3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№809
София. 23.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осми декември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: К. ЕФРЕМОВА
Б. Й.
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Т. Върбанова
т.дело № 635/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Д. К. от с.Добриново, чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 182 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 1832/2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 9 състав, постановено на 23.03.2009 г. по гр.д.№ 3172/2006 г., за отхвърляне на предявения против „ДЗИ – Общо застраховане” АД иск по чл.226, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 000 лв. до предявения размер от 40 000 лева.
В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и уважаване на исковата претенция изцяло, с присъждане на законната лихва от увреждането и разноски.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значим материалноправен въпрос, свързан с приложение на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД. Поддържа се, че този въпрос е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика – т.11 от ППВС № 4/1968 г. и е налице противоречива практика на съдилищата при прилагане на конкретните критерии за определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, която следва да бъде уеднаквена.
Ответникът по касация – „Д-О” АД, чрез процесуалния си пълномощник, счита, че липсват основания за касационно разглеждане на делото, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел за безспорно установени предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за настъпилите, в резултат на виновното поведение на водача на лекия автомобил, неимуществени вреди за ищцата/сега касатор/. При определяне размера на обезщетението, позовавайки се на медицинските експертизи, решаващият състав е преценил, че за репариране на неимуществените вреди е необходима сумата 12 000 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. искът е отхвърлен. Като недоказано е отхвърлено възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно разглеждане на делото.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос е значим за изхода на делото, предвид фактическите и правни изводи на въззивния съд в мотивната част към решението. Налице е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като въпросът за размера на обезщетението за претърпените болки и страдания от касаторката, е разрешен в отклонение от установените в ППВС № 4/1968 г. критерии. С оглед наличието на задължителна съдебна практика, не следва да се преценяват алтернативно поддържаните основания по т.2 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касация.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 182 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 1832/2009 г. на Софийския апелативен съд, Гражданска колегия, втори състав, в обжалваната част.
Насрочва делото за : 30.03.2011 г.- 9.00 ч., за когато страните да се призоват чрез „Държавен вестник”.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: