Р Е Ш Е Н И Е
№ 81
София, 25.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА СТОИЛОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Алб.Рибарска, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1804 по описа за 2018г. и приема следното:
Производството е по чл.290 и следв. ГПК по касационната жалба на С.Ц. – прокурор при Великотърновската апелативна прокуратура – срещу решението на Великотърновския апелативен съд /ВТАС/ от 01.ІІІ.2018г. по в.гр.д. № 367/2017г.
Касационно обжалване на решението е допуснато в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с определение № 67/29.І.2019г. по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи мотиви във връзка с оплакванията на ответника във въззивната му жалба, че за част от вредите, за които е определено обезщетение, ищецът вече е бил обезщетен с влязло в сила решение.
Касационната жалба съдържа оплаквания за нарушение на процесуалния закон, за необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Иска се частична отмяна на въззивното решение с намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът по жалбата И. С. И. от [населено място] е заел становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. на процесуалния му представител адвокат Й. Ц. Й. на адвокатско възнаграждение за представляването му пред касационната инстанция.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ взе предвид:
С атакуваното решение ВТАС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на ОС Русе от 19.VІ.2017г. по гр.д. № 177/2017г., с което Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на И. Ст.И. 35000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ вследствие на незаконно обвинение за престъпления, ведно със законната лихва от 24.Х.2016г., и искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 200000лв.
Въззивният съд е приел за установено наличието на основание за обезщетяване на ищеца за претърпените неимуществени вреди. Взето е предвид, че: с постановление от 31.ІІІ.2011г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че за периода от неустановена дата до 30.ІІІ.2011г. участвал в организирана престъпна група от три лица, създадена с цел да върши престъпления по чл.277а, чл.288 и чл.278а НК – престъпление по чл.321 ал.2 НК, и за това, че на 30.ІІІ.2011г. в туристически комплекс „Оазис“ държал археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред – престъпление по чл.278 ал.6 НК; на 31.ІІІ.2011г. ищецът е задържан за 72 часа, която мярка е заменена същия ден с „парична гаранция“ 15000лв., намалена на 3000лв. през юни 2011г.; на 04.ІV.2011г. е наложена и мярка забрана за напускане пределите на страната, отменена две години по-късно; с постановление от 29.VІ.2011г. е отказано на ищеца разрешение за напускане на страната в периода 01.VІІ. – 01.ІХ.2011г., за да пребивава на територията на РЮА във връзка с дейността на дружество „Конкордия Коинс енд Джулъри Гелъри“; с определение от 13.ІІ.2014г. СпНС е върнал досъдебното производство с възможност СГП в 3 месечен срок да го внесе за разглеждане от съда или да прекрати наказателното производство; с постановление от 07.ІV.2014г. ищецът отново е привлечен като обвиняем за същите престъпления; обвинителен акт е внесен на 27.VІІІ.2014г., като с присъда от 21.ІІІ.2016г., влязла в сила на 24.Х.2016г., СпНС го е оправдал за повдигнатите му обвинения; с определение от 16.ХІ.2011г. на ОС Русе е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КУИППД срещу И. и Ц. М.И. с цена 1 811 474лв. чрез налагане на обезпечителни мерки върху притежаваното от тях имущество, отменено с определение от 29.ХІІ.2016г.; с решение от 12.Х.2011г. бракът между ищеца и Ц. И. е прекратен по взаимно съгласие; с решение от 26.ХІ.2013г. П. е осъдена да заплати на ищеца на основание чл.2б ЗОДОВ 7000лв. обезщетение за неимуществени вреди от досъдебното производство, водено в неразумен срок. Въз основа на показания на свидетели, в т.ч. бившата съпруга на ищеца и съпруг на сестра му, кредитирани като преки и безпротиворечиви, е направен извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са свързани с негативните му изживявания вследствие незаконното му обвинение – притеснения, страх от осъждане и влизане в затвора, чувство на унижение, накърнени чест, достойнство и добро име в обществото.
При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществените вреди са взети предвид: водено наказателно производство във всичките му фази за две умишлени престъпления, едното от които тежко; чисто съдебно минало; продължителен период на производството – 5г.6м.; мярка за неотклонение „парична гаранция“, принудителна мярка „забрана за напускане пределите на РБ“, продължила две години; отказано разрешение за пребиваване на ищеца в чужбина за поисканото време във връзка с бизнеса му в чужбина; обвиненията послужили като основание за започване на производство пред КОНПИ и за обезпечаване на бъдещия й иск чрез запориране и възбраняване на имуществото на ищеца и на съпругата му, продължили пет години; разгласяване за наказателното производство в медиите; наказателното преследване се отразило не само на емоционалното състояние, но и на семейството и бизнеса на ищеца – производството се отразило на отношенията между ищеца и съпругата му, което довело до развода им /оценявайки като неоснователно предвид показанията и на тримата разпитани свидетели възражението на ответника за недоказана причинна връзка на развода с производството и приемайки, че разводът по взаимно съгласие сам по себе си не ообосновава липса на такава връзка/; наказателното производство се е отразило изключително неблагоприятно върху професионалния живот на ищеца – поради наложената забрана да напуска страната ищецът не е можел да развива бизнеса си в чужбина, останал без парични средства, наложените запори и възбрани на имуществото на ищеца и на съпругата му допълнително ограничили възможността семейството да се издържа; вследствие принудителната мярка за напускане на страната, дълго продължилото наказателно производство и злепоставянето на ищеца пред близки, познати и бизнес партньори ищецът загубил бизнеса си; взето е предвид обстоятелството, че с влязло в сила решение по гр.д. № 430/2013г. на ОС Русе на ищеца са присъдени 7000лв. обезщетение за неимуществени вреди от досъдебното производство, водено в неразумен срок; съобразени са и обществено-икономическите условия в страната – стандарт на живот и средностатистически показатели за доходите и покупателните възможности към датата на деликта. Като неоснователно е оценено възражението на ответника, че неимуществените вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Прието е и че присъденото обезщетение не е завишено с оглед обвинението за две престъпления, едното от които тежко, дългата продължителност на наказателното производство и конкретните му отражения върху емоционалното и психическо състояние на ищеца, семейния и професионалния му живот. Отчетено е и че спрямо ищеца не е налагана най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, че той е оправдан още на първа инстанция без протест на прокуратурата, че няма данни за настъпило влошаване на здравословното му състояние, присъденото вече обезщетение за периода на воденото досъдебно производство, което е част от общия период на воденото наказателно производство.
В противоречие с трайната и непротиворечива практика на ВКС, обективирана и в соченото от касатора решение по гр.д. № 1416/2010г. ІІІ ГО, въззивният съд не е подложил на преценка и не е изложил мотиви по оплакването на касатора във въззивната му жалба за включване в обхвата на вредите и тези от наложената на ищеца забрана за напускане на страната, въпреки че тази мярка е взета предвид съобразно чл.52 ЗЗД по влязлото в сила решение по претенцията на ищеца по чл.2б ЗОДОВ, предмет на гр.д. № 430/2014г., и е била търпяна в период, предхождащ предявяването на претенцията.
Касационната жалба е основателна.
Обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за отговорността на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди вследствие незаконното му обвинение в извършването на престъпления. Правилно е и приетото, че дължимото се обезщетение за вредите следва да бъде определено в съответствие с установения в разпоредбата на чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, като се подложат на преценка всички установени по делото обстоятелства, имащи отношение към вида и тежестта на вредите. В съответствие с това съдът е взел предвид обвинението на ищеца за две умишлени престъпления, едното от които тежко, чистото му съдебно минало, наказателно производство, осъществено във всичките му фази, продължителността му, взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“, наложена мярка „забрана за напускане на страната“, образувано и продължило пет години производство пред Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и налагането по него на обезпечителни мерки запор и възбрана на имущество на ищеца и бившата му съпруга, разгласяване в медиите на обвинението. Взето е предвид, че тези обстоятелства са се отразили на ищеца негативно в личен, семеен, професионален и финансов план – той бил съсипан, не можел да спи, да яде, започнал да прибягва към алкохол, изпитвал срам и страх, че ще бъде осъден, познати го отбягвали, бизнес партньори загубили доверие в него и се отдръпнали, останал без средства, бракът със съпругата му бил прекратен. В противоречие с изискванията на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и с процесуалните правила въззивният съд не е изложил мотиви по оплакването на касатора във въззивната му жалба във връзка с присъденото на ищеца с влязло в сила решение обезщетение за причинените му вреди вследствие неразумния срок на наказателното производство, поради незаконното обвинение по което са претендираните и по настоящото дело неимуществени вреди. Не е съобразено, че по посоченото дело на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществените му вреди, претърпени вследствие нарушаване правото му на проведен в разумен срок наказателен процес, изразяващи се в преживените от него болки и страдания от наложената му мярка „забрана за напускане на страната“, продължителността на която е изцяло в период, предхождащ предявяването на претенцията, от отказа да му бъде разрешено да напусне страната за срок от два месеца /01.VІІ. – 01.ІХ.2011г./ за осъществяване на бизнес срещи в Република Южна А., от отдръпването на контрахентите му в РЮА, в резултат на което бизнесът му западнал, доходите му намалели значително, довело до конфликти със съпругата му и до развода им. Тези обстоятелства са от значение за вида и интензитета на вредите /обуславящи по-нисък такъв/, подлежащи на обезщетяване по настоящото дело, и следва да бъдат взети предвид съобразно изискванията на закона. Допуснатото по този начин нарушение е довело до необоснованост на постановеното въззивно решение.
Необоснован е и изводът на въззивния съд, че вследствие наказателното производство ищецът загубил бизнеса си. От сочените в тази насока чрез сведителски показания обстоятелства – загубено доверие у бизнес партньорите, които се отдръпнали от него, не можел да управлява бизнесите си и останали без средства /св.И./; изгубване на пари поради невъзможността ищецът да участва в бизнеса с бижута, предстояла ликвидация поради невъзможността да се плащат разходите за бизнеса с имоти /св.В.В., пресъздаващ казаното му от бизнес партньори на И., както и казаното му от последния, че нещата в РЮА са приключени/; вероятно поради забраната за пътуване в чужбина ищецът загубил партньорите си там и вероятно имал и финансови загуби /св.М.М./ – не може да се формира категоричен извод за разпродаване на имуществото и ликвидация на строителната компания на ищеца, каквото е твърдението му в исковата молба, а и не е съобразено, че относно бизнеса с бижута твърдението е за значително намаляване на клиентите и на приходите от него, но не и за ликвидирането /загубването/ му.
При тези обстоятелства и на основание чл.293 ал.1 – 3 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено частично и спорът да се разреши по същество, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
Съобразявайки всички посочени релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД установени по делото обстоятелства, включително и съществените затруднения за бизнеса на ищеца и след отмяната на забраната за напускане на страната поради отдръпването на контрахенти, имайки предвид и икономическите условия и стандарта на живот в България към момента на увреждането, настоящата инстанция намира, че обезщетение в размер на 25000лв. е в съответствие с принципа за справедливост, съдържащ се в посочената разпоредба. Неоснователно е оплакването на касатора, че претърпените от ищеца неимуществени вреди не очертават обхват от необичайни негативни преживявания – наказателното производство се е отразило върху основни, специфични и съществени аспекти от личния и професионалния живот на ищеца, и то в продължителен период от време. Следва да се посочи в тази връзка и несъстоятелността на становището на касатора, че към периода на наказателното производство не следва изцяло да се включва този, който е предмет на гр.д. № 430/2013г. – той касае само част от болките и страданията на ищеца. За останалите претендирани и установени по настоящото дело негативни последици в причинна връзка с незаконното обвинение /касаторът не е представил опровергаващи свидетелските показания доказателства/ присъденото с влязлото в сила решение обезщетение не се отнася.
На основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на ответника по касационната жалба адвокат Й. Ц. Й. от АК Велико Търново следва да бъдат присъдени 1130лв. адвокатско възнаграждение съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Великотърновския апелативен съд № 37/01.ІІІ.2018г. по гр.д № 367/2017г. в осъдителната му част за разликата над 25000лв. до 35000лв. и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. С. И. от [населено място] срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РБ иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за разликата над 25000лв. до 35000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпления по ДП № 170/2010г. по описа на ГД „БОП“ и преписка № 4-5085/2009г. на СГП, за които ищецът е оправдан, ведно със законната лихва, считано от 24.Х.2016г.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Великотърновския апелативен съд № 37/01.ІІІ.2018г. по гр.д. № 367/2017г. в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ да заплати на адвокат Й. Ц. Й. от АК Велико Търново 1130лв. адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: