т.2 от КЗ за плащане на застрахователно обезщетение е обусловен от установяване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото, е относим към предмета на конкретното дело, образувано по иск по чл.208 от КЗ, и обуславя изхода му, тъй като отговорът на този въпрос е един от решаващите мотиви на въззивния съд. Следователно, по отношение на поставения от жалбоподателя въпрос е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол.
Налице е и поддържаното от жалбоподателя допълнително основание за касационно обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. При липсата на задължителна съдебна практика, и новост на хипотезата, визирана в чл.211, т.1 от КЗ, е налице необходимост от тълкуване на същата.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: Обусловено ли е приложението на чл.211, т.2 от Кодекса за застраховането от установяването на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото?”.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 861,39 лева.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №104 от 24.01.2012г. по гр.д. № 2568/2011г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма], София, в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 861,39 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.