Р Е Ш Е Н И Е
№81
София..01.07.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 708/2008 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Г. от гр. С., чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 169 от 08.05.2008 г. по гр.д. № 2389/2007 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV-„д” отделение, с което е оставено в сила решението от 11.07.2006 г. по гр.д. № 4090/2005 г. на Софийския районен съд, Гражданска колегия, 30 състав. С посоченото решение са отхвърлени предявените от И. Г. срещу „О” О. , / в ликвидация/ и „В” ЕО. искове с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД за обявяване нищожност на договор от 05.11.2001 г. обективиран в нотариален акт № 1* д. № 714/2001 г. на нотариус В. Б. , с рег. № 302 в Нотариалната камара, за замяна на недвижим имот, собственост на „О” ООД/ в ликвидация/ срещу дълг към кредитора „В” ЕО. и за връщане на недвижимия имот, предмет на същия договор, на основание чл.34 ЗЗД.
С определение № 69 от 06.02.2009 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Констатирано е, че възивният съд, не се е произнесъл по предявения иск, в отклонение от задължителните за съдилищата постановки, дадени в ППВС № 1/1985 г. – т.9 и Тълкувателно решение № 1/ 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – т.10, касаещи диспозитивното начало в процеса, определящо рамките на правораздавателната дейност по същество.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Инвокирани са доводи за произнасяне на въззивния съд извън заявеното с исковата молба и поддържано в хода на процеса основание за нищожност на договора. Твърди се, че въззивният съд е въвел несъществуваща йерархичност на основанията за недействителност на сделките и приемайки, че договорът е нищожен на друго основание, а именно липса на две насрещни престации, е отхвърлил предявения иск, основаващ се на неспазване на изискванията на чл.268, ал.2 ТЗ. Поддържат се доводи за допуснато пред първата инстанция нарушение на чл.116, ал.1 ГПК, поради неправомерен отказ да се приеме изменение на иска чрез прибавяне на ново алтернативно основание за нищожност на договора, по което въззивната инстанция се е произнесла отрицателно с определение в съдебно заседание на 02.04.2008 г., в резултат на което касаторът ищец е бил лишен от право на защита. По съображения в жалбата се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество, с присъждане на разноски.
Ответникът по касация – „О” ООД/в ликвидация/, гр. С. не е заявил становище по жалбата.
Ответникът по касация „В” ЕО. , със седалище в гр. С., чрез процесуалния си пълномощник, счита възивното решение за правилно и моли да се остави в сила, с присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да постанови обжалваното отхвърлително решение по предявените обективно и пасивно субективно съединени искове, въззивният съд е приел, че нотариалният акт, представляващ самия договор, следва да индивидуализира не само престацията на „О” О. , но и тази на „В” ЕО. – изявено от последното дружество съгласие да получи собствеността върху недвижимия имот вместо частично плащане по вземане, на което то е кредитор. Констатирано е, че нотариалният акт не съдържа белезите, индивидуализиращи вземането – юридическият факт, който го е породил и неговия пълен размер, с извод, че липсват две насрещни престации и, че ответните дружества не са сключили договор, по който „О” ООД/в ликвидация/ се разпорежда с имуществото си. С оглед тези разсъждения на съда, са отхвърлени предявените искове за висящата недействителност на договора от 05.11.2001 г., обективиран в нотариален акт. Отхвърлена е и исковата претенция по чл.34 ЗЗД, квалифициран от съда като иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.1 ЗЗД.
Въззивното решение е процесуално недопустимо.
При постановяването му, независимо от правните доводи на съдебния състав на Софийски градски съд относно изискванията за сключване на разпоредителни сделки с имот на дружество в ликвидация, съгласно разпоредбата на чл.268, ал.2 ТЗ, липсва произнасяне по очертания от исковата молба предмет на делото. В обстоятелствената част на исковата молба ясно са изложени твърдяните от ищеца/сега касатор/ обстоятелства: че прехвърлянето на описания в нотариалния акт имот, собственост на дружеството в ликвидация, срещу част от вземане на „В” ЕО. в размер на 13 701 лв. е извършено без съгласието на ищеца – съдружник, както и без съгласието на другите кредитори, което е абсолютно необходимо условие за изповядване на сделката съгласно императивната разпоредба на чл.268, ал.2 ТЗ и, че по този начин се увреждат правата на съдружника-ищец и на останалите кредитори на дружеството да се удовлетворят от имуществото му. Само въз основа на тези твърдяни обстоятелства, поддържани и в хода на инстанционното производство пред първата и въззивна инстанции и предвид очертания от въззивната жалба обем на правораздавателна дейност, се е дължало произнасяне по същество по спорното материално право. Това не е отчетено от възивния съд, като е допуснато отклонение от диспозитивното начало и е разгледан иск, който не е предявен, и не е разгледан предявеният иск. В този смисъл не са съобразени постановките в т.9 на ППВС № 1/85 г., касаещи и последиците от нарушаване на диспозитивното начало в процеса, както и предмета на произнасяне на въззивната инстанция съгласно указанията в ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Изводите на въззивния съдебен състав, че извършеният под формата на нотариален акт договор не поражда целените със сключването му правни последици, са относими към друго, незаявено с исковата молба, основание за недействителност на договора – липса на предмет по отношение на престацията на „В” ЕО. /посочен в н.а. като заменител – кредитор/. Дори и да се приеме, че не е налице произнасяне по непредявен иск, то изразеното в решаващите мотиви на съда становище за липсата на достатъчна индивидуализация на насрещната престация на дружеството кредитор, също е извън предмета на делото. Това становище би било релевантно при постановяване на решение по реда на особеното исково производство по чл.297-298 ГПК/отм./, сега чл.362 – 363 ГПК, предвид проверката, която съдът следва да извърши, включително и във връзка с индивидуализацията на насрещните престации.
По тези съображения и предвид служебното задължение на касационната инстанция за преценка допустимостта на обжалваното решение / ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, което в тази част не е загубило сила/ настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е процесуално недопустимо и на основание чл.270, ал.3, във вр. с препращащата разпоредба на чл.293, ал.4 ГПК следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, включително и по иска по чл.34 ЗЗД, произнасянето по който е обусловено от първия иск.
Процесуално недопустимо е и определението от съдебно заседание на 02.04.2008 г., с което въззивният съдебен състав се е произнесъл предварително по част от поддържаните от въззивника доводи за допуснато при първоинстанционното разглеждане на делото съществествено нарушение на съдопроизводствени правила предвид отказа да се приеме направено изменение на иска по основание. Нито в съдебната практика, нито в правната доктрина съществува спор, че постановеното от съда определение по искане за изменение на иска по основание, не попада в обхвата на определенията, подлежащи на самостоятелно обжалване с частна жалба. По правилността на това процесуално действие на първоинстанционния съд, въззивната инстанция дължи произнасяне с решението, с оглед и на възложената му проверяваща дейност, наред с основната решаваща правораздавателна дейност.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №169 от 08.05.2008 г. по гр.д. № 2389/2007 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, ІV-„д” отделение.
ВРЪЩА делото за ново въззивно разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: