3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№809
гр. София,30.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1858 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. З., срещу решение № 1946 от 04.12.2012г. по гр.д. № 2210/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за разликата от 60 000 лева до пълния претендиран размер от 80 000 лева по предявения от касатора иск по чл.266, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че въззивното решение е постановено и в нарушение на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради липсата на принос на пострадалото лице за настъпване на ПТП, тъй като не се доказва наличие на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Според касатора, фактът, че е управлявал мотопеда без свидетелство за управление, не налага извода за допринасяне на вредите от настъпилото ПТП, тъй като няма причинна връзка между поведението му и конкретния механизъм на ПТП. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът, [фирма], не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по чл.52 от ЗЗД обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди възлиза на 80 000 лева, намалено с 1/4, поради принос на пострадалия ищец за настъпване на увреждането, като за разликата над 60 000 лева до пълния претендиран размер от 80 000 лева, искът е счетен за неоснователен. Според решаващия състав, управлението на МПС от пострадалия без свидетелство за управление е сериозно нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като това е дейност с повишена степен на обществена опасност и за извършването й е необходима съответна квалификация, придобита след обучение и положен изпит- чл.150 ЗДвП. Изводът за наличие на съпричиняване е изведен от това, че управлението на мотопед от пострадалия без свидетелство за управление на същия е противоправно деяние, което е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, тъй като лицето, което не е имало право да управлява мотопеда, не би пострадало, ако беше спазило законовата забрана.
Касаторът в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК сочи, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос за приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД, решен в противоречие с практиката на ВКС /основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК/.
Формулираният от жалбоподателя въпрос е включен в предмета на делото, образувано по иск по чл.266 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, и е обусловил изхода на спора, по който е уважено направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице, поради което е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос „относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД”, за проверка за съответствие на въззивния акт с разрешението, дадено в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, ТК : решение № 206/ 12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., II ТО; решение № 45/ 15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. на II ТО; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.д. № 623/ 2010г. на II ТО; решение № 159/ 24.11.10. о т.д. № 1117/ 2009г. на II ТО.
Касаторът е освободен от заплащане на държавна такса по реда на чл. 83 ГПК, поради което делото следва да се докладва за насрочване в открито заседание без внасяне на такса за разглеждане на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1946 от 04.12.2012г. по гр.д. № 2210/2012г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.02.2012г. по гр.д. № 5685/2011г. на Софийски градски съд, I-15 състав, в отхвърлителната му част за разликата от 60 000 лева до пълния претендиран размер от 80 000 лева по предявения от К. Л. З. срещу [фирма] иск с правно основание по чл.266, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.